Д-р Андреa Хегебарт е старши вицепрезидент и ключов член на лидерския екип за научноизследователска и развойна дейност (R&D) в Bayer Pharma. В момента тя оглавява отдела за изследвания и ранни разработки в едни от най-критичните сфери на съвременната медицина: сърдечно-съдови, бъбречни и имунологични заболявания (RED CVRI). Нейната лична кауза е да вдъхновява младите жени да следват страстта си в науката и да докаже, че е напълно възможно да изградиш процъфтяваща кариера, правейки това, което обичаш.

В интервю за читателите на Медикъл Нюз, д-р Хегебарт сподели повече за целите на компанията, бъдещето на медицината и нейните мечти.

Д-р Хегебарт, често говорим за „пробивни иновации“. Какво означава това конкретно за пациент, живеещ със сърдечна недостатъчност или бъбречно заболяване днес? Колко близо сме до момент, в който тези състояния не просто ще бъдат контролирани, а потенциално излекувани?

Аз съм учен, който изпитва истинска страст към своята професия – това е една прекрасна комбинация. Всеки ден влагам енергията си в този бизнес, защото искам да извървя пътя от основните научни изследвания до практическото им приложение в разработването на нови лекарства. В кариерата си съм заемала различни роли във фармацевтичната индустрия, но днес се чувствам привилегирована, защото разполагаме с изключително много нови идеи.

Какво всъщност е възможно да постигнем? Целта ни е да откриваме нови съединения в нашите лаборатории, да ги тестваме и да превръщаме концепциите от предклиничните изследвания в реални клинични етапи. За пациентите със сърдечно-съдови и бъбречни заболявания това означава фундаментална промяна в начина, по който ги лекуваме. В момента много от съществуващите терапии само овладяват симптомите, но не лекуват основното заболяване. Пациентите не се възстановяват напълно, дори когато приемат лечението си редовно.

Истинската иновация, към която се стремим, е фокусирана върху самото излекуване. Колко близо сме до тази точка? Бих казала, че бъдещето започва днес. Вече виждаме напредък в лечението на хроничните заболявания, който доскоро изглеждаше невъзможен. Разполагаме с терапии, които стабилизират състоянието на пациентите за дълги периоди и предотвратяват неговата прогресия. Разбира се, това в момента обхваща малка част от хората, а много други все още се нуждаят от по-добри решения. Пътят е дълъг, но се движим бързо. В нашето портфолио в развитие, както и при конкурентите ни, има много интересни разработки, включително биоплатформи за лечение на застойна сърдечна недостатъчност чрез калциево сигнализиране. Всичко това ни вдъхва голяма надежда.

Много пациенти с хронични заболявания изпитват „умора от лечението“ поради необходимостта да приемат множество лекарства ежедневно. Как новите терапевтични методи могат да помогнат за облекчаване на този товар?

Това е една от любимите ми теми, защото е дълбоко лична. Моят 94-годишен дядо е класически пример – той живее със сърдечна недостатъчност, хронично бъбречно заболяване и диабет. Само заради тези три диагнози му се налага да приема по 12 таблетки дневно. Това е тежестта на полипрагмазията, която просто овладява симптомите, без да премахва причините за болестта.

Цялата медицинска общност се стреми към създаването на терапии с по-голямо въздействие, и да намалим броя на приеманите таблетки. Моята визия – или по-скоро моята мечта – е след 10-15 години вече да няма пациенти в краен стадий на хронично заболяване. Искаме да се намесваме много по-рано, още преди появата на първите симптоми, за да предотвратим напредналите стадии на болестта.

Коя е най-вълнуващата иновация в лабораториите на Байер в момента, която може фундаментално да промени ежедневието на пациентите в следващите 5 до 10 години?

Една от големите възможности, върху които работим, е в областта на антитромботичната терапия. Става дума за нов антидот, който може да обърне ефекта на антикоагулантите при кървене. Това е жизненоважно за контрола на коагулацията.

Също така, нашите екипи работят върху следващото поколение антикоагуланти. Глобалният проблем е огромен – милиони хора, преживели един инсулт, живеят в постоянен страх от втори в рамките на следващите 5 години. Дълго време се смяташе за невъзможно да се създаде препарат, който едновременно да е високо ефективен в превенцията на инсулт и да носи нисък риск от кървене. Сега обаче виждаме, че усилията ни се отплащат и сме близо до този нов клас медикаменти. Това е устойчивостта, от която науката има нужда – от лабораторията до леглото на пациента.

Прецизната медицина често се свързва с онкологията. Как концепцията за „правилното лекарство за правилния пациент в точното време“ навлиза в кардиологията?

Принципът е идентичен – трябва да разберем какво точно поддържа болестта и какво движи нейната прогресия, за да действаме директно върху този механизъм. Сърдечно-съдовите заболявания обаче са по-комплексни, защото често засягат множество органи едновременно и остават недиагностицирани дълго време.

Днес разполагаме с инструменти, за които преди само мечтаехме: роботика, омикс технологии (геномика, протеомика и др.) и задълбочено фенотипизиране. Използваме изкуствен интелект, за да анализираме милиони точки от данни от биологични проби. Това ни помага да разберем генетичните компоненти на болестите. Пример за такава прецизна терапия е работата ни върху синдрома на Алпорт – рядко бъбречно заболяване, причинено от конкретна мутация. Вече провеждаме клинични проучвания за медикамент, който атакува точно този дестабилизиращ протеин.

Байер често си сътрудничи с по-малки биотехнологични компании и академични центрове. Как тези партньорства ускоряват пътя на едно лекарство до пациента?

Предизвикателствата пред нас са твърде големи, за да се справяме сами. В нашата индустрия вероятността една нова идея да се превърне в успешна терапия често е под 1%. За да повишим този шанс, трябва да обединяваме знания, експертиза и опит.

Ние работим в тясно сътрудничество с медицинската общност, с технологични лидери и академични институти като MIT и Харвард. Тези дългогодишни партньорства ни позволяват да разработваме революционни подходи, като например генетични терапии. Един от вълнуващите ни проекти в момента е насочен към контролирането на аритмиите. Вместо пациентите да разчитат на електрически шок при кризи в болнични условия, целта ни е да създадем „хапче в джоба“, което да връща сърдечния ритъм в норма и да предотвратява рецидивите.

Ако бихте могли да отправите едно послание на надежда към пациентите със сърдечно-съдови заболявания, какво би било то?

Бих им казала това, което казвам и на моя дядо: не се примирявайте. Навлизаме в нова ера в медицината. Моят съвет към пациентите е – започнете да задавате въпроси. Вече не сме в епохата, в която пациентът е пасивен участник, който само изпълнява нареждания.

Днес ние включваме пациентите в нашите проучвания много по-рано. Вие сте тези, които ни казвате каква е реалността на живота с болестта, а не просто медицинската теория. Вашата обратна връзка ни помага да правим по-значими изследвания. Аз може да гледам на болестта като молекулярен биолог през клетката, лекарят може да я гледа през симптомите, но само пациентът може да ни каже какво всъщност се случва с него. Това е ключът към правилната терапевтична пътека.

Петя Дончева