Темата за липсата на медицински кадри у нас често остава в сферата на статистиката, докато не се превърне в реална заплаха за достъпа до здравеопазване. Днес в България дефицитът на акушерки вече не е просто риск, а криза, която пряко засяга майчиното и детското здраве. Защо „на хартия“ числата изглеждат добре, а в реалност отделения ограничават дейността си? Защо държавата отказва да финансира патронажните грижи в дома на пациента? Разговаряме с Райна Бояджиева, зам.-председател на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), за битката на една професия със „счупената“ система.
Г-жо Бояджиева, каква е кадровата обезпеченост към момента на акушерки в страната? Достатъчни ли са те на системата и колко не достигат?
Кадровата обезпеченост с акушерки в България е тема, за която говорим от години, но днес вече е налице реална криза в това отношение, а не просто риск от дефицит. По данни на НСИ към края на 2024 г. в страната има 3 254 акушерки. Това означава, че на 10 000 души у нас се падат по 5 акушерки срещу 4 средно за ЕС. На пръв поглед това изглежда добре, но тези числа не отразяват реалната картина. Съществената част от проблема е, че не всички регистрирани акушерки работят по специалността си. В същото време възрастовата структура е неблагоприятна, а регионалното разпределение – силно неравномерно.
Всичко това води до различни негативи за специалистите, пациентите и качеството на здравните грижи, които се предлагат. В редица лечебни заведения недостигът на кадри се компенсира с вътрешни размествания, включително чрез ангажиране на акушерки извън тяхната пряка професионална роля. Вече имаме и не един конкретен пример, който ясно показва системен проблем – временното ограничаване на дейността на акушеро-гинекологични отделения поради липса на персонал. Това вече пряко засяга достъпа на жените до родилна помощ.
Имате ли данни за кадровата обезпеченост по райони, особено в по-малките населени места?
Кадровата обезпеченост по региони е силно неравномерна. Данните на НСИ за 2024 г. показват, че в различните райони на България акушерките варират от малко над 300 до близо 1000. Така например в Югозападния регион те са 991, а в Северния централен – 305. По средата е Севеизточният регион с малко над 500 акушерки.
Причините за тази ситуация са много и са натрупвани с години – сред тях са недостатъчно остойностяване на труда, ограничени възможности за професионално развитие, натоварена и често недобре организирана работна среда, както и липса на устойчиви политики за задържане на кадрите, както и чисто демографските и социално-икономически процеси в страната ни. Затова не е изненадващо, че значителна част от младите специалисти търсят реализация извън страната.
Но кадровият дефицит не е проблем, изолиран само за България. В глобален мащаб се отчита недостиг на 1 милион акушерки, заради което международните организации ясно заявяват необходимостта от инвестиции в тази професия. Решението не може да бъде частично, необходим е цялостен подход – от ясни стандарти за акушерска грижа и устойчиво финансиране, до реално включване на професионалната общност в процесите на вземане на решения. Това означава и по-добро остойностяване на акушерския труд, развитие на самостоятелните практики и създаване на условия, в които акушерките могат да упражняват пълния обем от своите компетентности. Защото инвестицията в акушерките е инвестиция в здравето на майките, децата и цялото общество.
Какви са тенденциите за интереса към професията от страна на младите кадри в последните години?
През последната година се наблюдава ясно засилен интерес към професията акушерка, което е позитивен сигнал за системата. По информация, събрана от медицинските университети, за учебната 2025/2026 г. местата са запълнени, а на много места дори има повишен брой кандидати още на етап предварителни изпити.
Този интерес не е случаен. Провеждаме кампании, срещаме се с млади момичета, които споделят, че те от малки мечтаят тяхната професия да бъде тази на акушерката, че усещат призванието си. За повишаването на интереса към следването допринесе и включването на професията в списъка на защитените специалности, отпадането на държавните такси и възможностите за допълнително финансиране, включително получаването на стипендии и обучение по държавна поръчка. Законодателството също дава възможност за придобиване на второ висше образование в защитени специалности, което допълнително разширява кръга на кандидатите.
Прави впечатление и една много интересна тенденция – все повече жени с вече изградена професионална кариера, включително инженери, учители и юристи, избират да се преквалифицират и да поемат по пътя на акушерството. Това показва, че професията носи силен смисъл и обществена значимост.
Независимо, че част от студентите отпадат още в първите курсове, най-често поради трудността на обучението и невъзможността да се справят с изискванията на медицинските изисквания, интересът се увеличава. Факт е, че професията изисква сериозна подготовка, устойчивост и ясна мотивация. Повишеният интерес към обучението е само първата стъпка. Истинското предизвикателство е тези млади хора да бъдат задържани в системата след дипломирането си. И зависи от условията на труд, възможностите за развитие и реалната оценка на професията в здравната система.
Има ли преквалифициране на акушерски кадри към други професии предвид ниското заплащане и непривлекателните условия на работа?
За съжаление, да, и причините за това са двупосочни. От една страна, те са свързани с личния избор на колегите, които решават да се откажат от професията си, колкото и да я обичат заради недостатъчно добрите условия на труд и заплащане, които системата им предлага. От друга страна – някои колеги се налага да сменят работата си не по собствено желание, а под работодателски натиск, за да се компенсира липсата на медицински сестри или лаборанти в болниците. За съжаление, реалността не винаги е розова и докато в страната не се извърши цялостна здравна реформа, не можем да очакваме нищо по-добро нито за специалистите, нито за пациентите.
Фокус на БАПЗГ е подкрепа за оказване на патронажна грижа от страна на акушерките. Бихте ли разяснили малко повече какви идеи имате в тази насока?
Нашите идеи са последователни в годините, но за съжаление досега не намират реална подкрепа в лицето на нито едни управляващи. Ние настояваме за осигуряване на обществено финансиране на амбулаторните и патронажните здравни грижи, както за новородени и техните семейства, така и за хора с тежки хронични заболявания, като онкологичните, диабет, след прекарани инсулти или инфаркти. И двата вида услуги се извършват в извънболничната помощ, разликата е, че амбулаторните се осъществяват в практиката на специалиста, а патронажните в дома на пациента. И за да бъда напълно ясна за какво точно се брои БАПЗГ, ще дам конкретен пример.
Представете си един човек в последен стадий на онкологично заболяване с болки, рани от залежаване, с невъзможност за нормално поемане на храна или дори за дишане, който няма място вече в болница за активно лечение. Този човек има нужда от постоянни специализирани грижи, които неговите близки няма как да му окажат, защото не притежават нужната квалификация. Затова искаме Здравната каса или държавата през МЗ или общините, да ни плаща за оказването на тези грижи в дома му, като те ще бъдат с честота, от която той има нужда, а видът им ще е съобразен с неговото състояние и с лекарските предписания, тоест в тях може да влиза поставяне на инжекции, смяна на катетри, измерване на жизнени показатели, хранене, терапевтични масажи и т.н. Конкретно в нашата област искаме да се заплащат посещения в домовете на деца до 3 години, за да можем да помогнем на родителите им с правилните грижи и информация за здравето на тези деца, да окажем психоемоционална подкрепа, да видим какъв е цялостният климат в семейството, дали детето е в рискова среда и т.н. Всичко това има редица положителни ефекти, които не се ограничават до медицинския аспект на нещата, а помагат за изграждането на една цялостна здравословна среда, в която да се развиват детето и неговите родители, защото те са свързани.
Каква е ситуацията към момента от страна на оказване на подобен тип грижи и финансиране на НЗОК? Работещ ли е изобщо този механизъм?
Ситуацията е повече от тъжна. Към момента има създаден механизъм за финансиране на минимален пакет от здравни грижи за новородените и техните семейства, който обаче не работи. На теория Здравната каса трябва да плаща за посещение до 6 месеца след раждане на детето, в което акушерката да предостави информация за укрепване здравето на детето и изграждане на здравословни навици, да направи оценка на средата, в която то се отглежда, да даде консултация за хранене, кърмене и т.н. Това е крайна недостатъчно, но дори то не може да бъде изпълнено. Причината е, че нямаме право на директен договор с НЗОК, а само чрез общопрактикуващите лекари. Те обаче не са заинтересовани да работят с нас и опцията вече няколко години не работи. Поради тази причина ние настояваме както за разширяване на пакета с услуги, така и за възможността директно да сключваме договор с НЗОК или опосредствано през специалистите, например по АГ, когато става дума за майчино и детско здраве. Заради нежеланието на БЛС обаче, това не става факт.
Настоявате акушерките да могат да сключват самостоятелно договори с НЗОК. Как ще се отрази това на грижите за майките?
Изключително положително, ако имаме право на самостоятелни договори с НЗОК, това означава, че майките и техните новородени ще имат възможност за оказване на квалифицирани здравни грижи в дома си. Желание за предоставяне на подобен услуги определено не липсва сред колегите ми, проблемът е в липсата на осигурена възможност. И тук ще си позволя да споделя пример от личния си опит – преди години създадох едни от първите самостоятелни акушерски практики в България. По този начин исках да изградя устойчив модел на акушерска грижа – с координация между общопрактикуващи лекари, специалисти и акушерки. Практиката показа, че този модел работи и носи ползи както за пациентите, така и за системата. Но също така стана ясно, че без държавно финансиране подобни инициативи остават изолирани и трудно се развиват.
Ще споделя и един положителен пример, с една колежка в Доспат. Там тази година беше разкрита самостоятелна акушерска практика с подкрепата на общината. Това ще осигури по-добър достъп до грижи за жените в региона и показва, че когато има местна ангажираност и подкрепа, решения са възможни.
Точно в тази посока трябва да се мисли – стимулиране на самостоятелните практики, партньорство с местната власт и създаване на условия на национално ниво, при които акушерките да могат да работят ефективно извън големите болнични структури. Защото в крайна сметка неравномерното разпределение на кадрите в страната или изобщо дефицитът на извънболнична грижа в национален мащаб означава неравен достъп до здраве – а това е проблем, който засяга пряко майките и децата в цяла България.
Какво цялостно трябва да се промени, за да има по-голям интерес към професията? Достатъчно уважавана и припозната от обществото ли е?
Професията на акушерката от една страна е изключително уважавана и търсена, тя се носи в сърцето вероятно от всяка жена, защото е най-истинската част от същността и съдбата ни – да бъдем проводник на живота. Това обаче е хубавата страна на нещата, другата е здравната система, която прави всичко възможно да омаловажи и задуши смисъла на професията ни. И това е следствие на безбройните деформации и недъзи на здравеопазването ни, започвайки от така популярната теза за обърната пирамида, в която липсва профилактика и извънболнична помощ за сметка на болничната, минава през острия кадрови дефицит, който също е резултат от тази диспропорция, и стига до ниската удовлетвореност от труда ни, както заради невъзможността да дадем нужното качество при липсата на нормални условия за работа, така и заради ниското заплащане. Няма как всички тези проблеми да се решават на парче, за да имаме бъдеще – ние и нашите пациенти, е нужно само едно – цялостна здравна реформа, ориентирана около нуждите на обществото, а не на пазара. Надяваме се скоро и това да се случи.
Medical News
