„Палиативната грижа не е терминална грижа. Терминалната грижа е само част от всеобхватната, холистична палиативна медицина.“ С тези думи проф. Любима Деспотова-Толева, председател на Българското дружество по палиативна грижа и палиативна медицина (БДПГПМ), постави началото на един от най-важните дебати в съвременното ни здравеопазване, по време на събитието, организирано от Британското посолство в София и Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина.
След четвърт век научни изследвания и 10 години активна дейност на Дружеството, равносметката е ясна: постигнато е много в образованието, но системата все още е длъжник на хиляди пациенти.
Кой се нуждае от палиативни грижи?
Едно от най-големите неразбирания у нас, включително сред медицинските среди, е че палиативната медицина е запазена само за онкологично болните в техните последни дни. Статистиката обаче разказва друга история.
Според данните, представени от проф. Деспотова-Толева, най-големият процент пациенти, нуждаещи се от такава подкрепа, са със сърдечносъдови заболявания. Следват ги онкологичните случаи, хроничните белодробни заболявания (ХОББ) и неврологичните състояния като Алцхаймер и деменция.
„Палиативната медицина е за всички. Тя започва от момента на поставяне на диагнозата,“ подчерта проф. Деспотова-Толева.
При децата картината е още по-различна – едва 5% от нуждаещите се са с онкологични заболявания. Основната част са деца с вродени аномалии и перинатални събития. Парадоксът в България е, че единствената съществуваща клинична пътека е тясно профилирана само за онкоболни, което оставя близо 3/4 от нуждаещите се без достъп до финансирана помощ.
Къде е България на картата?
В международната класификация страната ни попада в група 3А – с изолирани и фрагментирани възможности за палиативни грижи. Липсва национална оценка за реалния брой пациенти (деца и възрастни), които имат нужда от такава услуга.
Още по-сериозен е проблемът с хосписите: данните показват драстичен спад – от регистрирани 173 хосписа в началото на нормативните промени, днес те са едва 49. Огромни региони в България са „черни петна“ – места, където не съществува нито едно специализирано лечебно заведение от този тип.
Трите стълба на промяната: стандарт, специалност, система
Проф. Деспотова-Толева очерта три критични точки, по които държавата трябва да действа незабавно:
- Приемане на медицински стандарт: Ясни правила за това как се осъществява дейността.
- Признаване на специалността: БДПГПМ вече е създало образователни програми. Предложението е лекари с придобита специалност (педиатри, интернисти) да преминават кратък курс на преквалификация, за да се запълни кадровият дефицит в рамките на една година.
- Политическа рамка и финансиране: Преминаване от терминална пътека към цялостна система, която включва личните лекари, мобилните екипи и домашната грижа.
„Трябва ни национална оценка, за да разчетем човешките и финансови ресурси. Не можем да градим стратегия, без да знаем колко деца и възрастни потенциално биха имали необходимост от палиативна грижа,“ категорична е тя.
Историята на един пациент: Когато качеството на живот победи прогнозата
За да илюстрира смисъла на палиативните грижи, проф. Деспотова-Толева сподели случай от практиката на Военномедицинска академия – от първите палиативни отделения в България, които за съжаление вече не съществуват. Възрастен военен с онкологично заболяване, изтощен от болка и недохранване, бива приет в отделението. Семейството му е на ръба на физическото и емоционално изтощение.
След правилно овладяване на болката и адекватно хранене, пациентът не само се стабилизира, но и започва да се движи самостоятелно. Няколко месеца по-късно синът му го вижда да пие кафе с приятели.
„Променихме ли прогнозата на заболяването? Не. Променихме ли качеството на живот? Категорично да. Палиативната грижа е грижа не само за болния, но и за неговото семейство.“
Палиативната медицина не е признание за поражение пред болестта. Тя е висша форма на хуманност, която изисква мултидисциплинарен екип, духовна подкрепа и държавна воля. Защото, както каза проф. Деспотова-Толева: „Нас ни е грижа“.
Вижте още по темата:
Акредитираха първите програми за обучение по палиативни и гериатрични грижи у нас
Палиативните грижи у нас остават крайно ограничени
Нуждата от палиативни грижи за деца остава далеч от общество, медии и институции
По-малко от 2000 пациенти са получили палиативни грижи по Каса през миналата година
Петя Дончева
