“Млади лекари за ново здравеопазване” е гражданска инициатива, която обединява четири неправителствени организации на студенти по медицина, специализанти и млади специалисти: Асоциация на студентите медици в България, Български лекари за европейски стандарт на специализация, фондация “Остани” и Асоциация за развитие на медицинската общност.
За проблемите на младите лекари в България интервю за в. „Доктор“ и за MedicalNews.bg даде д-р Радислав Наков, който е специализант и докторант по гастроентерология в УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ”. Той коментира и новата Наредба за специализациите, публикувана за обществено обсъждане.
Какъв беше проблемът със старата наредба за специализациите и защо я критикувахте?
Проблемът е, че страшно много колеги напускаха страната, за да търсят по-добър живот, по-добро кариерно развитие. Няма достатъчно лекари да лекуват всички нас, българските пациенти. Минимално изискваният в болниците личен състав, за да сключи лечебното заведение договор със Здравна каса, понякога се поддържа с колеги на по 96 години на граждански договор.
Проблемите в здравеопазването не се ограничават само до младите лекари и тяхната емиграция. Искам да повишим качеството в здравеопазването, постоянно да се въвеждат иновативните методи в него. Тази система не е променяна от 20 години. Тя не работи нито в интерес на пациентите, нито за българския лекар. Тя работи за малка група хора, които просто трябва да си отидат.
Поради тази причина ние се обединихме в гражданската инициатива “Млади лекари за ново здравеопазване” и твърдо застанахме с позициите си – казахме, че не може повече така, че трябва да се направи нещо, което да мотивира лекарите да остават тук и да лекуват своите съграждани. Аз също съм от тези лекари, които бяха загубили тотално надеждата, че нещо добро може да се случи в българското здравеопазване.
Дори имам регистрация в чужд лекарски съюз, подадох си документите за работа и бях на крачка от работа в чужбина. Исках да замина за Англия, Ирландия, за някоя от англоезичните страни.
Д-р Наков, как оцелявате по време на своята специализация?
Аз съм в първата си година като млад лекар и чисто финансовите трудности са жестоки. Тази година съм получавал по 450 лева на месец чисто възнаграждение, а моята приятелка, с която живея, пък е от специализантите, които си плащат всеки месец по 180 лева, за да работят. За да мога да оцелявам, съм имал следните избори – да работя допълнително, да разчитам на родителите си, което за човек на 25 години вече не е опция, а третото е да напусна страната.
Избрах да работя допълнително. Но това не е добро решение, защото така се намалява времето за нашето обучение като лекари, допълнително се уморяваме, не можем да бъдем достатъчно отдадени на пациентите и ни пада качеството.
Ще реши ли проблема новата наредба, според която специализантите вече ще бъдат назначавани на трудов договор?
Вече виждам надежда, че нещо може да се промени и да се задържат част от младите лекари. Повечето наши колеги биха предпочели да останат в България и да се развиват тук за много по-малко от това, което биха получавали в чужбина. Съвсем малко е нужно, за да си запазим интелигенцията.
Новата наредба, макар да не ми осигурявя толкова висок доход, колкото може да получа на Запад, а само 600-700 лева на месец, ме мотивира да остана в България. Когато сме избрали да учим медицина, не сме го направили, за да сме богати и да имаме пари.
Ние сме учили медицина от любов към тази професия. Това не е професия, а призвание, и ако на човек не му доставя удоволствие, ако не гори в професията си, няма как да оцелее в нея. Поради това на нас не ни трябват страшно много пари, но поне адекватно възнаграждение, с помощта на което да не мислим за парите като проблем, а само за пациентите си.
Доволен ли сте от качеството на вашата специализация?
Доволен съм, но аз съм попаднал в най-добрата клиника в страната по гастроентерология след много тежък конкурс, който продължи от 8 сутринта до 12 вечерта. Специализацията на други колеги обаче се изразява в това да отиват на работа в 8 ч. и да пишат по цял ден листове за приемане и изписване на пациенти. Това е чисто административна работа. Те не се обучават нито теоретично, нито практически по избраната специалност.
Кой е виновен за това?
Не бих обвинил менторите, а системата. Защото самите ментори са заети по цял ден да изкарват пари на болницата по клинични пътеки. Те също работят на допълнителни места, защото тяхното основно възнаграждение също не е достатъчно, и почти не им остава време да се занимават със специализантите. Освен това работата на менторите се контролира проформа.
Ще реши ли новата наредба проблемите на специализантите в заварено положение?
Въпреки доброто желание от страна на Министерство на здравеопазването, което за първи път от години ни подава ръка и има желание за промяна, има проблем със специализантите, които са заварено положение. Те са общо 3200 и дефакто ще искат да минат по новата наредба, за да имат трудов договор и адекватно заплащане.
Но бюджетите на болниците са ограничени и въпреки желанието на младите лекари на много места няма да бъдат назначени. Така в една болница ще има едновременно специализанти, които имат трудов договор и получават възнаграждение, а от друга страна, ще има специализанти, които си плащат, за да работят. Искаме да избегнем този конфликт. Най-лесният вариант е да отпаднат таксите за колегите, които специализират по заварените правила.
Притесняваме се също, че болниците ще търсят начини да се намалява заплащането на младите лекари, ще бъдат принуждавани да излизат в неплатен отпуск по време на т.нар. външни ротации. Например специализант по гастроентерология като мен трябва да е запознат и с кардиологията. Ако в съответната болница няма такава клиника, то той трябва да отиде в друга болница и след като няма да работи за работодателя си, може да бъде принуден да излезе в неплатен отпуск.
Ето защо след консултация с юристи предлагаме да се създаде примерен трудов договор между специализанта и обучаващата организация, който да урегулира основните проблеми. Това много ще улесни и самите лечебни заведения. Така младите лекари ще имат добри условия на труд, без да се извращава която и да е наредба или закон.
Как може да се мотивират болниците да ви наемат на работа?
За някои от болниците в страната назначаването на специализанти на трудов договор няма да е проблем, защото те нямат достатъчно кадри. Проблем са болниците в големите градове, където все още няма недостиг на лекари – София, Пловдив, Варна.
Идеята на здравното министерство е акредитацията на лечебните заведения – правото им да обучават специализанти и да работят със Здравната каса – да се обвърже с наличието на определен брой специализанти на трудов договор.
Другото ни предложение е част от парите по европейска програма за развитие на човешките ресурси да бъдат насочени за развитие на кадрите в здравеопазването. До края на миналата година имаше такъв действащ проект, но той не функционираше адекватно. Затова сме помолили от МЗ да помислят в тази насока.
А може ли да настоявате в Националния рамков договор да се позволи на специализантите да сключват договор с НЗОК и да работят по клинични пътеки?
Това изисква промяна в Закона за лечебните заведения, чл. 80, точка 1. Трябва да се въведе длъжностна характеристика лекар-специализант. В момента не съществува възможност болниците да остойностят законово труда на специализантите.
Но когато подпишат трудови договори, те ще бъдат и ординатори към лечебните заведения и ще могат да печелят по Здравна каса.
