Д-р Ния Атанасова Гечева, дм, е лекар-специализант в УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ – София и асистент към Катедрата по ортопедия и травматология на Медицински университет – София. Завършва медицина в Медицински университет – София през 2022 г., а през 2025 г. придобива образователната и научна степен „доктор“ с дисертационен труд на тема „Качество на живот при деца с плоскостъпие“. Професионалните и научните ѝ интереси са насочени към детската ортопедия, деформациите на ходилото и глезена, редките ортопедични заболявания и съвременните диагностични и хирургични методи.

Клиничният ѝ опит се допълва от предходна работа в Националната кардиологична болница – София, Отделение „Спешна кардиология“, както и от доброволческа дейност в университетски лечебни заведения, включително ВМА – София и УАГБ „Майчин дом“. Д-р Гечева развива активна научна дейност и е автор и съавтор на публикации в рецензирани национални и международни списания, индексирани в Web of Science и Scopus, с фокус върху плоскостъпие в детска възраст, педиатрични ортопедични деформации и редки заболявания.

Професионалната ѝ квалификация се допълва от международни специализирани обучения, сред които сертифициран Graf Ultrasound Course за диагностика и лечение на дисплазия на тазобедрената става при кърмачета в Лондон, участие в международен кадаверен курс „All About Forefoot – Hands-on Fresh Frozen Cadaveric Specimens“ в Солун през юни 2025 г., както и участие във Foot and Ankle Academy в Милано през октомври 2025 г., посветена на съвременните диагностични и хирургични подходи при заболявания на ходилото и глезена. Разговаряме с нея за задължителните прегледи на децата, митовете в детската ортопедия и най-важните съвети към родителите:

Кои са критичните периоди в развитието на детето, в които задължително трябва да бъде направена консултация с ортопед?

Ангажираните с детска ортопедия специалисти препоръчват първи преглед да бъде направен 40ти ден след раждане, втори такъв да бъде на 6ти месец. В група препоръчителни прегледи са тези след прохождане и около 10-12 годишна възраст за проследяване на сколиотична деформация.

Вашето дисертационно изследване е върху качеството на живот при деца с плоскостъпие. Как този проблем влияе на ежедневието им – от спорта до самочувствието?

Качестовото на живот е едно голямо предизвикателство да бъде превърнато от абстрактно понятие в приложимо такова. За тази цел валидирахме Оксфордски въпросник за деца с плоскотъпие,адаптиран за българската популация и на български език. Изследвахме близо 1000 деца от различни региони в страната и на база отговори от въпросника установихме най-голяма зависимост за развитието на плоскостъпие с наднорменото тегло. Негативните тенденции в повишаването на индекса на телесна маса сред подрастващите стават все по актуални за нашата популация. 

По отношение на физическата активност, децата с по-изразено плоскостъпие по-често съобщават за умора, дискомфорт или болка при продължително ходене, тичане или спорт, което може да доведе до ограничаване на активността и избягване на натоварвания. Този порочен кръг – по-малко движение, повишаване на теглото и допълнително натоварване на ходилата – е ключов фактор за влошаване както на състоянието, така и на качеството на живот.

Въпросникът включва и компоненти, свързани със самочувствието и възприемането на външния вид на ходилата. Данните в това отношение не показаха обезпокоителни резултати – при повечето деца и юноши плоскостъпието не се възприема като видима деформация, която да привлича внимание или да води до социален дискомфорт. Това е важен извод, който показва, че при липса на болка и функционални ограничения, психосоциалното въздействие на плоскостъпието обикновено е ограничено.

Кой е най-честият мит в детската ортопедия, с който се сблъсквате в практиката си и който бихте искали да опровергаете?

Едно от най-дискутираните състояние е плоскотъпието в детска възраст. За истинско такова може да се говори след настъпване на 6 годишнина, поради развитието на детското ходило до тази възраст. При малките деца сводът все още не е напълно оформен и често има наличие на меки тъкани, т.нар. плантарни (опорни) възглавнички на стъпалото. Те се оформят още по време на ембрионалното развитие и след раждането се виждат ясно, най-вече под първия пръст и между останалите пръстите. Именно те могат да бъдат причина за тревожност у родителите без наличие на същинска деформация.

Наблюдавате ли „подмладяване“ на гръбначните изкривявания заради ранното използване на телефони и таблети?

Същинските сколиотични деформации са обект на рутинно ортопедично проследяване и при спазване на препоръчителните профилактични прегледи процентът на навременното им откриване е висок. В клиничната практика често се наблюдава объркване между истинска сколиоза и порочна стойка, която възниква в резултат на неправилна поза и неадекватно мускулно напрежение, свързани с честата употреба на електронни устройства.

Тези постурални отклонения имат по-благоприятна прогноза и в голям процент от случаите могат да бъдат успешно коригирани с адекватна физическа активност, целенасочени упражнения и двигателен режим.

Витамин D – само през зимата или целогодишно?

Приемът на витамин D остава дискутабилен поради множество фактори, а препоръките често звучат противоречиво за родителите. Истината е, че нуждата от витамин D не е еднаква за всички деца и зависи от възрастта, храненето, слънчевото излагане и начина на живот.

Витамин D има ключова роля за костното здраве – той подпомага усвояването на калция в червата и поддържа нормални нива на калций и фосфор в кръвта, необходими за правилната минерализация и растеж на костите.

При кърмачетата до 12 месеца препоръките са ясни – витамин D се приема ежедневно и целогодишно в доза 400 IU дневно. Причината е, че бебетата имат ограничени запаси, кърмата съдържа много малко витамин D, а слънчевото излагане в тази възраст е недостатъчно. При недоносените деца рискът от дефицит е по-висок и често са необходими по-високи профилактични дози в първите месеци.

След навършване на една година нуждите се увеличават, като за деца и юноши между 1 и 18 години препоръчителният дневен прием е 600 IU. Въпреки това при здрави деца с достатъчно време на открито целогодишният прием обикновено не е необходим, а добавките се обсъждат най-често през есенно-зимния период или при наличие на рискови фактори.

Все повече изследвания показват, че адекватните нива на витамин D са свързани с по-нисък риск от диабет тип 1 и някои автоимунни заболявания, както и с по-добра регулация на имунната система. Въпреки това към момента няма достатъчно научни доказателства, които да оправдаят рутинна суплементация с цел профилактика на астма, алергии или други имунни нарушения при здрави деца.

Петя Дончева