Британското посолство и водещи експерти призоваха за въвеждане на национални стандарти, които да гарантират достойнство и качество на живот за всеки пациент.
Британското посолство в София и Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина проведоха събитие, чиято цел бе да покаже добри практики и опит от Великобритания и да повиши осведомеността за значението на палиативната грижа в България, както и да сподели опита на Обединеното кралство в областта.
Палиативните грижи са специализирана медицинска помощ за хора с тежки и животолимитиращи заболявания. Те се фокусират върху облекчаване на болката, симптомите и емоционалното напрежение, както и върху подкрепата за пациента и неговото семейство. Това не е отказ от лечение, това е грижа, която осигурява комфорт, достоен начин на живот и по-добро качество на живот.
Палиативните грижи не са само проява на хуманност, те са и икономически оправдани – намаляват ненужните хоспитализации и процедури, които не подобряват качеството на живот; насърчават култура на съпричастност в здравеопазването, като ни напомнят, че медицината не е само лечение, но и грижа. Имат важна роля, когато лечението не е възможно – не за да добавят дни към живота, а да добавят живот към дните.
Политическият призив: Време е за национален стандарт
Посланикът на Обединеното кралство Н. Пр. Натаниел Копси отправи призив към министъра на здравеопазването за приемането на национални стандарти за палиативни грижи. „Това е ключовата стъпка, която ще гарантира последователност, качество и достъп до тази жизненоважна грижа за всеки пациент в България. Стандартите са основата, върху която можем да градим реална, устойчива и достъпна палиативна грижа в България“, добави той.
Министърът на здравеопазването доц. Околийски коментира, че палиативните грижи са показател за здравината на една система и добави, че усъвършенстването на палиативните грижи и създаването на стандарти изисква общи усилия от страна на държавните институции, медицинската общност, неправителствения сектор и международните партньори. Здравният министър обеща ведомството му да се заеме с изработването на медицински стандарт за палиативни грижи.
„Към настоящия момент опитът на страната ни по отношение на продължителните грижи за тежкоболни пациенти е много ограничен и това е област, която предстои да развиваме, тъй като тя е недоразвита и недофинансирана. Необходими са последователни политики и подготовка на квалифицирани специалисти, изграждане на услуги, интегрирането им в цялостен комплекс от социални и здравни дейности“, акцентира той.
Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика сподели, че политиките за грижа в България не са на нивото на очакванията на българските граждани.
„В Закона за здравето е разписана интегрираната медико-социална грижа, но тя остана само в рамките на законодателното решение, а оттам нататък не означава нищо по отношение на практическото си приложение“, добави той и се обърна към доц. Околийски с молбата за съвместни усилия в посока законодателна регламентация на хосписите.
Зоя Паунова, член на УС на СЖББ, почетен консул на Кралство Швеция в България, модератор на събитието коментира:
„Налице са липса на обучени специалисти или твърде малък брой такива, липса на стандарт, липса на клинична специалност, липса на отделения. Обединеното кралство ни подават ръка с желание да участват в изграждането на капацитет, в обучението, създаването и усъвършенстването на националния стандарт“.
Уроците от Оксфорд: Мястото на палиативната грижа в модерната медицина
Д-р Мери Милър, консултант Палиативни грижи към университетските болници в Оксфорд, почетен старши клиничен лектор по палиативна медицина в Оксфордския университет и директор на Оксфордския център за образование и изследователство в областта на палиативните грижи, сподели данни за палиативните грижи в Англия, както и възможностите за съвместно сътрудничество.
Статистиката, която представи тя сочи, че броят на хората, които умират в болница в Обединеното кралство е 45%, 20% умират в домовете си, а 20% – в старчески домове. Средният престой в старчески дом в Обединеното кралство е около 2 години. „Медицината в Оксфорд и медицината в Обединеното кралство се сблъскват с все по-нарастваща мултиморбидност“, сподели тя.
Относно палиативните грижи, тя акцентира, че човекът, където и да се намира, без да има финансови затруднения, трябва да получи здравна, комплексна грижа, която започва от превенцията, диагностиката, лечението и достига до палиативните грижи.
Отвъд стигмата: Палиативната медицина не е само терминална грижа
Проф. Любима Деспотова-Толева, председател на БДПГПМ и главен редактор на „Фолиа палиатрика“ започна с думите: „Тук сме, защото нас ни е грижа, защото искаме да преодолеем стигмата, неразбирането за това какво е палиативната грижа за пациентите. Когато говорим в България за палиативна грижа и палиативни пациенти, първата и най-разпространена мисъл на всички, включително колеги, е, че това е терминална грижа, което е дълбоко неразбиране на проблема“.
Тя съобщи, че отскоро е акредитирана и научната специалност палиативна медицина като стъпка напред в решаването на проблема. Според нея е необходимо и реализирането на национална оценка, а именно колко деца и колко възрастни потенциално биха имали необходимост от палиативна грижа.
Специалистът акцентира на това от какво се нуждае една съвременна палиативна грижа – обучените специалисти и мултидисциплинарните екипи, стандарт по палиативна медицина, политическа рамка, която да регламентира всички дейности в областта на палиативната медицина, започвайки от първичната помощ, домашната грижа, координацията на екипите, до последното – трето, най-високо болнично ниво, както и финансиране и клинични пътеки извън онкологията. „За да можем да преминем от фрагментирана грижа към една цялостна, добра система“, акцентира тя.
Мисията „Хоспис на надеждата“: 35 години достойнство
Анна Перолс, Изпълнителен директор на „Хоспис на надеждата“ сподели вдъхновяващата история на организацията, която вече 35 години е пионер в развитието на палиативните грижи в Югоизточна Европа. Основана от нейния баща Греъм Перолс след личен сблъсък с недостига на хуманна грижа в региона, днес мрежата обхваща шест държави и е помогнала на над 100 000 пациенти да изживеят дните си с достойнство и без болка.
В своето изказване Перолс акцентира върху критичната роля на специализираното обучение за медицински кадри и новата регионална платформа за сътрудничество, чиято цел е да преодолее изолацията на специалистите и да гарантира равен достъп до палиативни грижи, независимо от географското местоположение на болните. „Със съвместна работа можем да ускорим развитието им в целия регион и да гарантираме, че нито един специалист или пациент няма да се чувства изолиран“, сподели тя.
Емпатия в мащаб: Технологиите в служба на хуманността
Д-р Нийл Бейкън – предприемач и основател на „Грейс Хелт“– представи концепцията за „емпатия в мащаб“, чрез която технологиите се завръщат към същността на медицината: грижата за човека. Според него съвременните дигитални системи и изкуственият интелект не трябва да заменят лекаря, а да го освободят от административната „бумащина“, която в момента поглъща над 50% от времето му.
Чрез своята платформа „Grace“, д-р Бейкън демонстрира как оптимизираното планиране и автоматизираното водене на документация позволяват на клиницистите да прекарват повече качествено време с пациентите, като едновременно с това осигуряват на болните и техните семейства предвидимост, информираност и по-голям контрол върху процеса на лечение в края на живота. „Трябва да използваме изкуствения интелект, за да автоматизираме административната работа и да дадем на лекарите време за разговорите, които са най-важни. Системите трябва да работят за нуждите на пациентите, а не пациентите за нуждите на системите“, акцентира той.
Палиативните грижи не са просто акт на милосърдие, а икономически и социално оправдана стъпка към едно по-здраво общество. Както стана ясно на форума, медицината не е само борба с болестта, тя е преди всичко грижа за човека – до последния му дъх.
Вижте още по темата:
Палиативните грижи у нас остават крайно ограничени
Нуждата от палиативни грижи за деца остава далеч от общество, медии и институции
По-малко от 2000 пациенти са получили палиативни грижи по Каса през миналата година
Петя Дончева
