В България липсва организирана национална скринингова програма за колоректалния карцином (КРК). Това води до повишена смъртност, особено сред пациенти под 50-годишна възраст; по-късно диагностициране и ограничени терапевтични възможности. За това алармират от Българското онкологично научно дружество в навечерието на Световния ден за борба с рака (4 февруари).

Скринингът за КРК следва да бъде въведен като национална здравна политика, с ясно дефинирани алгоритми, устойчиво финансиране и активна ангажираност на първичната медицинска помощ, личните лекари, гастроентеролозите и хирурзите, обяснява д-р Асен Дудов, председател на БОНД.

От дружеството настояват и за преосмисляне на терапевтичната стратегия при вече диагностицираните млади пациенти под 50 г. Според натрупаните данни и международни случаи, дори при ранни стадии и благоприятни прогностични белези, рискът от рецидив при пациенти под 50 години остава голям.

Колоректалният карцином при млади пациенти представлява нарастващо онкологично предизвикателство, което изисква незабавни, координирани и национално ангажирани действия, категорични са от БОНД.

Скринингът за КРК трябва да бъде стратегически приоритет за страната ни

За това настояват от дружеството. Заедно с него е необходима и допълнителна проактивна адювантна терапевтична политика при младите пациенти. „Само чрез такъв интегриран подход можем реално да постигнем намаляване на смъртността от КРК и да се доближим до международните стандарти на онкологична грижа“, казва още д-р Дудов.

Епидемиологични тенденции и промяна в профила на заболяването

КРК е водещата причина за смърт, свързана с онкологично заболяване, при мъже и жени под 50 години в Съединените американски щати. Данните на Американското онкологично дружество показват, че има тревожна промяна в традиционната епидемиология на заболяването.

Статистиката показва, че се наблюдава устойчиво нарастване на честотата на КРК във възрастовата група 20-49 години. Най-изразено е увеличението на дисталните локализации, включително ректалния карцином. Същевременни при над 65-годишна възраст се отчита спад в честотата и смъртността, което пряко корелира с прилагането на системни и добре организирани скринингови програми.

КРК при младите пациенти се характеризира с:

• късно поставяне на диагнозата поради честа липса на подозрение за болестта;
• по-напреднал стадий към момента на откриване;
• по-агресивно биологично поведение;
• по-висок риск от рецидив и метастазиране, включително при пациенти с благоприятни хистопатологични и прогностични характеристики.

От БОНД изтъкват, че значителна част от тези пациенти нямат наследствени синдроми или класически рискови фактори, което допълнително подчертава необходимостта от системен, а не селективен диагностичен подход.