България е една от малкото страни, в която има и условия за скрининг
Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) вече е официално признато в България. За първи път в страната ни се въвеждат отделни МКБ-кодове, което позволява ранна диагностика, проследяване и контрол при пациентите. Това стана ясно по време на пресконференция на АстраЗенека България по случай Световния ден на бъбречното здраве.
Очаква се с новото кодиране да има по-качествено диагностициране и определяне на конкретния стадий на ХБЗ при всеки пациент. Промяната е дело на дългогодишните усилия на медицинската общност и Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ).
„Досега у нас имаше код само за хронична бъбречна недостатъчност, която е последният, терминален стадий на ХБЗ. Това правеше невъзможно навременното диагностициране на заболяването. Пациентите биваха откривани твърде късно“, каза Христина Николова, председател на АПБЗ.
По думите на проф. Борис Богов, председател на Българската нефрологична асоциация, в ранните етапи проследяването ще се осъществява от общопрактикуващите лекари. Те ще насочват своевременно пациентите за консултация с нефролог за специализирана оценка и лечение. Този интегриран модел цели да забави прогресията на бъбречната увреда към хронична бъбречна недостатъчност и да намали сърдечносъдовите усложнения, обясни той.
Направените промени носят множество ползи за пациентите. Например по-ранно идентифициране на риска и стадия на ХБЗ, регулярни изследвания на бъбречната функция, редовно насочване за консултация с нефролог и по-ясни критерии за проследяване по определен алгоритъм. Това уточни доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ). Той добави, че България най-вероятно е първата страна, която има алгоритъм за диагностика, проследяване, лечение на ХБЗ, който е ясно разписан и нормативно утвърден. Освен това има и условия за скрининг на ХБЗ.
ХБЗ представлява прогресивна загуба на бъбречната функция и често протича без симптоми, което затруднява ранното диагностициране. Без навременна интервенция болестта може да премине в хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), при която пациентите се нуждаят от диализа или трансплантация. Значителна част от пациентите с напреднало ХБЗ са изложени на висок риск от преждевременна смърт поради сърдечносъдови усложнения. Данните показват, че около 10% от населението страда от ХБЗ, като заболяването е най-разпространено сред хора с диабет, артериална хипертония, затлъстяване и др. Въпреки разпространението си, ХБЗ остава недооценено и само 1 от 10 души със заболяването получава диагноза.
Ето и отделните МКБ-кодове за всеки стадий на ХБЗ:
- N18.1 ХБЗ, стадий 1 – Бъбречна увреда с нормална/повишена GFR ≥ 90 ml/min;
- N18.2 ХБЗ, стадий 2 – Бъбречна увреда с леко понижена GFR 60-89 ml/min ;
- N18.3 ХБЗ, стадий 3 – Бъбречна увреда с умерено понижена GFR 30-59 ml/min;
- N18.4 ХБЗ, стадий 4 – Бъбречна увреда със силно понижена GFR 15-29 ml/min;
- N18.5 ХБЗ, стадий 5 – Краен стадий на бъбречно заболяване;
- N18.9 – Хронична бъбречна болест, неуточнена.
Четете още:
Доц. Даниела Петрова: Откриването на диабетна нефропатия може да се забави с 10-15 години
Medcast: Доц. Милена Николова и доц. Любомир Киров: „Здрави ли са бъбреците Ви?“
Проф. Паскалев: С лесно изследване може да се провери здравето на бъбреците
