Проф. Златимир Коларов: „Болката е най-мъчителният симптом на болния, който го откарва при лекаря“

В рамките на няколко дни от 5-ти до 8-ми декември, специалисти от областта на неврологията, онкологията и ревматологията обсъждаха най-актуалните теми в тези сфери на станалият вече традиционен форум MedicRON.

Проф. Златимир Коларов, един от ключовите участници в MedicRON и председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза направи специален коментар за нас.

Проф. Коларов, проведе се поредната интердисциплинарна конференция MedicRON (5-8 декември 2019 г.). Всъщност именно Вие открихте форума с Вашия нов филм „Болка“. Кажете защо избрахте точно това да представите на колегите си?

Болката е универсален болестен симптом – както споменах и по време на лекциите, овладяването е цел на лечението на всяка болест от Хипократ насам. Това е най-мъчителният симптом на болния, който го откарва при лекаря.

Затова аз имам една такава метафора – болката – враг или приятел. Тя не е само враг, който го измъчва, но и приятел, който иска да му помогне. Но ако болният не се вслуша в нейния „приятелски съвет“, че нещо става с него и забавя своя отговор, то тя се превръща в един „много отмъстителен враг“.

Защото тя хронифицира и вече започва да го измъчва, тогава когато няма болестотворен причинител. Т.е. както всичко в живота, нещата имат две страни.

Съчетават се и доброто, и лошото. Въпросът е да експлоатираме доброто на болката, когато тя ни казва, че става нещо – да вземеш решение, защото ако ти забавиш отговора си, то болката не е виновна.

Просто тя се превръща във враг, който започва да те измъчва, а ти си виновен, че не си се вслушал в нейния приятелски съвет. И на този проблем е посветен и филмът за болката, на който аз съм сценарист, а режисьор е Валентина Коларова. Това е нашият 14-ти документален филм заедно.

Ние работим в две направления – едното касае български исторически личности; направихме първия филм за Димитър Димов, за поета Иван Динков, за скачачката Йорданка Благоева, като го показахме и на Фестивала на документалните филми в Пловдив съвсем наскоро. Тя направи с друг екип за Гинка Станчева, сега монтира филма за Георги Парцалев.

Това е едната насока, в която работим. Другата са медицинските документални филми, на които аз гледам като на продължение на основната ми дейност с други средства.

Това, което не можем да кажем на болния в рамките на 5-10 минути, за да го образоваме, тъй като това е изключително важно, за да е просветен и да съдейства адекватно на нашите съвети и да ги реализира. Ако той не знае какво прави, това е все едно да е човек слепец, ходещ в тъмното.

Той може да се блъсне в масата, в стола, или да се препъне в прага. Ние му даваме светлина, за да знае накъде тръгва и накъде върви.

На този проблем е посветен и „Болка“, който е 54-минутен документален филм, по стандартите, където разглеждаме болката в много аспекти – като започнем от физиологичния аспект, исторически, как се е променяло виждането за болката, до социалния аспект, до психологическия и духовния аспект; един своеобразен обзор.

Това, което за мен е много приятно, филмът допадна на аудиторията. Когато говоря със зрители или слушатели, или чета литературни произведения, казвам, че за автора се говори като за умрял – или добро, или нищо.

Аз гледам какво казват, а как го казват, защото емоцията не може да бъде изиграна, винаги личи. И мога да кажа, че хората бяха убедени, възторжени и искрени в оценката си, което е удовлетворение за екипа.

Бяхте модератор на една от сесиите, посветени на Ревматологията. Бихте ли ни казали каква тематика се представи на този панел и лично на Вас какво Ви направи впечатление?

Всеки един доклад беше интересен – за паранеопластичните синдроми; имаше два доклада и един симпозиум, посветени на болката от различни аспекти.

Имаше интересна презентация за долориметрията – начина да измерим болката, защото при болката можем да измерим всеки биологичен параметър – сърдечна честота, артериално налягане, хемоглобин, чернодробни ензими…докато при болката няма как болният да каже, че го боли. Т.е. по-точно въпросът е как да определим колко е реална тази болка. На това бе посветен докладът за долориметрията.

Един манометър, който измерва налягането, което човек може да издържи, без да усети болка. В мига, в който усеща такава, вече стига своя праг на болката.

проф. Златимир Коларов