Въпроси и отговори с Кристина Мауер-Стендер, Регионален съветник по контрол на тютюна в СЗО/Европа и Специален представител на Регионалния директор на СЗО в България

Световният ден без тютюнопушене, който се отбелязва всяка година на 31 май, през 2026 г. бе посветен на темата „Да разобличим примамката: противодействие на никотиновата и тютюневата зависимост“. В Европейския регион на Световната здравна организация (СЗО) десетилетия напредък в контрола на тютюна са изправени пред предизвикателството на бързо променящ се пазар на тютюневи и никотинови продукти.

Електронните цигари, нагреваемите тютюневи изделия, никотиновите паучове и други нови продукти често се представят като модерни, дискретни, ароматизирани или като алтернативи с намален риск. От гледна точка на общественото здраве обаче, тези продукти будят сериозно безпокойство, тъй като привличат нови потребители и създават нови пътища към никотинова зависимост, особено сред децата и юношите.

В интервю, Кристина Мауер-Стендер обяснява защо Европа е изправена пред двойно предизвикателство: продължаваща употреба на тютюн сред възрастните и бързо нарастване на употребата на нови никотинови продукти сред младите хора.

Европа постигна напредък в контрола на тютюна. Какво се промени?

Европа постигна значителен напредък и това трябва да бъде признато. От влизането в сила на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна през 2005 г. страните въведоха всеобхватни закони за среда без тютюнев дим, големи здравни предупреждения, по-високи данъци върху тютюневите изделия, обикновени опаковки и по-добра подкрепа за отказване. Тези мерки работят и спасяват животи.

Но тютюневата и никотиновата епидемия се променят. Около един на всеки четирима възрастни в Европейския регион на СЗО все още употребява тютюн, а употребата на тютюн продължава да отнема около 1,2 милиона живота всяка година в Региона. В същото време тютюневата и никотиновата индустрия се разширява отвъд цигарите към електронни цигари, нагреваеми тютюневи изделия, никотинови паучове и други продукти, които често се рекламират като модерни, дискретни или по-чисти.

Това създава двойно предизвикателство: продължаваща употреба на тютюн сред възрастните и нарастваща употреба на нови никотинови продукти сред младите хора. Никотиновата зависимост не изчезва. Тя се оформя наново.

Тази година за Световния ден без тютюнопушене СЗО развива кампанията „Да разобличим примамката“. Какво означава това?

„Да разобличим примамката“ означава да погледнем зад ароматите, цветовете, устройствата, опаковките и маркетинга. Тези продукти не стават привлекателни случайно. Те са проектирани, конструирани и популяризирани така, че да привличат нови потребители и да задържат вече съществуващите.

Примамката е стратегията. Ароматите правят продуктите силно привлекателни и по-лесни за опитване. Елегантният дизайн ги кара да изглеждат безвредни или модерни. Дискретните формати улесняват скриването на употребата от родители, учители и здравни работници. Дигиталният маркетинг, инфлуенсърите и брандирането като част от определен начин на живот правят употребата на никотин да изглежда нормална, социална или дори желана.

Това е особено опасно за децата и юношите. Нито едно дете не трябва да развива никотинова зависимост. Ако децата биват привличани към употреба на никотин чрез аромати, дизайн и маркетинг, това е проблем на общественото здраве, на който трябва да отговорим.

Защо ароматите са толкова тревожни?

Ароматите са един от най-ефективните начини да се смекчи първата стъпка към употреба на никотин. Сладки, плодови, наподобяващи бонбони и ментолови аромати, както и охлаждащи агенти, прикриват острия вкус и правят по-лесно започването на употребата на продуктите. Те могат също да създадат впечатление, че продуктите са по-малко вредни, отколкото всъщност са.

Това има значение, защото първият опит е важен. Ако един продукт има вкус на плод, мента, бонбони или безалкохолна напитка, младите хора може да не го свържат веднага със зависимост или дългосрочни рискове за здравето. Ароматите насърчават експериментирането, започването на употреба и продължителната употреба.

Съществува и погрешното схващане, че ако нещо има познат вкус, то трябва да е безопасно. Това не е вярно. Един аромат може да е приемлив в храна, но това не означава, че е безопасен при вдишване. Основният въпрос остава същият: тези продукти доставят никотин, а никотинът води до силна зависимост.

Как дизайнът и маркетингът променят начина, по който младите хора възприемат тези продукти?

Дизайнът формира възприятието и може да направи продуктите да изглеждат по-малко вредни, отколкото са. Някои продукти приличат на технологични устройства, козметика, сладкиши, химикалки, часовници или малки аксесоари от ежедневието. Те са цветни, лесни за носене или скриване и изглеждат като играчки. Тези характеристики намаляват възприятието за риск и увеличават социалната приемливост.

Маркетингът подсилва това. Думи като „модерен“, „дискретен“, „без тютюн“, „чист“ или „по-безопасен“ могат да създадат фалшиво усещане за сигурност, когато прикриват факта, че тези продукти доставят никотин и могат да поддържат зависимост. Съдържанието в социалните мрежи и чрез инфлуенсъри може да размие границата между реклама и лична препоръка. Продуктите се свързват със самоувереност, забавление, облекчаване на стреса, активности и принадлежност.

Продуктите са нови, но тактиките не са.

Някои от тези продукти се рекламират като по-безопасни алтернативи или като начин за отказване от тютюнопушенето. Как трябва да разбират хората подобни твърдения?

Хората, които искат да се откажат от тютюна, имат нужда от подкрепа, а не от алтернативен продукт, който ги държи зависими. Има ясна разлика между основана на доказателства подкрепа за отказване и търговски никотинови продукти, рекламирани от компании, които имат интерес употребата да продължи.

Одобрената подкрепа за отказване включва съвети от здравни специалисти, горещи линии за отказване, поведенческа подкрепа и регулирани терапии, когато това е уместно. Те имат за цел да помогнат на хората напълно да спрат употребата на тютюн и никотин.

За разлика от тях, новите никотинови продукти се продават като потребителски стоки. Те могат да доставят високи нива на никотин. Много електронни цигари също позволяват значителна персонализация, при която потребителите могат да променят настройките на устройството по начин, който увеличава доставянето и усвояването на никотин, както и излагането на вредни емисии. Данните показват, че тези продукти насърчават започването на употреба, поддържат никотиновата зависимост, стимулират двойна и множествена употреба и затрудняват отказването. Представянето им като решение за общественото здраве може да прикрие появата на нови пътища към зависимост, особено сред младите хора.

Виждаме, че никотиновите продукти се развиват бързо, а никотиновите паучове са ясен пример за това. Първият глобален доклад на СЗО за никотиновите паучове предупреждава, че тези продукти се разпространяват стремително, докато регулациите трудно успяват да догонят темпа на пазара. Продажбите на дребно надхвърлят 23 милиарда броя през 2024 г., което е ръст от над 50% спрямо предходната година, а около 160 държави все още нямат специфична регулация за тези продукти. Това е сериозно притеснително, защото никотинът води до силна зависимост и е вреден, особено за децата, юношите и младите хора. СЗО е особено загрижена от привлекателните за младите хора аромати, дискретните опаковки, инфлуенсър маркетинга, промотирането в социалните мрежи, спонсорирането на концерти и спортни събития, както и други тактики, които нормализират употребата на никотин и намаляват възприятието за риск. Тези продукти не трябва да бъдат приемани като безрискови. Те изискват цялостна регулация като част от по-широките усилия за защита на младите хора от никотинова зависимост.

Целта трябва да бъде да предотвратим зависимостта и да помогнем на хората да се откажат.

Въпрос на личен избор ли е това?

Изборът има значение, но трябва да бъдем честни за начина, по който изборите се формират. Никотинът води до зависимост. Юношите са особено уязвими, защото мозъкът им все още се развива. Повечето хора, които пушат, започват преди да станат пълнолетни и може да не могат напълно да оценят дългосрочния риск или да устоят на насочения маркетинг.

Когато един продукт е ароматизиран и цветен, и се представя като забавен или като част от идентичността, изборът се формира още преди първата употреба. Затова не става дума просто за индивидуално поведение, а за обществено здраве, регулация и закрила на децата.

Не трябва да обвиняваме младите хора. Трябва да попитаме защо вредни продукти се правят привлекателни за деца и им се позволява да достигат до тях толкова лесно.

Защо това е важно за България и за Европейския регион на СЗО като цяло?

Това е регионален въпрос, който е изключително важен и на национално ниво. Европейският регион на СЗО продължава да носи една от най-големите тютюневи тежести в света. Регионът има най-високото разпространение на употреба на тютюн сред жените в световен мащаб, като около 40 процента от жените пушачи в света живеят в Европа. Около 4 милиона юноши на възраст от 13 до 15 години употребяват тютюневи продукти в Региона, а около 4,2 милиона юноши употребяват електронни цигари.

България е част от тази по-широка картина. По оценки на СЗО, 39,4 процента от възрастните на 15 и повече години в България в момента употребяват тютюн — около 2 милиона души — което поставя страната сред държавите с най-високо разпространение на употребата на тютюн сред възрастните в Европейския регион на СЗО и на първо място сред страните от ЕС. Сред юношите на възраст 13–15 години, 23,6 процента в момента употребяват тютюн, приблизително един на всеки четирима, а употребата на електронни цигари също буди нарастваща тревога: 23,3 процента са съобщили за текуща употреба през 2023 г., включително 27,2 процента от момичетата. Това означава, че България е изправена едновременно пред висока тежест на употребата на тютюн и бързо променящ се никотинов пазар. Затова контролът на тютюна е приоритет на общественото здраве, а разпространението на вейпове, никотинови паучове и други никотинови и свързани с тях продукти добавя нова спешност.

За страни като България задачата е двойна. От една страна, да се намали високата тежест на употребата на тютюн и да се предотврати създаването на ново поколение потребители чрез по-нови никотинови продукти.

Какво трябва да казват родителите, учителите и здравните работници на децата и младите хора?

Всички имаме отговорност да предупреждаваме младите хора за вредите от тютюневите и никотиновите продукти. Те трябва да знаят, че тези продукти могат да бъдат вредни дори когато се рекламират като забавни устройства или имат сладък вкус. Тази привлекателност не е случайна. Младите хора са цел на маркетингов и продуктов дизайн, а никой не иска да бъде манипулиран към зависимост.

В България СЗО работи в тясно сътрудничество с Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции, здравните медиатори и общностните лидери в подкрепа на доверената здравна комуникация в общностите. Това е важно, защото превенцията често започва в ежедневните разговори, в които здравните работници, родителите, учителите и местните авторитети помагат на младите хора да разберат, че по-новите никотинови продукти не са безвредни тенденции, а продукти, които водят до зависимост и са създадени да привличат и задържат потребители.

Родителите и учителите могат да започнат с отворени въпроси без осъждане. Могат да попитат дали младите хора са виждали тези продукти, дали се използват в училище или онлайн, и какво представляват според тях. Целта не е наказание или стигматизиране, а изграждане на доверие, насърчаване на критично мислене и помощ младите хора да разпознават как тютюневите и никотиновите продукти се промотират към тях. Такива разговори могат да им помогнат да поставят под въпрос примамката и да разберат как ароматите, опаковките, социалните мрежи и инфлуенсърите могат да накарат вредни продукти да изглеждат нормални или безвредни.

За по-малките деца посланието трябва да бъде съобразено с възрастта и просто. Продукти, които изглеждат сладки, цветни или забавни, все пак могат да бъдат вредни. Много никотинови продукти са умишлено проектирани с привлекателни аромати, ярки опаковки и атрактивен дизайн, за да насърчават експериментирането и повторната употреба. Никотинът води до силна зависимост и може да повлияе върху развитието на мозъка при децата и юношите, особено в области, свързани с вниманието, ученето и контрола на импулсите.

За училищата това не е само въпрос на дисциплина. Става дума и за разпознаване на начина, по който дискретните продукти, ароматите, социалните мрежи, инфлуенсърите и променящите се социални норми могат да направят употребата на никотин да изглежда нормална. Училищата могат да създават пространство за информирани разговори, преди експериментирането да се превърне в зависимост.

Здравните работници трябва да питат за всички никотинови продукти, а не само за цигари. Например, въпрос може да бъде „Употребявате ли цигари, вейпове, нагреваеми тютюневи изделия, никотинови паучове или друг никотинов продукт?“ Тъй като много по-нови продукти се рекламират като отделни от тютюна или като по-чисти алтернативи, младите хора може да не се сетят да ги споменат, ако не бъдат попитани директно. Никотинова зависимост обаче може да се развие.

Какво трябва да направят държавите?

Вече съществуват силни инструменти за справяне с тютюневата епидемия. Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна остава основата. MPOWER — пакетът на СЗО от шест основани на доказателства мерки за контрол на тютюна — помага на страните да я превърнат в действие, като наблюдение на употребата на тютюн и политиките; защита на хората от тютюнев дим; предлагане на помощ за отказване; предупреждение за опасностите; прилагане на забрани върху рекламата, промоцията и спонсорството; и повишаване на данъците.

Но политиките и регулацията трябва да наваксат развитието на пазара. На производителите не трябва да се позволява да пускат нови продукти на пазара без предварително разрешение и лицензиране, основани на независима научна оценка. В същото време продуктите, които вече са на пазара, трябва да бъдат обект на всеобхватна регулация. Необходими са политики за намаляване на привлекателността, включително забрани на ароматите, дигиталния маркетинг и промотирането чрез инфлуенсъри, регулация на дизайна и характеристиките на продуктите и забрана на подвеждащи твърдения, като те трябва да се приемат и прилагат стриктно. Държавите трябва също да защитават политиките за обществено здраве от намеса на тютюневата и никотиновата индустрия, в съответствие с член 5.3 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна – за защита на здравните политики от интересите на тютюневата индустрия.

За националните власти това означава и по-силно наблюдение на всички тютюневи, никотинови и свързани с тях продукти, включително електронни цигари, никотинови паучове и нагреваеми тютюневи изделия, както сред възрастните, така и сред юношите. Мониторингът осигурява основата за разработването и прилагането на ефективни политики за контрол на тютюна.

Европа е постигнала напредък, но този напредък се подкопава от възхода на нови и нововъзникващи никотинови и тютюневи продукти, насочени към ново поколение. Европа без тютюн до 2040 г. е постижима цел, но тя ще изисква амбиция и политическа воля, политики, основани на доказателства, и смелост да се постави общественото здраве, особено здравето на децата, над търговските интереси на тютюневата и никотиновата индустрия.

Какво е Вашето послание за Световния ден без тютюнопушене?

Тютюневата епидемия се променя, но и нашият отговор може да се промени. Знаем какво работи. Силните политики работят. Средата без тютюнев дим работи. Здравните предупреждения работят. Данъчното облагане работи. Забраните на рекламата, промоцията и спонсорството работят. Подкрепата за отказване работи. Обществената информираност работи.

Продуктите може да се променят, но нашата отговорност остава същата, да защитаваме здравето и да предотвратим пристрастяването на още едно поколение.

Затова моето послание за този Световен ден без тютюнопушене е просто: нито едно дете не трябва да развива никотинова зависимост.