8. Синдром на каменния човек

Нарича се прогресивна осифицираща фибродисплазия (ПОФ). Мутация е причината фиброзната тъкан да закостенява, когато е повредена.

Това означава, че ставите остават постоянно замръзнали на място. Това е изключително рядко заболяване, и ако е човек страда от него, то това веднага става видимо.

Към този момент не съществува лечение на ПОФ. Въпреки това, през 1993 г., учените открили, че скуаламин – вещество, което се добива от акули, може да помогне в борбата с ПОФ, но това все още поражда дебати. The New York Times пише статия за Harry Eastlack, който е може би най-известният човек, страдащ от ПОФ в съвременната история.

7. Синдром Алиса в страната на чудесата

Синдромът Алиса в сраната на чудеса е рядко психологическо разстройство, при което страдащият има неясни, размиващи се виждания за размерите, намаляване или увеличаване на звуците, преувеличени възприятия.

Случва се на епизоди и е силно объркващо и дезориентиращо за човека, който ги изпитва. Епизодите се появяват, когато излишна електрическа активност отключва ненормален приток на кръв към областта на зрението и към тази част от мозъка, която обработва информацията за размер, текстура, размер и форма, което обяснява изкривяванията на формите.

Документирано е, че синдромът се проявява през детството, но хората го израстват (въпреки че някои хора споделят, че са имали епизоди и през 70-те си години). Епизоди могат да се появят и при поглъщането на мусцимол или психоактивни алкалоиди.

 6. Алергия към водата

Вероятно най-лошото състояние, което може да съществува – аквагенна уртикария или алергия към водата, е болезнена реакция на кожата при допир до вода. Болката може да продължи от 20 до 120 минути.

Дори потенето отключва реакцията и така хората с това заболяване избягват да се потят, както и горещините колкото се може, повече.

5. Левандовски-Лутц дисплазия

Левандовски-Лутц дисплазия е наследствено кожно заболяване, за което няма лечение. Лекари и учени вярват, че то се поражда при съчетаването на неефективна имунна система с HPV.

Израстъци, наподобяващи кора на дърво, които са всъщност брадавици, се разрастват и растат дори по-бързо, ако бъдат хирургически отстранени, както се случва с Dede Kosawa, който е познат и като Човекът дърво.

4. Синдром на рибената миризма

Триметиламинурия е изключително рядко срещано метаболитно разстройство, което е причината тялото на страдащия да има силна миризма, напомняща миризмата на риба.

Струпването и освобождаването на триметиламин, който се отделя чрез потта, урината и дъха, е това, което създава тази миризма. Това заболяване е по-често срещано при жените, отколкото при мъжете, но се установява, че няма физически симптоми, които да съпровождат триметиламинурията.

Първият научно документиран случай на триметиламинурия е през 1970, но се вярва, че заболяването съществува от векове.

3. Синдром на извънземната ръка

Звучи като нещо от научната фантастика или като филм на ужасите, където ръката се съпротивлява и не прави това, което й се казва да направи.

Първият случай на синдрома на извънземната ръка (известен още като анархичната ръка) е документиран през 1908 г. от германски невро-психиатър на име Кърт Голдщайн. Той наблюдава как пациент няма никакъв контрол над лявата си ръка, сякаш някой друг я контролира.

Това неврологично заболяване се среща при хора, на които двете полукълба на мозъка са били хирургически разделени, или след инсулт, а дори и при болестта на Кройцфелд-Якоб (човешката форма на болестта луда крава). Ръката става независима и човекът приема, че тя си има собствена воля.

2. Метемоглобинемия

Метемоглобинемията е разтройство, което се изразява в наличие на кръв с анормално висока концентрация на метемоглобин – синкаво-кафяв хемоглобин, който носи желязото.

В резултат се наблюдава намаляване на нивата на кислород в тялото, тъй като червените кръвни клетки губят способността си да освобождават кислород в тъканите. При метемоглобинемията може да се наблюдава хипоксия на органи и тъкани – недостатъчно снабдяване с кислород.

1. Заблудата на Котард

Познат още като Синдром на ходещия труп е психично заболяване, при което страдащият вярва, че е мъртъв. Понякога дори мисли, че е безсмъртен.

Синдромът е документиран да се появява в три етапа: на покълване, на растеж и хроничен. От всички лечения електроконвулсивната терапия се приема за най-ефективна. Синдромът е описан за първи път от Джулс Котард в негова лекция през 1880 г.

Вижте част 1 на 16 странни медицински състояния, за които най-вероятно никога не сте чували.