Акад. Иван Миланов: Всяка следваща конференция MedicRON става по-добра, защото обединява интересите на невролози, онколози и ревматолози

На събитието присъстваха много млади лекари

В рамките на няколко дни от 5-ти до 8-ми декември, специалисти от областта на неврологията, онкологията и ревматологията обсъждаха най-актуалните теми в тези сфери на станалият вече традиционен форум MedicRON.

Един от инициаторите на събитието – акад. Иван Миланов, председател на Българско дружество по неврология направи специален коментар за събитието.

Акад. Миланов, през тази година по време на седмата Национална конференция MedicRONбеше проявен сериозен интерес. В нея се включиха много млади кадри от всички специалниости. Вие открихте форума с лекцията си „Спешни главоболия“. Защо избрахте да поднесете точно тази тема на колегите си?

На една такава интердисциплинарна сбирка, винаги гледам да изнеса нещо, което да представлява интерес и за другите колеги – да не е нещо твърде специфично.

Главоболието е проблем, при който човек може да попадне при всяка една от специалностите – както при колегите в онкологията, така и при колегите от ревматологията и т.н., защото главоболието може да бъде предизвикано както от злокачествени процеси, така и от редица ревматологични заболявания.

Затова исках да изнеса лекция, която да бъде интересна за всички. Освен това, темата е актуална. Главоболието е нещо, което е много често срещан проблем.

Вашият екип какво представи пред аудиторията?

Бяха представени много неща. В общи линии, имаше една лекция за синдрома на неспокойните крака, която беше много интересна, защото синдромът на неспокойните крака всъщност касае отново трите специалности.

Той може да се развие при заболяване на някои от вътрешните органи, при системни заболявания, при онкологични заболявания. Т.е. винаги това ние е била и целта – да им е интересно на колегите.

Дори някои от симпозиумите, които бяха свързани с фирми, също бяха посветени на неща, които могат да бъдат разбираеми и интересни за всички.

Другата тема, която изнесоха хора от екипа, това бяха миофасциалните синдроми. Това са синдроми, свързани със стрес, депресия – много актуален и често срещан проблем, като също мисля, че касае другите специалности.

Следващата интересна тематика за мен беше прогресивната мултифокалната енцефалопатия. Заболяване, от което загиват пациентите с нелекуван СПИН, но също така може да се получи като усложнение от лечението с някои модерни терапии с моноклонални антитела.

И тъй като моноклоналните антитела са нещо, което и трите специалности използваме, е добре да се знае за това така много фатално усложнение.

Имаше също така лекция по отношение на болката, която отново касае всичките ни специалности. Коментира се нейното лечение с някои нестандартни методи като транскраниалната магнитна стимулация – един много модерен метод, който навлезе през последните 3-4 години и много бурно се развива.

Метод, който е свързан с възможност да се стимулират неврони в мозъка, които да поемат функциите на такива неврони, които са загинали. Това от една страна. А от друга – при главоболията явно с транскраниалната магнитна стимулация се индуцира отделяне на определени медиатори, които подтискат главоболието. Това се прави преди всичко при хора, които не се повлияват от стандартната терапия.

Следващият интересен проблем беше множествена склероза и бременност. Всъщност, още през миналата година се оказа, че има един медикамент, а сега, че има още 2-3 медикамента, които могат да се използват при бременни жени.

Това е много важен момент, защото пациентките с множествена склероза са млади момичета, които естествено искат да имат деца. От друга страна, прекъсването на лечението би могло да им се отрази върху хода на заболяването и е много важно да има медикаменти, които да се използват по време на бременността.

Имаше няколко лекции, посветени на близкото бъдеще, защото далечното не ни е ясно. Тези неща са винаги много интересни, защото всеки от нас – онколог, ревматолог или невролог, си представя виждането върху това какво ще се случи в близкото бъдеще в неговата специалност.

За мен бяха представени много интересни работи и от другите специалности. Да сме живи и здрави, за да видим това, което го коментирахме дали наистина ще се случи.

Бяха представени и клинични случаи, които са най-интересни на аудиторията за всички нас, защото те като едни своеобразни задачи. За мен беше много интересно. Освен това, тези клинични случаи, които ги представиха бяха трудни за решаване, някои от тях реш ени първоначално погрешно и т.н. Така че това беше може би най-интересната част от форума.

Освен това, имаше сестринска сесия, като чух много добри отзиви за нея. Разбрах, че сестрите също са били много доволни. Ние поехме по този път и на Националния конгрес по неврология. Сестрите трябва да биват приобщавани.

Те не бива според мен да бъдат третирани като хора, които са само помощници, защото в много от случаите те могат да бъдат много полезни на лекарите.

Ако трябва да направите едно обобщение – как според Вас протече тазгодишната конференция?

Първо, когато аз чух, че това е седмият поред форум, малко се стреснах, защото имах чувството, че вчера сме започнали. Оказа се обаче, че не сме започнали вчера, а вече сме натрупали седемгодишен опит, който не е малък.

Второ, според мен всяка следваща конференция става по-добра, защото някак стиковаме интересите си. Това, което на мен ми харесва е, че хората от всички специалности се стремят да покажат не колко са велики, а се стремят да покажат неща, които ще са интересни за всички, което е много важно нещо.

Другото, което се промъква вече за втора година – и други специалности искат да се включат. Това ще го помислим, защото все пак, ако включим още някоя специалност, то тя трябва поне да се докосва до нашите, а не да бъде нещо съвсем отвлечено. Така че това е в процес на размисъл.

Изводът, който обаче си направихме всички след седмия MedicRON, е че ще продължим с още ентусиазъм и вероятно ще го разшим малко с още някои специалности.

Какви предложения имате засега?

Доколкото ми е известно, колегите хематолози искат да се присъединят, колеги хирурзи са проявили желание и пр. Просто трябва да обсъдим нещата. Нямаме още готов отговор.

Другото, с което вие започнахте е, че имаше много млади хора. Това е радостно, защото напоследък, допреди две години, сбирките на неврологията бяха много тъжни. На тях виждахме само хора в предпенсионна и следпенсионна възраст. Това не е нещо особено радостно.

Сега вече виждам и на Националния конгрес, и тук, много млади хора, което значи, че има интерес отново към нашите специалности и ще има кой да ни продължи делото, защото към скъпоплатените специалности има интерес. Нашите специалности не са такива, но те са си много интересни и хубави.

Какво пожелание бихте отправили към колегите си?

Да идват все по-млади хора и да представят все по-интересни клинични случаи, защото това е едно много приятно събитие.

Бойка Тодорова