Д-р Гергана Светославова завършва Медицински университет – София през 2013 г., а през 2020 г. придобива специалност по очни болести. Следват специализации в областта на детската офталмология в престижни клиники в Англия и Нидерландия. Най-големи нейни учители в общуването с малките пациенти обаче са трите ѝ деца, които ѝ напомнят колко важни са търпението и играта в тази възраст, дори и в болнична обстановка. Те, както и нейните пациенти, стават вдъхновение за създаването на книга, посветена на грижата за детските очи. Разказваме ви повече в следващото интервю:

Защо избрахте детска офталмология и какво прави тази субспециалност уникална?

Знаех, че искам да работя в специалност свързана с детско здравеопазване още в първи курс и тогава имах късмета да се запозная в хода на един от стажовете ми с д-р Лиляна Димитрова и със специалността детска офталмология. В този ден разбрах, че всичко, което включва тази субспециалност идеално пасва на характера и интересите ми. За да преглеждаш деца се изисква определена нагласа и умения, които не всеки има. Трябва много бързо да спечелиш доверието на малкия герой, да го накараш да работи заедно с теб в хода на прегледа и да се съгласи в крайна сметка с твоите препоръки. Това е един много динамичен процес, който аз приемам като предизвикателство и всеки успешен преглед празнувам малките победи заедно с пациентите. Отделно зрението се оформя в детска възраст, а това е основното ни сетиво. Това прави тази субспециалност от голямо социално значение.

На каква възраст е препоръчително да се направи първият профилактичен очен преглед и колко често трябва да се проследява зрението на детето?

Общоприето е първият преглед да е около 6 месеца до 1 годишна възраст. На този преглед се установяват вродени аномалии или признаци, които биха били рисков фактор за мързеливо око в следващите години. Според находките на този преглед се дават насоки за следващите такива. Най-често последващи чисто профилактични прегледи се правят на 3 и на 6 годишна възраст, ако няма оплаквания и установени зрителни нарушения.

Кои са най-честите зрителни проблеми при децата в ранна възраст и как родителите могат да разпознаят първите предупредителни признаци?

През първите месеци от живота най-често се проявява стенозата и инсуфициенцията на слъзните пътища, която се проявява със сълзене и чести инфекции. Друг много важен момент в първите месеци от живота е проверката на зеницата. Това може да се направи още в родилния дом , но и вкъщи от родителите. Става дума за т.н. Червен рефлекс. Чрез него констатираме вродена катаракта, персистираща стъкловидно тяло, други вродени дефекти, които водят до непрозрачни очни структури. Тези вродени аномали са редки, но е много важно да бъдат установени още в ранен етап, защото например вродената катаракта би следвало да се оперира в първите месеци от живота, за да има оптимален резултат след това.

Друг симптом, за който родителите трябва да следят е кривенето на очите. Има т.нар бебешко кривогледство, в периода на първите 4 месеца, когато бебето все още изгражда рефлекс да фокусира, но след това не би следвало да има кривене на очите. Ако такъв симптом се наблюдаван – трябва да последва очен преглед.

След 3 годишна възраст се проявяват различни форми на рефрактивни аномалии. Тогава е и този така важен преглед, на който успяваме да изследваме стереозрение за първи път и да изследваме зрителната острота тъй като детето вече е вербално и кооперативно.

Какво представлява амблиопията („мързеливо око“) и защо ранната диагностика е ключова за успешното лечение?

Това е състояние, при което едното око, в редки случаи и двете, не се развива правилно и не достига до 100% зрение. Причините се разделят на три основни групи: голяма анизометропия (рефрактивна аномалия), страбизъм и физическа обструкция (вродена катаракта, птоза, белези). Амблиопията се оформя в периода, в който зрението се очаква да се развива – тоест ранна детска възраст. Затова и колкото по-рано е установена и са взети мерки, толкова по-добра е и прогнозата. Добрата новина е, че при ранно откриване лечението е много ефективно.

Как се лекува “мързеливо око” и как вашата книга “Моите вълшебни очи” помага за това?

Лечението включва няколко неща и е свързано с причината. При установена рефрактивна аномалия, задължително се започва корекция с очила. Ако пък има вродена катаракта или друга анатомична аномалия – може да се наложи операция. Следва  стимулиране на слабото око, докато силното се потиска. Това може да бъде постигнато чрез оклузионна терапия или чрез пенализация (медикаментозно). Първото обикновено е златен стандарт за начало.

Именно тук моята книга помага. Когато родителите и детето за първи път чуят диагнозата и последващите стъпки, те са в лек шок. Последва чудене как да го обяснят на себе си и на детето, как да го мотивират да започне да носи очила на една доста ранна възраст. А да носиш лепенка на здравото си око, за да гледаш само със слабото, на каквато и възраст да си е невероятно трудно, но представете си да си на 3 години и да трябва да го правиш. Всеки себеуважаващ се три-годишен би опитал да избяга.

Затова написах “Моите вълшебни очи”. Исках да дам на пациентчетата герой, с когото да се развиват. Ясен, така се казва главният герой, е на 4 години и абсолютно отказва да носи лепенка и очила. Защото е скучно и трудно. Докато един ден вълшебен папагал, Клик, го отвежда на пътешествие в Страната на приключенията. По своя път Ясен разбира много неща – какво е мързеливо око, как носенето на очила му помага, защо слага лепенка понякога. Но също така разбира и колко е силен, смел и умен и че лепенката и очилата по никакъв начин не му пречи да намери приятели, да се забавлява с тях, откривайки себе си по пътя.

Струва ми се, че тази книга не е само за децата, но и за техните родители? Така ли е?

Да, така е. Библиотерапията е много важен инструмент в арсенала за лечение на мързеливо око, според мен. Чрез насочено четене на определена литература, родителите и децата могат да се подготвят за дългия път, който ги очаква.

Лечението на „мързеливо око” е много дълъг и труден процес. Водещата сила в него са родителите. Те трябва да са там всеки ден за всяка лепенка и упражнение. И в един момент и те имат нужда от помощ. Книгата им дава полезни примери и сравнения, за да продължат да мотивират не само децата, но и себе си. Да им даде сили, когато са на път да се откажат.

Но също така е и за учителите. Защото често в детската градина е мястото, където децата с амблиопия трябва да си носят лепенката. Това поражда любопитство от страна на техните приятели и понякога, макар и доброжелателни , въпросите им могат да породят притеснение. Тук учителите е важно да имат също готови примери и отговори и “Моите вълшебни очи” може да им ги даде.

Има ли други такива книги на нашия пазар?

Не, за съжаление няма. Това е тема, която изобщо не беше застъпена в детската литература. “Моите вълшебни очи” е първата детска книга от български автор, която ангажира темата за детското зрение и зрителни проблеми в детска възраст.

В книгата ви „Моите вълшебни очи“ използвате достъпен и образователен подход. Каква беше основната Ви мотивация да я напишете?

Липсата на каквато и да е детска литература на тема зрителни нарушения в България. В началото на периода ми на майчинство бях далеч от моите пациенти и исках да намеря начини да поддържам тяхната мотивация. Така започнах да търся алтернативни източници и в България не намерих абсолютно никакви. Нито за носене на очила, на лепенка, нито за зрителни проблеми като цяло.

Като родител знам колко важно е за децата да може правилно да им бъде презентиран даден проблем, за да го разберат и приемат и да започнат да търсят решение. Най-често прибягваме към детски книжки и филми. Но когато такива изобщо липсват, тези деца и родители изживяват не само симптомите на своята диагноза, но и липсата на всякаква репрезентация, изолацията, интернализирането на проблема. Много често още в кабинета започват с молбите като “Моля те, само вкъщи ще си с лепенка, никой няма да те види”. Оттам децата започват да създават от физическия проблем и психически.

Затова се заинатих и реших сама да създам такава книга. За щастие намерих помощ и в лицето на издателката и илюстраторка – Елина Бучукова, без която книгата нямаше да види бял свят.

Какви практически съвети от „Моите вълшебни очи“ бихте искали всеки родител да приложи още днес?

На първо място, самата тема на книгата – детското зрение, веднага насочва мисълта на родители и учители кога за последно детето е било на очен преглед и дали всичко е наред. Ако не са водени децата, то винаги подкрепяме профилактиката, особено в детска възраст.

Самата книга е конструирана в глави. Всяка глава представлява ценен етап от диагнозата и лечението на мързеливото око и на рефракционните аномалии. От осъзнаването на проблема, срещата с лекаря, слагането на очила, носенето на лепенка, зрителната терапия след това. Разбира се всичко е облечено в една приказка и тези практически съвети се възприемат от детето чрез събитията, които малкият Ясен преживява.

Какво бихте искали децата да запомнят, след като прочетат “Моите вълшебни очи”?

Една от любимите ми части в книгата е това, че Ясен намира приятели по пътя. Той има притеснения дали ще бъде приет и разбран, заради лепенката и очилата, но разбира , че приятелството не се основава на външните ни белези, а на това което ни свързва като хора. Също така има и една много сантиментална част, в която Горската пазителка, Баба Данчи, показва на Ясен колко много е израснал той и колко много всъщност е постигнал по пътя. Това има огромно значение за самочувствието на пациентите. Те трябва да бъдат поощрявани за труда им.

Децата със зрителни нарушения не живеят в свят пригоден за такива. Те са герои, които заслужават тяхната история да бъде разказана. Искам децата, които прочетат книгата да видят в Ясен себе си като герой и да знаят, че техния труд е видян и оценен.

Книгата и серията “Моите вълшебни очи” може да бъде намерена на www.mymagiceyes.eu

Medical News