Какво кара един млад мъж от Иран да избере България за своето висше образование и професионална реализация? За Парса Карими отговорът е ясен: качествено образование в Медицинския университет в София и необятните възможности на европейския пазар. Младият магистър-фармацевт е част от отличниците на Випуск 2025 на Фармацевтичния факултет към МУ-София.  Въпреки че произхожда от семейство на фармацевти с утвърдена практика в Техеран, той решава да изгради собствения си път тук – между работата в столична аптека и амбициозните планове за докторантура в сферата на фармацевтичните технологии.

В интервю за Medical News той разказва повече за себе си, за езиковата бариера и разликите в здравните системи.

Разкажете ни малко за себе си – къде завършихте средното си образование? Има ли други фармацевти в семейството Ви и какво най-вече Ви насочи към фармацията като кариера?

Завърших средното си образование в едно от най-добрите средни училища в Техеран. Аз съм трето поколение фармацевт – и дядо ми, и баща ми са. Аз самият винаги съм искал да бъда, въпреки че бях добър и по математика. Смятам, че фармацията все пак винаги е била моята цел.

В Иран обаче е много трудно да започнеш обучение в чужбина – отнема много време. След кратко проучване разбрах, че мога да запиша фармация в най-добрия медицински университет в България – МУ- София. Предимството е, че дипломата ми от университета тук е призната и в Иран и бих могъл да практикувам и там.

Какви бяха първите Ви впечатления, когато пристигнахте тук?

Пристигнах в България през март около локдауна, свързан с COVID-19 – беше студено, имаше сняг, всичко беше затворено. Понякога не ми се ходеше на лекции, тъй като температурите бяха от -10 до -12 градуса. Това е нещо, което не бях изпитвал в живота си. Може би климатът и възможностите са най-големите разлики. Българският народ е изключително дружелюбен и приветлив, подобно на иранците, така че не съм имал много негативни изживявания.

Фармацията е изключително взискателна сфера. Гледайки назад, кой беше най-предизвикателният момент в обучението Ви?

Бих казал, че единственото предизвикателство, което имах, беше езиковата бариера, но генерално не съм изпитвал сериозни трудности. Във Факултета по фармация имаме много добри възможности – например да стажуваме в големи фармацевтични компании или да се възползваме от други възможности, които съществуват благодарение на членството на България в ЕС.

Какви са бъдещите Ви професионални планове – възнамерявате ли да се развивате в аптечната или болничната фармация, или обмисляте да продължите образованието си в университета?

Продължавам с докторантура в сферата на технологиите и фармацевтичната наука. Бих искал да се посветя на това, а един ден мечтата ми е да работя за някоя голяма фармацевтична компания. Въпреки че мога да се върна в Иран и да работя заедно с баща ми, искам да се развивам във фармацевтична индустрия.

Всички сме наясно със ситуация в Иран. На този етап, предполагам, че вече сте обмислили къде бихте искали да се развивате професионално. Промени ли ситуацията там намеренията Ви относно завръщането Ви обратно?

Всеки ден ситуацията се променя и ако продължи така, мисля, че ще бъде много трудно да се върна, за съжаление. Моето семейство и приятели са в Иран, но има неща, които са извън нашия контрол.

Какви са основните разлики в ролята на фармацевта в Иран и тук?

Има разлики, но не мога да кажа, че са много. Ако разгледаме фармацевтите в Гърция, например, те могат да поставят инжекции и ваксини, което липсва както в България, така и в Иран. В държави като Обединеното кралство фармацевтите, доколкото знам, имат правото да предписват медикаменти, но в България това отсъства.

В Иран имаме, може би, по-голямо разнообразие от лекарства, тъй като нуждата от предоставяне на медицински услуги е в по-голям мащаб. Доста често обаче имаме и дефицит на медикаменти.

Можете ли да опишете последните 5–6 години от живота си тук само с няколко изречения?

Първо, българите са невероятни. Имах прекрасни моменти с моите професори – те ми бяха понякога като родители, понякога като приятели. Създадох международни приятелства с колеги от Гърция, Сирия, Иран, Испания, от Обединеното кралство. Всички са изключително позитивно настроени. И мисля, че най-важното, което мога да кажа след тези пет години, е, че се чувствам по-добре. С този опит, който придобих в България, живея сам и се развивам.

Коя е любимата Ви дума на български?

Обичам българския – уча го, посещавам уроци, но нямам специфична любима дума.  Може би израза „Айде!“, който се използва много на Балканите, а дори и аз вече го употребявам.

Петя Дончева