Добрият контрол на кръвната захар намалява риска от увреждане на бъбреците при диабетиците, казва специалистът от ВМА
На 12 март отбелязваме Световния ден на бъбречните заболявания. Целта на международната инициатива, която през 2026 отбелязва своята 20-годишнина, е да повиши информираността на хората за здравето на бъбреците. И същевременно да насърчи ранната диагностика и профилактика на бъбречните заболявания.
Хроничната бъбречна нефропатия е едно от най-разпространените съдови усложнения при болните от диабет. В България около 1 на всеки 3-ма души с диабет развива хронично бъбречно заболяване (диабетна нефропатия). Защо бъбреците при тези пациенти са изключително уязвими, как им влияе повишената кръвната захар и защо болестта може да остане скрита с години, разказва доц. д-р Даниела Петрова от Клиниката по неврология на ВМА.
Доц. д-р Даниела Петрова завършва висшето си образование „Магистър по Медицина” в МУ – София през 2008 г. В периода 2009-2013 г. специализира нефрология в Клиниката по нефрология на ВМА. През 2013 г. придобива специалност нефрология. От 2015 г. до 2022 г. е асистент и главен асистент по нефрология в Катедра Урология и нефрология на ВМА, а от 2014 г. до 2024 г. практикува и в ДКЦ 3 София.
През 2016 г. завършва магистратура по Обществено здраве и здравен мениджмънт. През 2018 г. след защита на дисертационен труд придобива образователна и научна степен „Доктор”. От 2023 г. е доцент към Клиниката по нефрология на ВМА.
Доц. Петрова е завършила курс по абдоминална ехография. Има участия в множество конгреси и семинари по специалността в България и чужбина.
Към момента нефрологът е част и от екипа на ДКЦ Неоклиник София.
Доц. Петрова, какво представлява диабетната нефропатия?
Диабетната нефропатия е прогресивно увреждане на бъбречните структури, което се среща при пациенти със захарен диабет. Обикновено се развива бавно, в продължение на години. По последни данни засегнати са около 40-45 % от хората с диабет тип 1 и тип 2. Това е една от водещите причини за терминална бъбречна недостатъчност в световен мащаб.
Защо бъбреците при диабетиците са най-уязвими?
Бъбреците са изградени от милиони филтриращи единици наречени нефрони. Всеки от тях започва с гломерул-мрежа от капиляри, в която под налягане се филтрират отпадните продукти от кръвта и се образува първичната урина. От там тя преминава в тубулите, където след допълнителна филтрация се образува крайната урина. Бъбреците са изключително уязвими при диабетиците поради няколко взаимосвързани механизма:
• Хронична хипергликемия – продължително високите нива на кръвна захар увреждат малките кръвоносни съдове в гломерулите, повишавайки тяхната пропускливост, позволявайки на протеини (албумин) да преминат в крайната урината.
• Гломерулна хиперфилтрация – ранен функционален отговор на бъбреците на високи нива на кръвна захар. Скоростта на гломерулна филтрация се повишава с 25-50%, за да филтрира излишната глюкоза, което води до трайно увреждане с течение на времето.
• Високо кръвно налягане – то е едновременно причина и последица при диабетна нефропатия, създавайки порочен кръг, който ускорява трайните нарушения на бъбречните структури.
• Възпаление и оксидативен стрес – диабетът предизвиква възпаление и оксидативен стрес, допринасящи за фиброза на бъбречната тъкан.
Защо наричат диабетната нефропатия „тихия враг“?
В ранните стадии на диабетната нефропатия пациентите обикновено нямат никакви оплаквания – няма болка, няма оток, човек се чувства „добре“. Първите симптоми като умора, отоци, загуба на апетит, гадене се проявяват когато бъбречната функция вече е значително намалена, понякога 10-15 години след диагностициране на диабета. Единственият начин да се открие болестта навреме е чрез провеждането на насочени лабораторни изследвания поне веднъж годишно, дори пациента да се чувства добре.
Кога пациентът трябва да посети нефролог?
Освен редовните прегледи при личен лекар и ендокринолог, всеки пациент със захарен диабет е необходимо да посети нефролог при наличие на повишен белтък в урината (микроалбуминурия); повишен серумен креатинин и намален креатининов клирънс /eGFR, който показва, че е нарушена филтрационната функция на бъбреците; бързо покачване на кръвното налягане, поява на отоци по краката или около очите, задух; комбинация от захарен диабет, високо кръвно налягане и отклонения в проведени изследвания на кръв и урина.
Защо е толкова важен контролът на кръвната захар и кръвното налягане?
Добрият контрол на кръвната захар (HbA1c около 7%) значително намалява риска от увреждане на бъбреците и развитие на диабетна нефропатия. Кръвното налягане трябва да се поддържа около или под 130/80 mmHg, тъй като високите стойности водят до трайно нарушаване на бъбречната функция. Колкото е по-добър контрола на нивото на кръвна захар и кръвното налягане, толкова по-голям е шансът да се забави или спре прогресията към бъбречна недостатъчност.
Кои са съвременните терапевтични възможности в лечение на заболяването?
Съвременното лечение на диабетната нефропатия се основава на т.нар. „четири стълба“ на терапията. Първият е РААС блокери (АСЕ инхибитори / АРБ), които намаляват интрагломерулното налягане и протеинурията с около 20%. Вторият касае SGLT2 инхибитори (напр. дапаглифлозин, емпаглифлозин, канаглифлозин), които намаляват хиперфилтрацията, имат противовъзпалителен и антифибротичен ефект. Те забавят прогресията при пациенти с хронично бъбречно забоя. Третият стълб е свързан с GLP-1 рецепторни агонисти (напр. семаглутид), които намаляват албуминурията с 32%, забавят спада на eGFR и осигуряват кардиоваскуларна защита. Четвъртият вид терапия е с финеренон (нестероиден минералокортикоиден рецепторен антагонист), който намалява албуминурията допълнително и осигурява кардиоренална защита. Комбинирането му с SGLT2 инхибитор и GLP-1 агонист показва до 49% редукция на албуминурията.
Комбинираната терапия с тези четири класа медикаменти действа чрез различни и допълващи се механизми и показва значителни ползи за удължаване преживяемостта при пациенти със захарен диабет.
Каква диета се препоръчва при диабетна нефропатия?
Солта трябва да бъде ограничена до максимум 3 g дневно (около 1200 mg натрий), тъй като натрият задържа течности, покачва кръвното налягане и натоварва бъбреците. На следващо място е ограничаването на захарта. Спазването на нисковъглехидратна диета е основополагащо – чрез нея кръвната захар се поддържа в нормални граници и се предотвратява допълнително увреждане на гломерулите. Необходим е и контрол на белтъчния прием, защото прекомерният прием на протеини влошава хиперфилтрацията и увеличава натрупването на токсични азотни метаболити. Препоръчва се делът на животинските протеини да не надхвърля около 12% от дневното меню, като се дава предимство на постни меса и риба. Препоръчително е да се ограничи приемът на животински мазнини и преработените храни. Добре е да се консумират повече зеленчуци, богати на витамини. Трябва да се избягва консумацията на плодове с високо съдържание на захар (банани, грозде) както и газирани/алкохолни напитки.
Колко е важно количеството на водата и има ли златно правило за хидратация при пациентите за контрол или предотвратяване на заболяването?
Няма „златно правило“, нито универсална формула за прием на вода при всички пациенти. Хидратационните нужди зависят от стадия на бъбречното заболяване, количеството отделена урина, приеманите медикаменти и съпътстващите заболявания. За хора с диабет без напреднало бъбречно заболяване общата препоръка е 2–3 литра течности дневно (основно вода). При вече напреднало хронично бъбречно заболяване или пациенти на хемодиализа, понякога водата се ограничава – затова количеството винаги се обсъжда индивидуално с всеки пациент. Трябва да се избягват газирани, подсладени и енергийни напитки.
Какви изследвания трябва да прави всеки човек с диабет веднъж годишно?
Периодичното провеждане на тези изследвания спомага за ранно диагностициране на диабетната нефропатия и дава възможност заболяването да се забави и дори спре прогресията на диабетната нефропатия. Това са изследване на урина за албумин/креатинин (ACR) – показва ранно бъбречно увреждане; кръв за креатинин и eGFR – показва колко добре филтрират бъбреците; гликиран хемоглобин (HbA1c) – показва какъв е дългосрочния контрол на кръвната захар; редовно измерване на кръвно налягане.
Medical News
