С настъпването на топлите месеци и повишаването на температурите, активността на кърлежите рязко нараства, а с това и рискът от трансмисивни заболявания. Докато фокусът в общественото пространство често пада върху Лаймската болест и Кримско-Конгоанската хеморагична треска, Марсилската треска остава една от най-честите и клинично значими кърлежово-преносими инфекции в България, особено в южните части на страната и по Черноморието.

Марсилската треска (известна още като Средиземноморска петниста треска) се причинява от вътреклетъчната бактерия Rickettsia conorii.

Основен преносител и резервоар на инфекцията в природата е кафявият кучешки кърлеж (Rhipicephalus sanguineus). За разлика от иксодовите кърлежи (преносители на Лаймска болест), които предпочитат високи треви и влажни райони, кучешкият кърлеж се адаптира добре в градска среда, около домове и места, където се отглеждат кучета. Заразяването на човека става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, като често пациентите дори не усещат момента на впиването.

Инкубационният период на заболяването е сравнително кратък – най-често между 3 и 7 дни след ухапването (максимум до 14 дни). Заболяването започва остро и се характеризира с класическа клинична триада, която е ключова за поставянето на навременна диагноза:

• Първичен афект: на мястото на ухапването от кърлежа се образува характерно черно, некротично петно, заобиколено от зачервен ореол. То обикновено е неболезнено и може да остане незабелязано, ако е локализирано в окосмената част на главата, подмишниците или слабините.
• Висока температура и интоксикационен синдром: внезапно начало с втрисане, температура до 39–40°C, силно главоболие, миалгия (болки в мускулите) и артралгия.
• Макулопапулозен обрив: Появява се на 3-тия до 5-ия ден от началото на температурата. Обривът започва от крайниците и бързо се разпространява по цялото тяло, включително дланите и стъпалата (което е важен диференциално-диагностичен белег).

В редки случаи, предимно при пациенти в напреднала възраст, имунокомпрометирани или при забавено лечение, заболяването може да протече тежко с усложнения засягащи бъбреците, черния дроб или централната нервна система.

Диагнозата се поставя предимно въз основа на епидемиологична анамнеза, клинична картина е лабораторни изследвания – кръвна картина и серология (IFA или ELISA)

Лечението на Марсилската треска трябва да започне незабавно при клинично подозрение, без да се изчакват серологичните резултати. Препарат на първи избор са тетрациклините, и алтернативи – при бременни жени, кърмачки и малки деца (под 8-годишна възраст), при които тетрациклините са противопоказани, се прилагат макролиди.

Предпазването от Марсилска треска е тясно свързано с контрола на популацията на кучешките кърлежи и личната защита. Редовното третиране на кучетата с противопаразитни средства (капки, нашийници, таблетки) е най-ефективната мярка за превенция в градска среда. Щателен оглед след разходка, с особен акцент върху сгъвките, зад ушите и окосмената част на главата. При намиране на впит кърлеж, той трябва да бъде премахнат възможно най-бързо с пинсети, чрез захващане възможно най-близо до кожата и издърпване с равномерно движение, без въртене или мазане с олио/спирт.