Външният отит, известен още като „ухо на плувеца“, е типичен проблем през летните месеци. Среща се особено често при хора, които прекарват много време в морето или басейна, а комбинацията от влага, топлина и нарушена естествена защита на слуховия проход създава благоприятни условия за развитието на инфекция.

Не всяка болка след плуване означава, че просто е останала вода в ухото. Ако дискомфортът не преминава, а напротив – появят се сърбеж, засилваща се болка, секрет или намаление на слуха, трябва да мислим и за възпаление на външния слухов проход“, обяснява д-р Любомира Зеленска от Клиника за ушни, носни и гърлени болести на ВМА.

Колкото и странно да звучи, един от начините да предпазим ушите си през лятото е да не се стараем прекалено много да ги „почистваме“, споделя специалистът. Ушната кал, или церуменът, има защитна функция. Тя подпомага естествената защита на кожата на външния слухов проход. Когато постоянно я отстраняваме с клечки, особено след продължително плуване, можем да нарушим тази бариера.

Продължителното овлажняване може да размекне кожата на слуховия проход, а ако към това добавим и микроскопични травми от клечки, нокти или други предмети, се отваря вход за бактерии и гъбички.

Често пациентът е убеден, че почиства ухото си, а всъщност допълнително травмира кожата. Външният слухов проход е много деликатен и дори малки наранявания могат да бъдат достатъчни, за да се създадат условия за възпаление, посочва специалистът и добавя, че рискът е по-голям при хора, които плуват често, както и при спад в имунитета на пациента.

В началото външният отит може да бъде подценен. Появява се сърбеж или лек дискомфорт, усещане за пълнота и запушване. С напредването на възпалението обаче болката може да стане силна, слуховият проход да се подуе, да се появи секрет и слухът да намалее.

Има и един характерен белег – болката често се усилва при докосване и движение на външното ухо или при натиск върху хрущяла пред входа на слуховия проход – трагуса. Това е един от белезите, които ни насочват към външен отит. Пациентът може да казва, че го боли дори когато легне върху засегнатото ухо или само при леко докосване, но най-често болката е постоянна, обяснява УНГ-специалистът. Причината за намаления слух също невинаги е „останала вода“. При възпаление отокът и натрупването на секрет могат да стеснят слуховия проход и звукът да достига по-трудно до тъпанчевата мембрана., а понякога и тя бива засегната, като възпалението може да ангажира и средното ухо.

Усещането за запушване създава почти непреодолимо желание да „направим нещо“. Точно тогава се допускат и най-честите грешки. Клечката за уши може да избута ушната кал по-навътре, но при възпален слухов проход има и друг проблем – допълнително разранява вече раздразнената кожа. Още по-рискови са опитите с фиби, клечки, ключове и други предмети. Правилото е много просто – в слуховия проход не трябва да влиза нищо, което използваме с цел механично почистване. Опитът сами да „отпушим“ болезненото ухо понякога е причината сравнително лекото раздразнение да се превърне в сериозно възпаление, предупреждава специалистът.

Другият популярен подход е домашната аптечка. Спирт, различни масла, капки, останали от предишно заболяване, или антибиотик, помогнал на друг член на семейството, не са универсално решение. Причините за болка и запушване на ухото са различни. Без преглед човек не може да знае дали става дума за външен отит, натрупана ушна кал, възпаление на средното ухо, травма или друг проблем. Не е ясно и какво е състоянието на тъпанчевата мембрана, а това има значение при избора на локално лечение. Капките за уши не са взаимозаменяеми. Това, което е подходящо при един проблем, може да бъде неподходящо при друг. Затова при болка, секрет или намаление на слуха самолечението не е добра идея“, подчертава д-р Зеленска.

За каквото и възпаление да става дума най-важното е ухото да не се мокри по никакъв начин преди да ви прегледа УНГ-специалист.

Външният отит не означава непременно, че водата, в която сме плували, е била „мръсна“. Самото често и продължително мокрене може да наруши защитната среда на външния слухов проход. Затова проблемът се среща както след море, така и след басейн. След плуване е достатъчно главата да се наклони настрани и водата да се остави да се оттече естествено. Външната част на ухото може внимателно да се подсуши с кърпа. Не е необходимо и не е нужно слуховият проход да бъде „подсушаван“ отвътре с клечка.

При хора с повтарящи се проблеми УНГ-специалист може да препоръча подходяща защита при плуване. Неподходящите или недобре поддържани тапи за уши обаче могат да дразнят кожата, да задържат влага или самите те да са източник на инфекция. Затова и тук универсалното правило „слагайте тапи и няма да имате отит“ не е съвсем вярно.

В повечето случаи външният отит се повлиява успешно при навременно и правилно лечение. Има обаче пациенти, при които инфекциите на външното ухо изискват особено внимание. Сред тях са хората със захарен диабет, потисната имунна система и някои тежки хронични заболявания. При тях една на пръв поглед локална инфекция може да протече по-тежко и прегледът не трябва да се отлага.

Медицинска помощ е необходима и когато болката е силна или нараства, има секрет или кръв от ухото, значително намаление на слуха, температура или подуване и зачервяване около ухото. Една от грешките е пациентът няколко дни да чака ухото да се „отпуши“, въпреки че болката става все по-силна. Зад усещането за вода може вече да стои възпаление, което изисква лечение, казва специалистът. По думите й, ухото има собствен механизъм за почистване и защита и в повечето случаи не се нуждае от нашата активна намеса: След плуване оставете водата да се оттече, подсушете внимателно само външната част и не посягайте към клечката за уши.

Най-добрата профилактика е да не разрушаваме естествената защита на слуховия проход. А когато след море или басейн се появят болка, секрет или намаление на слуха, вместо да експериментираме у дома, е по-разумно да потърсим УНГ специалист“, обобщава д-р Любомира Зеленска.

Източник: ВМА