След инфекция със SARS-CoV-2 се наблюдава персистиране на разнообразие от оплаквания и на органна дисфункция като няма категорична информация за дългосрочните последствия за здравето. Darcis et al. Провеждат проспективно кохортно проучване сред пациенти, хоспитализирани в университетска болница в Белгия, с цел определяне на остатъчните симптоми след COVID-19.
Обхванати са 199 участници с потвърдена умерено тежка или тежка форма на заболяването, които са изписани в периода от 2 март до 1 октомври 2020г. Проследяването е с продължителност между 3 и 6 месеца и включва събиране на демографски и клинични данни, изследване на белодробната функция и КТ на гръден кош.
80.4% от пациентите са с допълнително подаване на кислород по време на болничния престой, а 6 месеца след изписване 47% са със задух при физическо натоварване и 32% съобщават за безпокойствие. Функционалното изследване на дишането на третия месец показва намалени стойности на общия белодробен дифузионен капацитет за CO
(71.6 ± 18.6 %), които се покачват значително на шестия месец (p<0.0001). КТ на гръдния кош показва персистиране на абнормалните находки сред 68.9% от участниците, най-често тип „матово стъкло“. Периодът на болничния престой, приемът в сектор по интензивно лечение и прибягването до апаратна вентилация не са асоциирани с остатъчните симптоми 3 месеца след изписване.
Честотата на персистиращи оплаквания след хоспитализация по повод COVID-19 е висока и се запазва постоянна в първите 6 месеца след изписване. Въпреки това с времето се наблюдава значително подобрение в биологичните, функционалните и образните показатели.
Източник:
- Darcis G et al. Long-term clinical follow up of patients suffering from moderate to severe COVID-19 infection: A monocentric prospective observational cohort study International Journal of Infectious Diseases Published: July 14, 2021 DOI:https://doi.org/10.1016/j.ijid.2021.07.016
