На 25 март се проведе вторият уебинар от образователната поредица на Българското дружество по ендокринология, който бе на тема „Практически подход при затлъстяване“. Събитието бе посветено на глобалния и национален проблем със затлъстяването, като представи комплексен мултидисциплинарен подход за неговото диагностициране и лечение чрез промяна в начина на живот, фармакотерапия и метаболитна хирургия.
Проф. Цветалина Танкова, ендокринолог: Затлъстяването като хронично заболяване
Проф. Танкова въведе участниците в темата, подчертавайки, че затлъстяването е признато за хронично заболяване от СЗО още през 1948 г. и не е просто козметичен проблем.
Статистиката е тревожна – към момента 1 млрд. души по света живеят със затлъстяване, а в България 6 от 10 възрастни имат наднормено тегло или затлъстяване. Страната ни се нарежда на 6-то място в Европа по затлъстяване при възрастни и на 5-то място при децата.
Заболяването е мултисистемно и отваря вратата за над 200 други заболявания, включително сърдечно-съдови, онкологични и невродегенеративни.
Специалистът подчерта, че особено внимание трябва да се обръща на висцералната мастна тъкан, която функционира като метаболитно активен ендокринен орган, причиняващ хронично възпаление и инсулинова резистентност.
Индексът на телесна маса (ИТМ) не е достатъчен за точна диагноза; необходима е клинична оценка на разпределението на мастната тъкан и нейните ефекти върху здравето (т.нар. ABCD модел). „Контролът и лечението на затлъстяването имат много по-широки цели от това да контролираме само телесното тегло. Много по-важни са превенцията и овладяването на усложненията на затлъстяването и осигуряването на едно по-добро качество на живот“, коментира тя.
Проф. Теодора Ханджиева-Дърленска, специалист по хранене и диететика: Оптималната диета за редукция на телесното тегло
Проф. Дърленска разгледа първия стълб в лечението – поведенческата терапия и храненето, като направи исторически и научен преглед на диетотерапията.
Тя коментира, че промяната в начина на живот (индивидуален хранителен режим и 150-300 минути физическа активност седмично) стои в основата на лечението, независимо от ИТМ, а редукцията на теглото с 5-7% при преддиабет и 7-15% при захарен диабет тип 2 води до значителни метаболитни ползи.
От гледна точка на режимите с доказан висок потенциал, проф. Дърленска отбеляза Портфолио диетата, DASH диетата и Средиземноморския модел на хранене, които се базират на растителни храни без пълно изключване на хранителни групи. Енергийният дефицит (500-700 ккал дневно) също е ключов за успеха, докато популярни методи като периодичното гладуване (intermittent fasting) показват резултати, сравними със стандартния калориен дефицит. „Не съществува конкретна, оптимална диета за контрол на телесното тегло. Калорийната рестрикция е важна, но редукцията на телесното тегло не е основната цел при лечението на затлъстяване, а нашата цел е отвъд това – промяна в сърдечно-съдовия риск или оптимизиране на здравето на нашия пациент“, добави тя.
Доц. Румяна Димова, ендокринолог: Фармакологична терапия на затлъстяването
Доц. Димова представи възможностите на медикаментозното лечение като втори основен стълб, който надгражда диетата и двигателната активност.
Основните предизвикателства пред отслабването са хормоналните механизми, които се опитват да възстановят изходното тегло, и намаляването на основната обмяна. Специалистът акцентира, че индивидуалният подход е ключов – терапията се избира според придружаващите заболявания и профила на пациента. „Фармакологичната терапия представлява втори стълб в лечението. Тя не изключва промяната в стила на живот, тя е надграждане към хранителния режим и физическата активност, които нямат достатъчен потенциал при дадения човек да се постигнат индивидуалните цели“, добави доц. Димова.
Новите класове инкретинови медикаменти (GLP-1 и двойни GLP-1/GIP рецепторни агонисти) показват безпрецедентна ефективност с двуцифрен процент редукция на теглото (над 10-15%). Тези медикаменти не само намаляват теглото, но и предпазват от прогресия до диабет тип 2, намаляват кръвното налягане и подобряват състоянието при сърдечна недостатъчност и чернодробна стеатоза. Лечението на затлъстяването е дългосрочно и преустановяването на терапията обикновено води до възстановяване на теглото.
Доц. Константин Гроздев, хирург: Практически препоръки на IFSO за диагностика и лечение на затлъстяването
Доц. Гроздев представи третия и най-мощен стълб за контрол на затлъстяването, като акцентира върху мултидисциплинарния подход и правилната терминология.
Необходимо е да се избягва стигматизираща терминология като „болестно затлъстяване“ и да се използва правилното стадиране на заболяването, сподели той и добави, че метаболитната хирургия осигурява най-добри дългосрочни резултати (над 20% задържана редукция на тегло след 20 години) и висок процент на ремисия на захарен диабет тип 2. Оперативното лечение намалява общата смъртност с 50% и онкологичния риск с 50%. Той даде пример с ендоскопските процедури (като поставяне на балон или ендоскопска слийв гастропластика), които също имат своето място, но крият рискове и изискват опитен екип.
За бъдещето на лечението, доц. Грозев сподели, че ще бъде комбинирано – използване на фармакотерапия (инкретини) преди или след бариатрична операция за постигане на оптимални и трайни резултати. „Едно единствено лечение няма. То със сигурност е комплексно. Нито бариатричната метаболитна хирургия, нито медикаментозното лечение е нещо, което ще доведе до край на заболяването и до неговото пълно излекуване. Лечението е до живот“, акцентира той.
Доц. Невена Чакърова, ендокринолог: Клиничен опит при лечение на затлъстяване
В края на уебинара, доц. Чакърова сподели примери от реалната клинична практика, показващи приложението на теорията.
Представен бе успешен случай на млад мъж с втора степен затлъстяване и предиабет, който чрез комбинация от промяна в начина на живот и медикаментозна терапия постига 27% (31 кг) редукция на теглото и пълно нормализиране на метаболитните показатели.
Друг случай на пациент с трета степен затлъстяване и напреднали усложнения, при когото консервативната високодозова терапия не дава резултат (т.нар. „нон-респондер“). При изчерпване на възможностите на медикаментозната терапия, пациентът се насочва към метаболитна хирургия. Терапията изисква системно проследяване, адаптиране на дозите и постоянно внимание към състоянието на черния дроб и глюкозния толеранс.
„Успешното лечение и на затлъстяването, и свързаните с него усложнения и заболявания, категорично изисква един мотивиран пациент. Пациент, който осъзнава проблема и има желание за промяна“, завърши тя.
Уебинарът предизвика значителен интерес и бе проследен от голям брой специалисти-ендокринолози от цялата страна, което подчертава актуалността и значимостта на разглежданата тема. В заключителната част се проведе активна и ползотворна дискусия, в рамките на която участниците имаха възможност да зададат своите въпроси и да обменят практически опит.
Образователната поредица на Българско дружество по ендокринология продължава с трети уебинар през месец юни, който ще бъде посветен на темата „Гонадни заболявания – практически насоки за диагноза и лечение“. Инициативата, макар и сравнително нова, има за цел да подпомогне повишаването на квалификацията на медицинските специалисти и да насърчи интердисциплинарния подход в диагностиката и лечението на пациентите.
