Поставянето на диагноза се бави средно около 8 години, което води до влошаване на симптомите и понижава качеството на живот, споделя той

Много жени се оплакват, че имат особено болезнена менструация. Търсейки съвет от гинеколога си, те често чуват, че това неразположение е напълно нормално. Но то може да доведе до проблеми с фертилитета и влоши качеството им на живот. Статистиката в световен мащаб показва, че при една от 10 жени тези опалвания са свързани с недиагностицирана между 7 и 10 години ендометриоза.

Защо силната болка преди и по време на цикъл не бива да се пренебрегва, кои са основните митове за ендометриозата и как се лекува тя, разговаряме с д-р Владимир Веселинов. Той и неговите колеги от Клиника по акушерство и гинекология към УМБАЛ „Лозенец“ ще подкрепят националната информационна кампания „Не е нормално да боли“, организирайки безплатни прегледи. Инициативата е на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“, по случай Световния месец за борба с ендометриозата.

Д-р Владимир Веселинов завършва Медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 2020 г. Пет години по-късно придобива специалност по акушерство и гинекология след специализация във II АГ болница „Шейново“ през 2025г.

Преминал е успешно курсове по колпоскопия и деструктивно лечение на преканцерози на маточната шийка; оперативна хистероскопия; ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията и по естетична гинекология. Има участие в национални и международни конгреси и семинари по специалността. Д-р Веселинов е член на Български лекарски съюз.

Д-р Веселинов, какво представлява ендометриозата и каква е честотата на заболяването у нас?

Ендометриозата е хронично гинекологично заболяване, при което тъкан, подобна на лигавицата на матката (ендометриум), се развива извън матката. Такива ендометриозни огнища се развиват най-често в яйчниците, маточните тръби, по тазовото дъно, а при тежки случаи в стената на пикочния мехур, дебелото черво, дори в диафрагмата и белите дробове. При нормални условия маточната лигавица (ендометриумът) търпи циклични промени под действие на женските полови хормони – удебелява се и се излющва по време на менструация. Същите циклични промени се случват и в енометриозните огнища, но излющените тъканни частици и кръв не могат да бъдат изхвърлени от организма. Те създават локален възпалителен процес, който води до болка и образуване на сраствания. Заболяването оказва значително влияние върху качеството на живот и фертилитета, засяга личния, партньорския, професионалния и социалния живот на пациентките.

В България няма официална статистика за заболеваемостта от ендометриоза. Според Световната здравна организация заболяването засяга приблизително 10% от жените в репродуктивна възраст. По данни на НСИ към 31 декември 2024 г. броят на жените в репродуктивна възраст (15 – 49 навършени години) в България е около 1 257 000 души. Това означава, че 125 хиляди българки са засегнати от заболяването.

Каква е разликата между ендометриоза и аденомиоза?

Ендометриозата е разрастване на ендометриум извън матката. Симптомите на заболяването включват силна менструална болка, хронична тазова болка, болка при полов контакт, болезнено уриниране или дефекация по време на менструация, трудности при забременяване.

При аденомиозата наблюдаваме прорастване на ендометриума в мускулния слой на матката (миометриума). Матката е с уголемен размер и удебелена мускулна стена. Освен силните болки по време на менструация, симптомите на аденомиозата включват обилно менструално кървене с отделяне на съсиреци. Възможно е аденомиозата да протича и безсимптомно.

Има ли връзка между възрастта и появата на ендометриоза?

Връзката между възрастта и ендометриозата е свързана основно с хормоналната активност и репродуктивния период на жената. Развитието на ендометриозата се стимулира от естрогените. Затова се проявява главно между първата менструация (пубертета) и менопаузата. След менопауза нивата на естрогените спадат, симптомите често намаляват и заболяването търпи регрес.

Диагнозата ендометриоза е комплексна и често се поставя късно. Има данни, че от началото на оплакванията до поставяне на диагноза минават средно 7–10 години. Заболяването може да започне още в юношеството (15–19г.). Тогава рядко се диагностицира. Симптомите стават осезаеми във възрастта между 20–30г., а диагнозата се поставя най-често между 30–40 годишна възраст.

Защо силната болка преди и по време на цикъл не бива да се пренебрегва?

Тя често е сигнал, че нещо в репродуктивната система не функционира нормално. Болката може да наруши ежедневието, работата, съня и социалните активности. Хроничната болка може да доведе до стрес, депресия или тревожност.

Пренебрегването на болката може да забави диагностицирането на сериозни състояния като ендометриоза, аденомиоза, миомни възли, ендометриални полипи, полово предавани инфекции. Ако болката е толкова силна, че пречи на нормалния живот или изисква силни обезболяващи редовно, това е сигнал за консултация с гинеколог. Воденето на календар на симптомите и оценяването на болката по скалата от 1 до 10 може да помогне за по-точна диагноза.

Освен неприятната болка, какви други симптоми да насочат жената да отиде на преглед?

Днес все по-често се говори за ендометриозата като за системно заболяване, тъй като може да засегне различни органи и да наруши тяхната функция. Следователно може да съществуват и разнородни симптоми, като безплодие; болка при полов контакт; храносмилателни проблеми – подуване, затруднено храносмилане и изхождане, запек, кръв в изпражненията, гадене, повръщане – т.нар. ендо-коремче; болезнено уриниране, кръв в урината; хронична умора; трудност при концентрация и запаметяване (brain fog), дължаща се на хормоналния дисбаланс. Комбинацията от тези симптоми с менструална болка е силен сигнал за консултация с гинеколог, за да се диагностицира ендометриозата възможно най-рано.

Защо диагностицирането на този проблем се бави с години?

Има няколко причини. На първо място е подценяването на болката. Дълго време силните менструални болки се смятат за „нормални“ и жените или лекарите не ги възприемат като сигнал за заболяване. На второ място е разнообразието от симптоми – ендометриозата може да се прояви различно при всяка жена. Болката не винаги съответства на броя или размера на лезиите (ендометриозните огнища), а някои жени нямат болка, но имат проблеми с фертилитета. И не на последно място, друга причина е сложната локализация на лезиите – ендометриозата може да засяга различни органи (яйчници, черва, пикочен мехур и др.), което затруднява откриването ѝ.

Липса на ранни диагностични методи, както и недостатъчна информираност – както сред пациентките, така и сред част от лекарите, за признаците и сериозността на заболяването, също забавят диагностицирането. В резултат средното забавяне в поставянето на диагнозата е около 8 години, което може да доведе до влошаване на симптомите и понижава качеството на живот.

Какво представлява трансвагинална лапароскопия и кои са предимствата й при ендометриоза?

Това е минимално инвазивна процедура, при която тънък ендоскоп се въвежда през задния влагалищен свод към малкия таз, за да се огледат яйчниците, маточните тръби и перитонеума в таза за повърхностни огнища на ендометриоза. Предимствата й пред конвенционалната лапароскопия са липса на външни разрези; възможността за използване на локална или краткотрайна венозна упойка, а не обща анестезия; възможността да се извърши амбулаторно. Недостатъците са ограничените възможности за отстраняване на лезии и сраствания и невъзможността за оглед на цялата коремна кухина.

Мит ли е, че ендометриозата е равнозначна на безплодие?

Да! Ендометриозата не означава автоматично безплодие, въпреки че може да затрудни зачеването. Болката и възпалителните промени могат да намалят честотата на половите контакти, да засегнат яйчниците и да нарушат проходимостта на маточните тръби. Въпреки това, около половината от случаите на женско безплодие са свързани с ендометриоза, което означава, че другата половина от жените със заболяването могат да имат нормална плодовитост.

Ранната диагностика и подходящото лечение увеличават шансовете за успешно зачеване.

Разкажете повече за лечението при ендометриоза. Какво трябва да предприемат жените, които имат съмнения за болестта или поставена диагноза, ако все още нямат деца?

На първо място консултация със специалист. Лечението на ендометриозата е индивидуално и зависи от тежестта на симптомите, стадия на заболяването и репродуктивните цели на жената. Особено важно е при жени, които не са раждали и желаят деца, тъй като лечението трябва да облекчава симптомите, но да не компрометира фертилитета.

Лечението може да е медикаментозно, хирургично или комбинация от двете.

Хирургичното лечение има за цел да отстрани огнища на ендометриоза и сраствания. Най-често се извършва лапароскопска ексцизия на ендометриозни яйчникови кисти (наречени още ендометриоми или „шоколадови“ кисти), аблация на перитонеални ендометриозни огнища, корекция на сраствания и запушени маточни тръби.

Болкоуспокояващи – нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) – намаляват менструалната болка, но не лекуват заболяването.

Комбинирани орални контрацептиви (противозачатъчни) – комбинация от естроген и прогестин – потискат овулацията, намаляват менструалната болка и кървенето, забавят прогресията на ендометриозата. Предимството – удобни са за дългосрочно приложение, лесно достъпни. Недостатък – не се използват при желаещи бременност и не всички форми на ендометриоза отговарят еднакво на лечението.

Прогестини – потискат растежа на ендометриалната тъкан и намаляват болката. Могат да се използват под формата на таблетки, инжекции или вътрематочни спирали. Предимство – щадят яйчниците, запазват фертилитета. Недостатък – при таблетки или инжекции често овулацията е потисната.

Гонадотропин-рилизинг хормон (GnRH) агонисти – индуцират „хормонална менопауза“ – нивата на естроген падат, ендометриозата регресира. Предимство – много ефективни при тежка болка или дълбока ендометриоза. Недостатъци – менопаузални симптоми (горещи вълни, сухота, намалена костна плътност). Не се препоръчва продължителното им използване (повече от 6 месеца).

Вярно ли е, че ендометриозата изчезва след бременността или при настъпването на менопаузата при жените?

И двете твърдения не са напълно верни. Бременността може временно да облекчи симптомите на ендометриоза, но не гарантира изчезването на заболяването. По време на нея нивата на естроген и прогестерон са високи, което потиска менструацията и овулацията. Това води до намалена стимулция на ендометриалните лезии, регресия на възпалението и облекчаване на симптомите. Това обаче е временен ефект, който често изчезва след раждането. С възстановяването на менструалния цикъл ендометриозата може да се реактивира.

Ендометриозата обикновено намалява след настъпване на менопаузата, но не изчезва напълно при всички жени. След менопауза нивата на естроген и прогестерон спадат драстично. Ендометриозните лезии са естроген-зависими, затова регресират. Менструалните болки и хроничната тазова болка често намаляват или изчезват. При някои жени обаче ендометриозните огнища могат да останат, особено ако са дълбоко инфилтриращи. При тези случаи болката може да се появи дори след менопауза, особено ако има прием на хормонозаместителна терапия.

Жените с ендометриоза се нуждаят от доживотно проследяване, за да се овладяват симптомите, да се предотвратяват усложнения и да се запази качеството на живот.

Още по темата:

ЕндоМарт: Жени с писма до лекаря, който не ги е чул

Крачка напред в здравеопазването на жените с ендометриоза и аденомиоза

Medical News