Маряно Деджа е млад, амбициозен и с ясна визия за бъдещето на своята професия. Албанец по произход, израснал в Гърция, той току-що се дипломира като магистър-фармацевт от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София (Випуск 2025). Маряно не е просто поредният завършващ студент – той е първият фармацевт в семейството си, съавтор на научни проучвания за лечение на болестта на Алцхаймер и съавтор на иновативен AI концептуален модел за проследяване на пациенти с хронични заболявания. С него си говорим за любовта към органичната химия, ролята на смарт технологиите в здравеопазването и защо България се е оказала най-правилният избор за неговото академично развитие.

Какво Ви мотивира най-силно да изберете фармацията като своя професия?

Още от дете мечтаех да стана лекар, но докато растях, осъзнах, че имам много силна връзка с химията. Точно това ме насочи от чистата медицина към фармацията. Взех решението още в 9. клас и днес мога гордо да кажа, че съм първият фармацевт в семейството ми.

Още като студент имате солиден опит в научната дейност. Съавтор сте в проучвания за синтез на нови пиролови производни като мулти-таргетни агенти за лечение на болестта на Алцхаймер. Как се запалихте по фармацевтичната химия и органичния синтез?

Всичко започна в 7. или 8. клас, в първите ни часове по химия. Спомням си, че учителката ни показваше стъпките на един експеримент – вече не помня точния опит, но бях изключително фокусиран. Доброволно се заех да го направя и го завърших успешно. Тогава преподавателката ми каза, че имам „нюх“ към химията. Тази малка искра разпали страстта ми, която ме води и до днес.

Наред с класическата химия, имате подчертан интерес към дигиталното здравеопазване. С екипа ATHLOS сте разработили модела „MediCall“, който интегрира смарт технологии и AI за подобряване на придържането към терапията (medication adherence). Какво представлява този модел на практика?

„MediCall“ е смарт технология, подобна на Alexa, която напомня кога, къде и как да се приемат предписаните лекарства. Тя е насочена най-вече към хора с хронични заболявания. При тежки диагнози е критично важно да се спазва т.нар. медицинска адхерентност – лекарствата да се приемат в точния час, без пропускане на дози, защото всеки пропуск може да бъде опасен.

Давам пример: баща ми има хипертония. Той трябва да приема терапията си всяка сутрин по едно и също време, но понякога забравя. Тогава кръвното му се покачва. Това беше и „моторът“ зад идеята на моя екип – да създадем устройство, което да напомня на пациента, а ако той не реагира на напомнянето, системата да изпраща съобщение до близък човек (например на мен), за да мога да реагирам. Засега проектът е на етап идея, тъй като екипът ни е разпръснат между Атина, Кавала и София, но се надявам в бъдеще да намерим финансиране за реализацията му.

Как виждате ролята на изкуствения интелект в бъдещето на фармацията – по-скоро като помощник в аптеката или като инструмент в научноизследователската и развойна дейност (R&D)?

Категорично като мощен инструмент в научноизследователската дейност (R&D), но и като ценен асистент в ежедневната аптечна практика. Изкуственият интелект няма да измести фармацевтите. Професията ни ще се промени, но ако се научим да работим с тези нови технологии, те ще ни направят много по-ефективни в грижата за пациента.

Накъде планирате да насочите кариерата си сега, след като вече сте магистър-фармацевт? Към науката, индустрията или клиничната практика?

В момента искам да придобия опит на различни позиции, за да преценя къде е моето място. Със сигурност крайната ми цел е фармацевтичната индустрия. През следващите 2-3 години планирам да работя в аптека в Гърция, за да натрупам практически опит „на терен“, след което ще се насоча към индустриалния сектор.

Като представител на най-новото поколение фармацевти (випуск 2025), коя е най-голямата промяна, от която се нуждае фармацевтичният сектор в България в момента?

Регулациите в Гърция и България са сходни, тъй като и двете страни следват стандартите на ЕС. Една съществена разлика обаче е, че в Гърция фармацевтите имат право да поставят ваксини на възрастни пациенти. Това е посока, в която секторът може да се развива.

Какво бихте посъветвали бъдещите студенти по фармация?

Бих им казал, че са големи късметлии, макар още да не го осъзнават. В България контактът с професорите е много достъпен, изграждат се истински човешки и професионални взаимоотношения. Ако трябваше отново да избирам къде да уча, без колебание бих избрал пак България и Фармацевтичния факултет на МУ-София.

Петя Дончева