От юли 2026 година ваксината за варицела става задължителна за родените след 01 януари 2025 г. За целта правителството отпусна 1,9 млн. лв. за имунизация на децата. Кои са основните симптоми на заболяването, до какви усложнения може да доведе и кога е най-удачно да се ваксинираме, коментираме с д-р Ивайло Николов, педиатър в УМБАЛ „Александровска“.
Д-р Ивайло Николов е педиатър в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“. Завършва обучението си по медицина в Медицински университет – София. През 2016 г. се дипломира като лекар, а половин година по-късно започва специализацията си към УМБАЛ „Александровска“. В края на 2021 г. придобива специалност по педиатрия.
През 2019 г. д-р Ивайло Николов е включен в листата „Лекарите, на които вярваме“ на вестник „24 часа“, в която са най-авторитетните и уважавани медици в България.
Д-р Николов, какво представлява варицелата?
Варицелата е остро инфекциозно заболяване, засягащо кожата и лигавиците. Вирусно заболяване, предизвикано от вируса варицела-зостер, което е изключително заразно.
Какви са нейните основни симптоми?
Това е остро заболяване с бърз преход на симптомите. Първо протича с така наречения инфекциозен синдром – повишава се температурата, има общо неразположение и болки в гърлото, тъй като засяга и лигавиците, не само кожата. Така характерният обрив за варицелата се разпространява първо по окосмената част на главата и впоследствие надолу. Той е полиморфен – всяка обривна единица е различна в повечето случаи, тъй като се образуват мехурчета. Една обривна единица е в хода на мехурчето, друга вече се е спукала, трета сега се появява, тоест има различна характеристика на обрива, но той е изключително специфичен и разпознаваем.
Как се разпространява дребната шарка?
Обикновено начинът на разпространение е въздушно-капков –както се разпространяват респираторните инфекции и грипа. Разликата е, че той може да се предава и по контактен път, например при допир със самите обривни единици, защото течността във везикулите (мехурчетата) съдържа на практика вируса.
Най-често варицелата се разпространява в детски колективи и затова е най-характерна за тази възраст. Тогава почти всички я прекарват, защото в затвореното пространство предаването е много лесно.
Мит ли е, че колкото по-малко е детето, толкова по-леко ще изкара заболяването?
Мит е до толкова, доколкото този факт може да бъде приет на 100%. Да, в детска възраст инфекцията определено е с потенциал за по-леко протичане в сравнение с възрастните пациенти, но има изключения. Респективно с голяма вероятност ако инфекцията се прекара на възраст от 20-30-40г то шансът тя да протече тежко е доста по-голям.
Какви са усложненията на по-късен етап?
При възрастните над 18 години, в повечето случаи, заболяването се кара по-тежко. Този инфекциозен синдром, за който споменах – общото неразположение, високият фебрилитет, е много ясно изразен. Вече имаме компетентна имунна система в пълния й аспект, като една добре подготвена армия без дефицити на никакво ниво. Те ще реагират остро и с много голям магнитут. И поради тази причина най-образно казано, при възрастните протича малко по-тежко, но това не е 100% сигурно, не го приемаме за безапелационен факт.
Кога се налага хоспитализация?
Първо, когато не можем да овладеем този инфекциозен синдром и имаме вече вторичните последствия от високия фебрилитет, дехидратация, ако има много изразен обрив, който е с потенциал да се усложни и развие в гнойна инфекция. Още повече, варицелата е заболяване, което е с потенциал да се усложни особено ако има терен за това, например при определени контингенти – да кажем хора с нарушен имунитет хронични заболявания с възможност да бъдат обострени, кърмаческа възраст и прочее. Варицелната пневмония е едно от тях.
Този вирус може да засегне и белия дроб. Едно от най-тежките усложнения е засягането на мозъка – варицелният енцефалит, който е изключително сериозно състояние с риск за фатален изход, но това са редки усложнения. По-чести усложнения, които биха могли да доведат до хоспитализация – както при децата, така и възрастни, са неконтролируемият фебрилитет, тежкото протичане на заболяването по отношение на обривите и на общото състояние.
У нас имунизацията срещу варицела е задължителна за родените след 1 януари 2025 г. По каква схема се прави и коя е оптималната начална възраст за ваксинация?
За родените след тази дата е задължително да се ваксинират. Поставят се две дози на една и съща ваксина през 4-6-седмичен период от време за децата над 12г и възрастните и през 3 месечен период при децата в интервалът 12 месеца – 12г. възраст. На практика самата ваксина се поставя интрамускулно и реално е хубаво това да стане преди постъпване в детско заведение – било то детска градина, училище, особено, ако нямаме данни за прекарана инфекция.
Много родители смятат, че едната доза е напълно достатъчна. Това правилно ли е?
Нужни са две дози не само при варицела, по тази схема са и ваксините за други заболявания от имунизационния календар. Ваксината представлява „омаломощен“ вирус, като той не може да предизвика заболяване директно с ваксината, но пък много добре може да запознае имунната система с него. Тя има клетки на имунологичната памет, които съхраняват тази информация и при следващ контакт с вируса може много добре да реагира. Всички, които сме карали детската варицела, се срещаме с хора, но ние дори не усещаме, че сме се срещнали с този вирус. Нашата имунна система го е елиминирала съвсем в ранните етапи. При запознаването с първата доза от ваксината, най-образно казано със самия вирус, няма този голям потенциал. Вече при втората доза самата възможност за реакция е много по-компетентна.
Понякога след поставянето на ваксината за варицела има странични реакции. За какво трябва да внимават родителите?
Както при всички ваксини, има болка на мястото на убождането, възможно са фебрилитет, неразположение в следващите 24 до 48 часа, но това са нормални неща, които не бива да ни притесняват. Родителите винаги могат да се посъветват с личните лекари.
Вие сте педиатър, интересуват ли се родителите кои ваксини са задължителни и препоръчителни?
В последните години определено да, даже доста голям е броят на тези родители, които проявяват интерес. Варицелата е заболяване, което компрометира в известен смисъл имунитета. Много често постинфекциозно, имунитетът е нарушен – децата са изключително уязвими да боледуват и от друг вид инфекции, например респираторни. Това е и другата гледна точка – не самото заболяване и прехода през него, а и в последствие какво се случва. Шансът да се разболееш от варицела след двете ваксинации почти не съществува. Разбира се, нищо не е 100% сигурно, но над 95%, шансът да се разболееш не съществува.
Как да процедират родители на две или повече деца, ако едно от тях е болно, а останалите са в контакт с него и съответно са неваксинирани. Удачно ли е да им се постави ваксина и при какви условия?
Колкото по-рано, толкова по-добре – в следващите три дни след контакт има резон да се постави ваксина. И след поставянето на една доза се проследява дали детето се разболява или не. Това е така наречената постекспозиционната профилактика (ПЕП). На практика ти си бил в хода на някаква експозиция, с човек, който може да те е заразил, поставяш ваксината и дори да се разболееш, много по-леко ще премине самото заболяване. Да не кажа, че има и голяма вероятност да не се разболееш.
Може ли след контакт с болен от херпес зостер да се появи варицела?
Да, би могло. Всички хора, които имат херпес зостер, на практика са карали варицела в миналото или са имали контакт с вируса. Когато ние се срещнем с човек с херпес зостер и по някакъв начин нашата кожа има контакт, бихме могли да се заразим, ако не сме карали варицела.
Защо не бива да има самолечение с аспирин за деца под 18-годишна възраст?
Огромни рискове крие приемането на аспирин в детска възраст. Аспиринът се дава на базата на симптоматично лечение, но в детска възраст има толкова богата гама от лекарства, които могат да се използват. Не е нормално на дете на 4 години да се даде аспирин, тъй като има огромна опасност от развитие на Синдром на Рей, и потенциална опасност за фатален изход. Там са много тежки уврежданията – както на мозъка, така и на черния дроб, с изключително бързо протичане и на практика ацетилсалицилова киселина дава каскадата на целия този процес. Всички формули с парацетамол, с ибупрофен, нестероидни противовъзпалителни, които се използват точно в тези случаи, когато имаме нужда от симптоматично лечение, са за препоръчване, защото на практика при неусложнената нормално протичаща варицела, се приемат симптоматични средства, за да се овладее.
Много родители търсят ефективни начини за намаляване на сърбежа. Какво е най-ефикасно в този случай?
При един изразен дискомфорт се наблюдава сърбеж, който не дава мира на детето, не може да спи. То е изключително раздразнително, неспокойно и няма качествен сън. Когато се нарушава нормалното ежедневие и комфорт, тогава се третират. Понякога варицелата преминава с много малко обривни единици. Например 2-3 обрива, които може и да са в окосмената част на главата. Има много хора, които казват, че никога не са боледували от варицела, а на практика дори не са разбрали, защото не са имали толкова изразено заболяване, само 2-3 пъпки в косата, но когато се проведе серологично изследване на антителата, тогава се вижда това нещо.
Самите обриви могат да се третират с охлаждащи гелове, за да може детето да премине по-леко през самото заболяване.
Какво трябва да предприемат планиращите да имат дете или бременните, ако не са ваксинирани срещу варицела?
Ако бъдеща майка не е боледувала от варицела, това крие известни рискове по време на бременността. Например да се срещне с болестта и да се разболее, а това в ранните етапи на бременността би могло да доведе до доста увреждания на плода. Затова може да се ваксинира.
Ако жената вече е бременна и е била в контакт с болен от варицела, не е разумно да се ваксинира. Тя трябва незабавно да потърси своя акушер-гинеколог или личния си лекар, и сподели за тази среща – без паника и напрежение. Вече в този случай си има определени подходи. Провеждат се серологични изследвания за оценка на налични антитела и при негативен резултат се прилага специален имуноглобулин за болестта. И тук възниква интересният въпрос – ако ваксината не е толкова опасна да предизвика заболяване, защо реално бременна, която е в контакт, да не си я постави. Това е доста подвеждащ и сериозен въпрос. Причината е, че не е удачно да се предприемат действия, които биха поставили плода и майката в риск, защото вирусът би могъл да премине през плацентарната бариера макар и атенюиран (отслабен). Това може да е пагубно за един плод, който не е завършил развитието си.
Medical News
