Тече одит в 7 държавни болници – четири в София и по една в Плевен, Пловдив и Варна, заради цените на скъпоструващите лекарства, които са извън Позитивния списък. В някои случаи разликите в цената за един и същ медикамент са огромни и са за няколко хиляди лева. Това съобщи служебният заместник-министър на здравеопазването Владимир Афенлиев на пресконференция, на която отчете резултатите от извършени до момента проверки.
По думите му анализ, който сравнява разходите за лекарства за някои редки заболявания през 2024 г. и 2025 г., като лекарствата са били основно за лечение на деца, показва рязко повишаване на плащанията. Медикаментите са основно за лечение на тежки заболявания със скъпоструващи медикаменти. Тези лекарства не са включени в Позитивния лекарствен списък и се купуват директно от болниците за конкретен пациент, и именно защото не са в този списък, те нямат регистрирана официална цена, но повечето от тях имат регистрация в ЕС. В България финансирането на тези лекарства е въз основа на трансфер от Министерството на здравеопазването към НЗОК. Цените на тези медикаменти по закон не подлежат на регулация в България и няма как да бъдат оптимизирани или сравнявани, коментира Афенлиев, но подчерта, че се мисли в тази посока.
„Лекарствен продукт А в една болница е закупен за 46 424,70 лева, а в друга – за 150 402 лева. По подобен начин – в една болница за 23 018 лева, а в друга за 64 375 лева. Лекарство С е купено в една болница за 8 000 лева, а в друга – за 36 000 лева. Тук говорим за абсолютно същото лекарство – търговско наименование, вид на опаковката, концентрация. При лекарствен продукт D разликата е от 18 000 до 44 000 лева. При лекарствен продукт Е – от 15 000 до 40 000 лева„, отчете Афенлиев.
Министерството на здравеопазването, в сътрудничество с Министерството на финансите и НЗОК, предприема инициативи за въвеждане на регулация и прозрачност. Ключовите мерки включват:
1. Подобряване на електронната система за докладване, за да се позволи записване и проследяване в реално време на покупките на лекарства от болничните аптеки към НЗОК, гарантирайки спазване на хронологията на плащанията.
2. Предлагат се промени в нормативната уредба, която регламентира начина на извършване на тези покупки, включително задължителни пазарни проверки и стандартизация на цените.
3. Публикуване на всички покупки на лекарства за 2025 г. с подробна информация за цените на уебсайта на Министерството на здравеопазването за повишаване на отчетността и обществения надзор.
4. Директна комуникация с производителите и притежателите на разрешение за употреба за установяване на препоръчителни цени, дори за лекарства, които не са включени в позитивния лекарствен списък, за постигане на ценова съгласуваност в целия ЕС.
5. Извършване на всеобхватни одити не само на фармацевтичните продукти, но и на медицинските изделия, закупени по подобни нестандартизирани ценови системи, за да се гарантира рационалното разходване на публични средства за здравеопазване.
Очертаните мерки целят оптимизиране на разходите за здравеопазване и подобряване на достъпа на пациентите до основни лечения чрез минимизиране на несъответствията в цените на лекарствата. Тези усилия също така трябва да насърчат конкурентна среда сред доставчиците, което потенциално води до намаляване на цените. Освен това, създаването на прозрачен и регулиран процес на обществени поръчки се очаква да предотврати повторната поява на такива скъпи аномалии в бъдеще.
