Проф. Милан Тотев: За истинския радиолог не би трябвало да има тайни в никоя медицинска специалност

XVIII-ият конгрес на Българската асоциация по радиология (БАР) се проведе от 26-ти до 29-ти септември 2019 г. в хотел „Рослин Димят“, гр. Варна. Тематичната програма включи проблеми от целия спектър на образната диагностика – лъчелечение, радиобиология и лъчезащита, като основни акценти бяха въпроси, свързани с педиатричната и интервенционална образна диагностика.

Специално интервю за Здравен Навигатор даде проф. д-р Милан Тотев, началник на Клиниката по образна диагностика в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов”София и председател на Българската асоциация по радиология (БАР):

Проф. Тотев, бихте ли споделили повече за тазгодишното издание на конгреса на Българската асоциация по радиология и по-конкретно за провелия се в първия ден курс на Европейското училище по радиология (ESOR)?

Тази година за българските рентгенолози е поредната конгресна година за бившото Българско научно дружество по рентгенология, което прерасна в Българска асоциация по радиология във времето. Преименуването е по европейски модел, защото всички дружества в Европа имаха различни имена, но когато през 2000 г. се създаде Европейското дружество по радиология, това бе последвано от преименуване на всички дружества в европейските страни.

Ние сме колективен и доста активен член на Европейската асоциация. Гордост е за нас, че в момента имаме представител на България, заемащ поста на председател на Комитета за външни връзки на Европейската асоциация – доц. Николета Трайкова.

Конгресът се провежда традиционно в България. Самият конгрес продължава два дни – петък и събота, но по традиция от няколко години се организира предконгресен курс на Европейското училище по радиология (ESOR), основано преди дванадесет години от проф. Бруцианис.

Проф. Бруцианис е изключителен приятел на България и визионер в сферата на рентгенологията. Това се случва благодарение на добрите отношения с Европейската асоциация, тъй като не всеки конгрес по радиология има тази чест. Европейското училище по радиология събира определена група от изявени европейски специалисти, които изнасят лекции по съответна, предварително подбрана тема.

Тази година нашият предконгресен курс беше на тема „Педиатрична рентгенология“ – изключително важен топик, защото както всички ние учим нашите студенти – детето не е малък възрастен и в здравен аспект нещата са доста различни между дете и възрастен.

Този курс беше страхотна възможност за младите колеги да се докоснат до този много важен въпрос. Местата бяха ограничени, но всички се запълниха. Имахме 57 регистрирани участници с официални дипломи и кредитни точки в края на обучението. Немалко нерегистрирани участници в конгреса също имаха възможност да чуят лекциите, с цел допълнително обогатяване.

В самия форум имаше и международно участие. Бихте ли разказали повече за чуждестранните Ви гост-лектори?

В зависимост от натовареността на колегите с други конгреси в техните страни, напливът да ни гостуват е различен, но винаги имаме международни участия на изключително високо ниво.

Пример тази година е проф. Михаел Фухсйегер, който е първи вицепрезидент и следващият президент на Европейската асоциация по рентгенология. Също така ни гостува проф. Окан Акхан – интервенционален радиолог от Турция.

Тази година той бе избран за почетен член на БАР. Всяка година на наш конгрес стана традиция да избираме някой от световноизвестните специалисти, които помагат на България, за почетен член на нашата организация. Проф. Акхан изнесе встъпителната почетна лекция за дифузните заболявания в черния дроб; сфера, с която той активно се занимава.

В рамките на Европейското училище по радиология ни гостуваха проф. Канаваки от Атина, проф. Граната от Генуа и проф. Барбер от Барселона – изключително изявени педиатрични специалисти. Надявам се, че младите ни колеги са „попили“ много от тях.

Какво бихте казали на младите колеги, които желаят да се занимават с радиология?

Радиологията според мен е една от най-хубавите специалности, защото обхваща цялата медицина. За истинския радиолог не би трябвало да има тайни в никоя специалност.

Нито се затваряме само в хирургията, нито се затваряме само във вътрешните болести. В радиологията има от всичко. Човек може да не „пипне кръв“, т.е. да стои затворен до магнитния резонанс цял живот и да не види пациент, което не е препоръчително.

Но ако няма притеснения от този тип, интервенционалната радиология е сфера, в която с минимално увреждане на болния може да се достигне до максимални резултати. Поради тази причина за тази част от нашата специалност се водят тежки битки, тъй като лекарите от всички специалности желаят да имат досег, но е важно да знаем, че няма „рентген на сърце“ – реално се вижда целия гръден кош, белите дробове, гръдната стена и други органи, които трябва цялостно да бъдат „разчетени“.

 Ако снимката се гледа частично се губи голям обем информация, което може да доведе до допълнително назначаване на  изследване, например за белия дроб, което би било загуба на труд и ресурс. Идеята на нашата специалност е диагностикът рентгенолог да може да вижда всичко и да даде на клинициста съответната информация.

В България нещата малко се изкривиха с оглед системата на заплащане. При параклиниката, която включва рентген, патофизиологията, патоанатомията, клиничната лаборатория, приходите са доста неясни и несигурни, което води до отлив и интерес към тези специалности. Поради това за жалост се чувства силно намаляване на специалисти в тези области. Тъжно е, че перспективите за младите хора в чужбина са много по-добри, заплащането е по-ясно и по-добро. Това лично на мен като човек, който не желае да емигрира ми е неприятно.

Нашият труд няма цена. В клиничните пътеки пише, че трябва да се направи скенер, рентген, ултразвук, но цялата стойност се плаща на клинициста. И от него съответно зависи какъв доход ще ни се отпусне на нас. В този случай е напълно възможно трудът ни да остане неплатен.

Освен това, специалността ни е изключително скъпа – скъпа техника, скъпи консумативи и пр. Така се оказваме „ресурсогълтачи“, без да генерираме приходи. Затова от много време се борим да се плащат всички дейности в медицината като такива, както и да си имат ясно обособена цена.

По отношение на младите в момента, европейските организации влагат много средства за подпомагане на развитието им. Например през следващата 2020 година за конгреса във Виена, който е традиционен, има програма „Инвестирайте в младите“ – когато младият специализант заяви резюме (независимо от одобряването му), получава безплатно участие в конгреса и ваучер за спане, т.е. остава само да си поеме пътуването.

Освен това, тази година Европейското дружество по интервенционална радиология отпусна пълни средства, включващи участие, спане и пътни за младите колеги, при единственото условие да си бил по-активен в научната част. В този дух и ние раздаваме бланки за участие в нашия конгрес догодина, като за участниците от тази година таксата е с 40% по-ниска от най-ниската обявена цена в сайта ни. По същия начин и на Балканския конгрес в Гърция ще има предвидени намаления за участие.

Европейската асоциация има и програми за стипендии за обучение в болници в чужбина. Таксата за участие в самата Европейската асоциация е рекордно ниска, а срещу нея се получава достъп до огромни бази данни и книги, както и до намаления за множество техни прояви, включително Европейското училище. В България всеки член на БАР е автоматично член и на Европейската асоциация.

Магдалена Близнакова