Приемът на вредни храни допринася за влошаване на някои симптоми, обяснява специалистът

Аденомиоза е заболяване, което често се бърка с ендометриоза. Двете доста си приличат и неслучайно биват наричани „зли сестри” или „братовчедки”. Причината е, че имат сходни симптоми, могат да доведат до проблеми със зачеването и да не бъдат открити с години.

В края на ЕндоМарт, чието послание е “Не е нормално да боли!”, обръщаме повече внимание на разликата между аденомиоза и ендометриоза. За целта разговаряхме с д-р Полина Горанова от МБАЛ „Света София”, която даде отговори на най-задаваните въпроси по темата.

Д-р Полина Горанова е специалист по акушерство и гинекология, чиято професионална мисия е да подкрепя жените в най-важните етапи от техния живот.

Завършва Медицински университет в София с отличен успех. Специалност по „Акушерство и гинекология“ придобива след специализация в МБАЛ „Света София“. За нея е важно да надгражда своята експертиза непрестанно чрез участия в редица обучения и курсове по специалността.

Притежава международно призната квалификация в областта на колпоскопията (IFCPC/IARC), което я прави и ключов експерт в превенцията и лечението на гинекологичните заболявания на долния генитален тракт.

Какво представлява аденомиозата?

Аденомиозата е хронично доброкачествено заболяване, което често е силно болезнено и засяга матката. Тя е кух мускулест орган, изграден от три слоя – вътрешен (ендометриум), междинен – мускулен (миометриум) и външен (серозен слой). Когато открием ендометриална тъкан (тъкан от най-вътрешния слой), т.е. клетки от кухината на матката, в маточната мускулатура (средния слой на матката), определяме състоянието като аденомиоза. Диагнозата често се забавя, за жалост, при много жени, дори с години, като засяга предимно пациентките в репродуктивна възраст. Симптомите на аденомиозата включват обилно менструално кървене, силни болки по време на менструация, силна тазова болка.

Защо често я наричат „братовчедка на ендометриозата“?

Трябва да започнем с уточнение на термина ендометриоза, за да могат пациентките да добият и по-добра представа защо двете заболявания имат „родствена“ връзка, но не са едно и също нещо.

Ендометриозата е доброкачествено заболяване с хронично възпалителен характер, което представлява наличие на нормална ендометриална тъкан на абнормално място. При нея тъкан, подобна на тази в маточната кухина, се открива извън матката. Тя може да бъде намерена в яйчниците, перитонеума, пикочния мехур, червата и други области. Оттам идва и разнообразието от симптоми, които понякога могат да имитират други заболявания и често да забавят диагнозата.

Тук е и приликата между двете заболявания – механизмът на възникване е сходен: наличие на ендометриална тъкан на атипично място. И при двете състояния ектопичните клетки са под влияние на менструалния цикъл на жената. И двете са хормонозависими състояния, проявяващи се с болка и хронично възпаление. Аденомиозата обаче се развива в матката, а ендометриозата, извън нея.

Кои са основните рискови фактори, водещи до аденомиоза?

Няма ясен етиологичен причинител, но рискови фактори могат да бъдат възрастта, наличието на предишни бременности и раждания, операции или манипулации върху маточната стена (напр. цезарово сечение), както и ранното настъпване на първа менструация (ранно менархе), наличие на ендометриоза или маточни фиброиди. Разбира се, хормоналните фактори също оказват важен ефект. Обсъжда се ролята и на генетичната предиспозиция. В момента съществуват множество теории, но няма една категорична причина. Счита се, че теориите, свързани с възникването на ендометриоза, могат да послужат и като хипотези за възникване на аденомиозата.

Аденомиозата не винаги може да се открие при преглед с ултразвук. Какви са другите начини за диагностициране?

Когато ехографията не е достатъчна, макар и да е първи диагностичен инструмент, който използваме, могат да се използват и други образни изследвания, като магнитно-резонансна томография (ЯМР), която дава по-детайлна картина и е подходящ неинвазивен метод за диагностика. Тя е полезна и за отдиференциране на маточни миоми от аденомиоза. Дефинитивната диагноза остава хистологичната. При нея се откриват групи (клъстери) от ендометриални клетки в миометриума. Използват се диагностични критерии като степен и дълбочина на инвазия, за стадиране и определяне тежестта на заболяването.

Може ли да обясните как протича диагностичната хистероскопия?

Хистероскопията е минимално инвазивна процедура, позволяваща детайлен оглед на матката. При нея малка оптична камера се въвежда през влагалището и цервикалния канал, без разрези и може да се огледа вътрешността на маточното тяло и шийката. Тя може да има и оперативен характер – при установяване на абнормни находки може да се вземе биопсия директно от тях или да се отстранят вътрематочни и/или цервикални полипи и/или миомни възли, вътрематочни спирали и др. При аденомиоза може да бъде помощен инструмент, но НЕ е метод на първи избор за диагностика на заболяването.

Кои са основните усложнения при аденомиоза?

Най-честият симптом при аденомиоза е обилна менструация, която може да доведе до вторичен анемичен синдром като усложнение. В допълнение често се наблюдава и хронична тазова болка. Състоянието влияе негативно върху психоемоционалното здраве и значително нарушава ежедневното функциониране на жената. Може да бъде свързано и с нарушения на фертилитета, както и с повишен риск от ранни спонтанни аборти, преждевременно раждане, нарушения в плацентацията и по-висока честота на оперативно родоразрешение.

Влияе ли заболяването на способността за забременяване?

Аденомиозата може да бъде причина за затруднения в забременяването, но не означава задължително безплодие. Тя може да повлияе на имплантацията на ембриона и на контрактилитета (т.е съкращенията) на матката. Това може да увеличи риска от ранни спонтанни аборти, да доведе до преждевременно раждане и/или плацентарни нарушения. Въпреки това много жени с аденомиоза успяват да износят успешна бременност, а някои дори остават и недиагностицирани. Случаите са индивидуални и зависят до голяма степен от локализацията, степента на засягане, дълбочината на инвазия и наличието на съпътстващи заболявания при жената. Не винаги нещата са лесни и прости, затова се събира и целият набор от анамнестични данни на пациентката и се прави индивидуална оценка на състоянието й и риска.

Какви са съвременните терапевтични възможности в лечението на болестта?

Подходът е индивидуален и зависи от множество фактори, по-важни от които са възрастта на пациентката, репродуктивните й планове, личните цели и степента на нарушено качество на живот. Лечението е насочено основно към контрол на обилното кървене и тазовата болка, към подобряване на общото психическо и физическо състояние на жената. Лечението може да бъде медикаментозно, често е и първа линия на избор, включително с прилагане на вътрематочна спирала или чрез назначаване на подходяща хормонална терапия през устата, или хирургично. В повечето случаи се предпочитат минимално инвазивни методи с цел по-бързо възстановяване. Важно е оценката да бъде индивидуализирана и случаят да се обсъжда мултидисциплинарно.

В кои случаи се препоръчва HIFU терапия или емболизация на маточните артерии?

HIFU или високоинтензивен фокусиран ултразвук се използва при жени, които желаят да запазят матката си и често не са завършили репродуктивните си планове или не желаят оперативна намеса. Подходящ е за по-локализирани форми на аденомиоза. Емболизацията на маточните артерии намалява кръвоснабдяването към лезиите и облекчава симптомите, особено при обилни кръвотечения. И двата метода са алтернатива на хирургичното лечение. Изборът зависи от индивидуалния случай и репродуктивните планове, но най-често се обсъждат при жени, които не желаят да се подложат на оперативно лечение или са незавършили репродукцията си. Имат и строго специфични индикации, не са подходящи за всяка пациентка.

Каква е ролята на противовъзпалителната диета и упражненията за тазово дъно при аденомиоза?

Храненето и подходящият избор на диета са част от комплексната грижа за жените с аденомиоза.  Добре е пациентките да включат в хранителния си режим консумация на повече плодове и зеленчуци (например броколи, моркови, сладки картофи, боровинки, цитруси, ябълки), храни, богати на антиоксиданти. Препоръчва се прием на ненаситени мазнини и омега-3 мастни киселини (сьомга, чия, ядки). Добре е да бъде по-ограничена консумацията на червеното месо, преработените храни, глутенът, млечните продукти, кофеинът, алкохолът и соевите продукти. При част от жените тези храни могат да влошат до известна степен симптомите им.

Упражненията за тазово дъно също допринасят за контрола на болката, подобряват кръвоснабдяването и мускулния тонус, както и някои нарушения при уриниране. Те са ценна допълваща терапия и не трябва  да бъдат пренебрегвани като част от комплексната грижа при жените с аденомиоза.

Medical News

Четете още:

ЕндоМарт: Жени с писма до лекаря, който не ги е чул

Д-р Владимир Веселинов: Ендометриозата не означава автоматично безплодие

Крачка напред в здравеопазването на жените с ендометриоза и аденомиоза