В пет областни града в страната няма нито един ревматолог. Пациентите с ревматологични заболявания, живеещи в Перник, Благоевград, Хасково, Монтана и Кюстендил, няма как да се консултират със специалист в градовете си.

Това съобщи в интервю за Дарик ревматологът проф. Румен Стоилов. Медикът, който е част от Клиниката по ревматология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” – София, изтъкна, че към момента действащите ревматолози в България са 125.

Според Стоилов тази бройка не е е драстично малка, но проблемът е, че специалистите по ревматология са изключително неравномерно разпределени, заради което не могат да задоволят нуждите на населението. Стоилов, който е и председател на Българското дружество по ревматология, добави, че по този въпрос е разговаряно и със Здравното министерство, и с БЛС, но решение така и не било предложено.

„Преди година ревматолозите в България бяхме 100 души. Сега ревматолозите са около 125 човека и още толкова са в процес на обучение. Така че, в близките 4 или 5 години ревматолозите в България ще достигнат числото 150. Ние ще съумеем да задоволим формално нуждата от ревматолози, но реално това няма да се случи. И то защо – защото ревматолозите в страната са разпределени изключително неравномерно. Те са струпани в големите градове. Преди всичко – в София, Пловдив, в по-малка степен във Варна, имаме не малка група в Бургас, Плевен, Стара Загора, но там са университетски центрове, където и за нуждите на обучението, и за нуждите на научната работа, ние имаме горе долу добро оборудване с ревматолози. Но имаме, за съжаление, и областни градове, където ревматолози няма. В Перник, само на 30 км от София няма ревматолог, в Монтана, в Кюстендил, в Благоевград няма ревматолог, в Хасково също. Имаме областни градове, които наистина трябва да помислят за кадровото си окомплектоване. Ние сме разговаряли много пъти на заседания на Дружеството по ревматология, и в Министерството на здравеопазването, и в Лекарския съюз по тези проблеми, но те остават нерешени. Този въпрос може да се реши само със съдействието на министерството и ако се разработи единна стратегия за обучението и за специализацията на лекарите. В момента, въпреки че наредбата се промени, това не промени кой знае колко много в положителна насока специализацията и най-вече разпределението на отделните специалисти,” казва Стоилов.

Той посочва, че сред ревматологичните заболявания с най-голяма социална значимост е ревматоидният артрит.

„Особеното на възпалителните ставни заболявания и в голяма степен на всички ревматични заболявания е, че те са преди всичко инвалидизиращи. Тези пациенти живеят дълги години, но в един момент се инвалидизират, даже и най-добре да ги лекуваме. Поради тази причина те представляват сериозен социален проблем. Ние не можем да го решим. Можем да го решим от медицинската част, да ги лекуваме правилно, да им предложим най-добрите лекарства, но в социалната част няма как да го решим този проблем. Това трябва да стане с други институции, но това, което зависи от нас, ние го правим и ще продължаваме да го правим. На първо място, просто, защото е най-масов е ревматоидният артрит. На второ място, това е болестта на Бехтерев. И двете болести се срещат много често в младата възраст и за 10 или 15 години водят до инвалидизация на пациентите“, казва проф. Стоилов

„Шиповете пък е популярното име на артрозната болест. Това е другата група заболявания, върху която ние работим. Това е най-масовата патология, малко по-леко протичаща от възпалителните ставни заболявания, по-късно изявяваща се в живота на хората. Поради тази причина те в по-малка степен могат да доведат до инвалидизация. До 25% от хората във възрастта над 65 години имат шипове или т.нар артрозната болест. Когато са засегнати големите стави – коленни, тазобедрени или гръбнакът, инвалидизацията е значително по-честа,“ информира ревматологът.