Изборът на две ключови позиции в здравеопазването през изминалите дни остави знакова следа от първите стъпки на новата власт, повдигайки въпроса дали предизборните ангажименти на спечелилата парламентарните избори партия „Прогресивна България“ за промени в сектор, разпределящ милиарди, ще бъдат изпълнени, или отново ще станем свидетели на политики, следващи статуквото.

Първата от тях бе връщането на Иванка Динева начело на мегагенцията Медицински надзор – структура, която проверява дейността и организацията на медицинската помощ в лечебните заведения, но и отговаря за поддържането и развитието на трансплантациите в страната ни. Името на Динева бе замесено в редица скандали, свързани с изразходването на средства по програмата за насърчаването на донорството и трансплантациите у нас. Eмблематичен за управлението й oстана и съветът към трансплантираните пациенти да бъдат „по-смирени“, отправен на публично събитие миналата година.

Въпреки влошаващите се резултати по отношение на трансплантациите у нас по време на управлението на Динева (едва 30 през 2025 г. при близо 900 чакащи за нов орган български пациенти), на фона на похарчените над един милион лева за популяризиране на донорството у нас и провеждането на съмнително онлайн обучение на български лекари, последната редовна власт преди изборите в лицето на здравния министър доц. Силви Кирилов не видя основание за търсене на отговорност от ръководството на ИАМН и не отговори на призивите за оставката й. Наместо това, Динева, в качеството й на управляващ агенцията, проверяваща болниците у нас, случайно или не, получи подкрепа от редица болнични директори.

Отговорност към случващото се в ИАМН прояви служебният министър на здравеопазването –  доц. Михаил Околийски, който я освободи от поста с мотив „необходимост от подобряване на координацията и ефективността при реализиране на донорски ситуации в страната, както и оптимизиране на процесите по подбор на подходящи реципиенти за извършване на трансплантации на български граждани“. Затова и едно от първите решения на новата власт от „Прогресивна България“ , а именно – да възстанови Динева начело на ИАМН, бе повече от изненадващо. Тази стъпка отново предизвика остра реакция на ангажираните с темата за трансплантациите пациентски организации, които се обединиха около тезата, че рокадата на върха в агенцията е ясен знак за липсата на държавна политика по отношение на донорството и изразиха сериозни опасения за бъдещето на чакащите за трансплантация българи.

За момента новите управници не взимат и отношение по въпроса дали ИАМН ще продължи да работи като агенция, съвместяваща две напълно различни функции, или трансплантационната дейност ще бъде отделена в отделна структура, за каквато необходимост призна самото Министерство на здравеопазването преди години.

Един друг избор, а именно – връщането на проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ начело на председателския пост в здравната комисия, станало при парламентарно мнозинство на Прогресивна България, също даде заявка за запазването на водените политики в сектора. Той предизвика негативни реакции основно от редиците на организаторите на протестите на младите лекари, чиито проблеми със заплащането все още стоят неразрешени, въпреки че месеци наред бяха споделяни на вниманието на ресорната комисия в Народното събрание.

Партията зад Ангелов бе и сред основните противници на законодателните опити частните болници, които получават повече от 50% от приходите си от НЗОК, тоест – тези, работещи с публични средства, да провеждат обществени поръчки. През последните години неколкократно бяха внасяни предложения за промени в тази насока, но те винаги срещаха мощен отпор от ГЕРБ при гласуването им в пленарна зала.

Новата власт все още не излиза и с конкретeн план за поетите ангажименти по отношение на засилване на контрола в сектора, с анализ за ефективността на раздутата болнична мрежа в страната и мерки, които да променят реално политиките в системата на здравеопазването.

Важен пункт в този контекст е нуждата от актуализация на Националната здравна карта, която трябваше да определя реалните потребности в сектора, но от години не се използва ефективно. Темата бе повдигната наскоро от новия здравен министър Катя Ивкова с обещания за електронизация на този основен за сектора инструмент. Ако осъвременяването й спре само дотам и заложеният в нея механизъм, позволяващ разкриване на нови и нови легла, обаче не бъде променен, актуализирането на картата ще остане лишено от смисъл и ще потвърди мнението, че воля за реформи няма, а обещанието за „ясни критерии за откриване и финансиране на болници“ ще си остане само предизборно. Без същностни политически промени, за които настоящите управници имат възможност да реализират, ще остане и един друг порок на системата, а именно – НЗОК да продължи да сключва договори с всеки и без възможност да договаря селективно договори с болниците, които предлагат най-добро качество на медицинските грижи.

Любопитно ще бъде дали и някои по върховете на здравеопазването ще се заеме и с разписания ангажимент за „инвестиции в профилактика и ранна диагностика“ и ще направи системата така работеща, че да не се стига до парадокса през изминалата година – 10 милиона лв. за прегледи при специалисти в извънболничната помощ да останат неусвоени.

Крайно належащо е и обещаното „преразглеждане на клиничните пътеки и преминаване към по-реалистични и ефективни модели на заплащане, ориентирани към качество на лечението и остойностяване на труда“. Последното за момента е поредното празно обещание към работещите в здравеопазването, водещо до огромните диспропорции в заплащането на медиците.

Какво ще се случва занапред в най-важния обществен сектор и какви ще са другите назначения на ключовите позиции в него предстои да разберем. Ако обаче те следват вече демонстрираната линия, е много малко вероятно да видим по-добро управление и разпределение на ресурсите за здравеопазване, които за тази година надхвърлят пет милиарда евро. А по-скоро отново „още от същото“ и система, която работи така че за поредна година България е на първо място по смъртност в целия Европейски съюз…

Полина Тодорова

Още:

• Остра реакция на пациентски организации срещу завръщането на Иванка Динева начело на ИАМН: „Трансплантациите не са приоритет“
• Д-р Христов: С малки, но ключови нормативни промени, процесът по донорство и трансплантации у нас може да се оптимизира
• Проф. Владов: Трансплантациите трябва да са държавна политика
• България продължава да не извършва белодробни трансплантации
• Министърът: Лошото проследяване на пациентите влошава процеса на трансплантации
• Ще припознае ли държавата трансплантациите за приоритет и шанс за стотици тежко болни хора?
• Държавата отново обеща да увеличи броя на трансплантациите у нас
• “Пирогов” смени най-успешния си координатор по донорство в последните години
• Милиони левове неоползотворени за трансплантации
• Бави се възстановяването на Агенцията по трансплантации
• Концерти, конференции и комуникационни планове – или как държавата не развива трансплантациите, но пък плаща скъпо за това
• ЕК ще съди България заради липсата на обществени поръчки в частните болници
• „Вратата“ за договори между болниците и НЗОК продължава да е широко отворена – без критерии за добро качество и комплексност