Когато изборът на професия е подкрепен от семеен пример, но извървян със собствени усилия и амбиция, резултатът е млад специалист със зряло разбиране за здравеопазването. Цветина Димитрова, магистър-фармацевт от Випуск 2025 на МУ-София, е точно такъв пример. Тя завършва своето следване в динамична среда, доказвайки, че фармацията е много повече от познаване на формули – тя е изкуството да бъдеш полезен в най-критичните моменти.
В интервю за Medical News, тя споделя защо е избрала лекарствата пред медицината и разказва за настоящата си работа в сърцето на иновациите – клиничните проучвания. С деликатен баланс между научната прецизност и емпатията, тя чертае визията си за бъдещето на българската фармация: там, където фармацевтът е не просто консултант зад щанда, а незаменим партньор в болничното лечение.
Разкажете ни малко за себе си – кога се зароди интересът Ви към фармацията и беше ли МУ-София Вашата целенасочена стъпка?
Здравейте! Казвам се Цветина Димитрова и съм на 24 години, от град Търговище. Интересът ми към фармацията, както при много хора в тази професия, се зароди още в училище, когато започнах да се увличам по химията и по начина, по който науката може реално да помага на хората. Майка ми също е магистър-фармацевт, но тя никога не ме е притискала да поема по същия професионален път. По-скоро близкият ми контакт с нейната работа и с различни здравни специалисти, с които съм се срещала покрай нея, ми даде възможност да видя отблизо колко важна е ролята на фармацевта в системата на здравеопазването и в грижата за пациентите. Именно тази среда постепенно оформи интереса ми и ме насочи към тази професия.
Медицински университет – София винаги е бил моят първи избор и почти до последно – единствен. Кандидатстването ми обаче съвпадна с първия пик на COVID-19, когато предварителните изпити бяха отменени, а форматът на редовните кандидатстудентски изпити беше променен. Това внесе известна несигурност и ме мотивира да се явя на изпит и в друг университет за същата специалност, където също бях приета. Въпреки това през цялото време знаех, че моят път е свързан с Медицински университет – София и че именно там искам да направя първите си стъпки в професионалното развитие.
Много млади хора се колебаят между медицина и фармация. Какво наклони везните при Вас в полза на лекарствата и тяхната наука?
В известен смисъл и при мен съществуваше тази дилема. Както вече споменах, благодарение на майка ми имах възможност да се срещам и разговарям с различни специалисти от различни области на здравеопазването. Това ми даде по-широка перспектива за професиите в сектора. В началото дори бях насочена към медицината. Съветвах се многократно с хора от нашата сфера– лекари, фармацевти и други специалисти, които вече имат опит в практиката и те ми помогнаха да направя равносметка за плюсовете и предизвикателствата на двете професии – както от гледна точка на ежедневната работа, така и като дългосрочно развитие. Постепенно започнах да осъзнавам, че това, което наистина ме привлича, е науката за лекарствата.
Фармацията съчетава силна научна основа с директен контакт с хората и възможност ежедневно да бъдеш част от решенията, които подпомагат лечението. Именно тази комбинация – между наука, отговорност и пряка връзка с пациентите – наклони везните в полза на фармацията и ме убеди, че това е професията, в която мога да се развивам и да бъда най-полезна.
Фармацията е известна с тежките си изпити. Кой беше Вашият „Еверест“ по време на следването и как успяхте да го изкачите?
По време на следването в Медицински университет – София има няколко изпита, които почти всеки студент по фармация помни добре. Традиционно се открояват два, известни със своята трудност – изпитът по фармацевтична химия и този по фармакогнозия. И неслучайно – критериите при тях са изключително високи и изискват сериозна подготовка.
За мен обаче най-голямото предизвикателство бяха именно изпитите по дисциплините, към които изпитвах най-голям интерес. Когато човек има силно влечение към дадена област, естествено поставя и най-високи изисквания към себе си. В тези случаи притеснението не беше дали ще се справя, а дали ще се справя по начина, по който аз самата искам – безупречно. Такива за мен бяха изпитите по фармакология и токсикология. Ясно си спомням вечерите преди тези два изпита. Подготовката беше интензивна, а аз вероятно бях истинско изпитание за търпението на семейството и приятелите ми. Шегувам се, че те изкараха изпитите заедно с мен. Без тяхната подкрепа и разбиране този период със сигурност щеше да бъде много по-труден.
Къде виждате себе си след 5 години – в аптечната практика, в болничната фармация, в регулаторните органи или в клиничните изпитвания?
В момента работя в сферата на клиничните проучвания, по-конкретно в областта на лекарствената безопасност – направление, което има ключова роля за това новите терапии да достигат до пациентите по възможно най-безопасния и добре проследен начин. Клиничните проучвания са изключително динамична и отговорна част от съвременната медицина, защото именно чрез тях науката прави следващите си крачки напред.
Работата ми ми дава ценен поглед върху това как се развиват новите лекарства и колко сложен и внимателно контролиран е процесът зад всяка терапия. Въпреки това, понякога ми липсва прекият контакт с пациентите и онова чувство на удовлетворение, което идва, когато знаеш, че си помогнал на човек и виждаш благодарността и спокойствието в очите му.
Всяка от областите на фармацията има своите предимства и предизвикателства. Като млад магистър-фармацевт все още търся посоката, в която искам да се развивам, и вярвам, че това е естествена част от началото на професионалния път. А и кой знае – може би връзката ми с Медицински университет – София все още не е приключила.
Според Вас, коя е най-голямата промяна, от която се нуждае българската фармацевтична практика в момента?
Според мен най-голямата промяна, от която се нуждае българската фармацевтична практика, е по-пълното използване на експертизата на фармацевтите като здравни специалисти. В много европейски държави ролята на фармацевта постепенно се разширява – той не е само човекът зад щанда, а активна част от здравната система, която участва в консултирането на пациенти, превенцията и проследяването на терапията.
Особено важна според мен е ролята на клиничните фармацевти в болничната среда – практика, която в много страни вече е утвърдена, но в България все още не е достатъчно развита. Клиничният фармацевт може да бъде ценна част от медицинския екип, като подпомага лекарите при избора на терапия, проследява лекарствените взаимодействия и допринася за по-безопасното и ефективно лечение на пациентите. Именно такъв тип работа е и една от личните ми професионални мечти – фармацевтът да бъде по-активно ангажиран в болничната практика и да участва пряко в грижата за пациента.
Затова вярвам, че развитието на фармацевтичната практика в България трябва да върви в посока по-силна интеграция на фармацевтите в здравната система – повече доверие в тях, повече възможности за професионално развитие и по-активна роля в грижата за пациента. В крайна сметка фармацията не е само наука за лекарствата, а и професия, която има пряко отношение към качеството на живот на хората.
Какъв съвет бихте дали на първокурсниците, които сега започват своето приключение в МУ-София?
На първокурсниците бих казала най-вече да бъдат търпеливи със себе си. Началото в Медицински университет – София може да бъде интензивно и понякога дори леко стряскащо, защото обемът от нова информация е голям, а темпото – бързо. С времето обаче човек свиква, изгражда своя начин на учене и нещата започват да се подреждат.
Бих ги посъветвала също да бъдат любопитни и да се възползват максимално от възможностите, които университетът дава – както от учебната програма и практиките, така и от разговорите с преподаватели и срещите с колеги от по-горни курсове. Понякога именно тези неформални разговори дават най-полезните насоки за бъдещото развитие.
И не на последно място – да не забравят да се радват на студентските години. Фармацията е сериозна и отговорна професия, но университетът е и време за приятелства, за общи спомени и за личностно израстване. В крайна сметка именно хората, които срещаме по този път, често се превръщат в най-ценната част от него.
Ако трябва да опишете професията на фармацевта с три думи, кои биха били те?
Ако трябва да опиша фармацията с три думи, бих избрала: отговорност, знание и доверие.
Отговорност – защото зад всяко лекарство стои човешко здраве и понякога дори човешки живот. Фармацевтът трябва да бъде изключително внимателен и прецизен във всяко свое действие.
Знание – защото фармацията е професия, в която ученето никога не спира. Науката се развива постоянно, появяват се нови терапии и подходи, и ние трябва непрекъснато да се развиваме заедно с нея.
И доверие – защото пациентите често се обръщат към фармацевтите за съвет, подкрепа и насока, а това доверие е нещо, което трябва да се заслужава и пази всеки ден.
Петя Дончева
