д-р Олбрек Ибишев, списание МД, септември 2012
Хранопроводът на Barrett е силен рисков фактор за развитието на аденокарцином на хранопровода, но абсолютният годишен риск за поява на злокачественото заболяване е 4-5 пъти по-малък (0.12%) отколкото приемания досега (0.5%), показаха резултатите от проучване, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1).
Хранопроводът на Barrett (метаплазия на плоскоклетъчния епител и заместването му с цилиндричен или жлезист епител в дисталната част на този орган) е усложнение на гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) и се приема за преканцероза. Смята се, че честотата му е по-висока при болни с хиатусова херния и дългогодишни рефлуксни симптоми (над 5 години).
Ендоскопското проследяване на заболяването е важно за откриването на прогресията на метаплазията в нискостепенна или високостепенна дисплазия, или в инвазивен аденокарцином. Въпреки това, близо 95% от болните с новопоставена диагноза езофагиален аденокарцином нямат предхождащ Баретов хранопровод.
Според последните проучвания (с малък брой участници), честотата за аденокарцином на хранопровода варира от 5.3 до 6.5 случая на 1000 пациенто-години, докато високостепенната дисплазия се наблюдава при 9.1-10.2 на 1000 пациенто-години. Рискът за аденокарцином е по-висок при мъжете (3 пъти), както и при възрастните хора (над 70 години).
В настоящото популационно-базирано, кохортно проучване са включени пациенти от националния патологичен и онкологичен регистри в Дания, с диагностициран хранопровод на Barrett (хистологично потвърдена интестинална метаплазия в дисталната част на хранопровода) за периода 1992-2009. Авторите определят честотата според статистическите данни (брой случаи на 1000 пациенто-години) на аденокарцином и високостепенна дисплазия.
Идентифицирани са 11 028 пациента с хранопровод на Barrett, проследени след това за среден период от 5.2 години. В рамките на първата година след проведената ендоскопия са идентицифирани 131 нови случая на аденокарцином, а в следващите години – 66 нови случая, което съответства на честота от 1.2 на 1000 пациенто-години.
В сравнение с риска при общата популация, болните с хранопровод на Barrett имат 11.3 пъти по-висок относителен риск за езофагиален аденокарцином, като годишният риск за това злокачествено заболяване е 0.12%.
Откриването на нискостепенна дисплазия чрез ендоскопия е свързана с честота на аденокарцином 5.1 случая на 1000 пациенто-години в сравнение с един случай на 1000 при пациентите с хранопровод на Barrett без дисплазия.
Честотата на високостепенната дисплазия или на аденокарцинома е значително по-висока при пациентите с изходна нискостепенна диплазия в сравнение със случаите без дисплазия (съответно 4.7 и 5.1 пъти).
Данните от настоящото проучване повдигат въпроса за рутинното проследяване на пациентите с хранопровод на Barrett, които нямат дисплазия, поради техния минимален риск за развитието на аденокарцином.
Според настоящите препоръки при пациенти с хранопровод на Барет без дисплазия, които при поне две ендоскопски изследвания са без данни за прогресия на заболяването, честотата на наблюдение трябва да бъде веднъж на всеки три години.
На сайта на списание МД можете да намерите още много статии по темата: http://spisaniemd.bg
Използван източник:
1. Hvid-Jensen F., Pedersen L., Drewes A. et al. Incidence of adenocarcinoma among patients with Barrett’s esophagus. NEJM 2011; 365: 1375-83 http://www.nejm.org
