Убайда Рефай е студент по медицина с международен житейски път – от Палестина, през Англия, до България. В момента е доброволец в Клиниката по кардиохирургия към УМБАЛ „Света Екатерина“, където активно участва в ежедневната работа на екипа и продължава да развива своя професионален опит. Още от втори курс започва работа и обучение в болничната среда, като вече близо четири години трупа практически опит и се развива професионално в УМБАЛ „Света Екатерина“. За него медицината е призвание, основано не само на знания и умения, но и на човечност, дисциплина и отдаденост. Определя България като свой втори дом и се надява да продължи да допринася за медицината чрез своя труд и развитие. В интервю за Медикъл нюз той споделя повече за своя път, стремежи и кариерно развитие.
Вашият път е много интересен – от Палестина, през Англия, до България. Как се зароди мечтата Ви да бъдете лекар и има ли лекари във Вашето семейство?
Още от малък съм възпитан с дълбоко уважение към медицината и към хората, които посвещават живота си на това да помагат на другите. Моето семейство винаги е имало връзка с медицинската сфера и именно това силно ме вдъхнови да поема по този път.
За мен медицината никога не е била просто професия – тя е отговорност, призвание и възможност да промениш живота на човек в най-трудните му моменти. Именно това ме мотивира всеки ден да се развивам, да уча и да ставам все по-добър лекар.
Какво точно Ви привлече в България и как бихте описали тази Ваша „лична привързаност“ към страната ни?
България винаги е заемала специално място в сърцето ми. Още от малък идвахме тук със семейството ми на почивки и винаги съм обичал да бъда в България – атмосферата, хората, културата и усещането за топлина, което страната ми даваше.
По-късно, когато дойдох да уча медицина тук, тази връзка стана още по-силна. България ми даде не само образование, но и възможности, доверие и ценен практически опит. Имах привилегията да се уча от отлични преподаватели и лекари, които ми помогнаха да се развия както професионално, така и като човек.
С времето България наистина се превърна във втори дом за мен. Чувствам се приет, уважаван и искрено благодарен за всичко, което тази страна ми е дала.
В свое телевизионно участие споделяте: „Искам да помогна на българите така, както те помогнаха на нас.“ Бихте ли разказали малко повече за тази подкрепа, която сте усетили тук?
Когато човек е далеч от родината си, подкрепата и добротата на хората около него имат огромно значение. В България аз срещнах истинска човечност, разбиране и уважение – както от преподаватели и колеги, така и от много обикновени хора.
Тази страна ми даде възможността да уча медицина, да се развивам и да се доближа до мечтата си. В трудни моменти никога не съм се чувствал сам. Това е подкрепа, която винаги ще помня.
Именно затова чувствам силна отговорност да върна тази добрина чрез своя труд, отдаденост и грижа към пациентите. За мен медицината е нещо повече от националност или произход – когато човек страда, най-важни са човечността и професионализма.
В момента сте доброволец в Клиниката по кардиохирургия към УМБАЛ „Света Екатерина“. Защо избрахте точно кардиохирургията – една от най-тежките и отговорни специалности?
Кардиохирургията е една от най-предизвикателните специалности в медицината и именно това ме привлече към нея. Тя изисква дисциплина, прецизност, работа в екип, спокойствие под напрежение и пълна отдаденост.
Сърцето е центърът на живота и възможността да участваш в операции, които спасяват човешки живот, е огромна отговорност и чест. Всеки ден в УМБАЛ „Света Екатерина“ е урок за мен – не само професионално, но и човешки.
Още от втори курс започнах да работя и да се уча в болницата, а днес вече близо четири години съм част от средата в УМБАЛ „Света Екатерина“. Започнах от най-базовите задачи и постепенно, с много труд, дисциплина и постоянство, изграждах своя път и натрупвах ценен практически опит. Именно това ранно навлизане в болничната среда ми помогна да изградя по-зряло отношение към медицината, към екипната работа и към отговорността, която носи професията.
Да бъда сред опитни хирурзи и медицински специалисти ме мотивира постоянно да се развивам и да изграждам както уменията си, така и характера си като бъдещ лекар.
Какви са основните предизвикателства, с които се сблъсквате в ежедневната си работа в клиниката?
Едно от най-големите предизвикателства е отговорността, която идва с работата в толкова динамична и натоварена среда. В кардиохирургията всеки детайл има значение и всяка секунда може да бъде важна. Това изисква постоянна концентрация, дисциплина и непрекъснато учене.
Като чуждестранен студент адаптацията към различен език, култура и здравна система също беше предизвикателство в началото. Но именно тези трудности ме направиха по-силен, по-дисциплиниран и още по-мотивиран да успея.
Вярвам, че трудностите изграждат не само по-добри професионалисти, но и по-силни личности.
Къде се виждате след 10 години? Планирате ли да останете в България?
След 10 години се виждам като добре реализиран лекар и специалист, който продължава да се развива професионално и да помага на възможно най-много хора. Искам да бъда част от модерната медицина, да работя в силна медицинска среда и постоянно да надграждам знанията и уменията си.
България винаги ще има специално място в живота ми. Това е страната, в която получих своето образование, ценен опит и изградих важни отношения и спомени.
Вярвам, че когато една държава ти даде възможности, доверие и подкрепа, най-добрият начин да се отблагодариш е чрез труд, уважение и принос към обществото.
Петя Дончева
