Д-р Велислава Петрова е специалист педиатър в София с над 9 години медицински опит, включително и като общопрактикуващ лекар в групова практика. Има интереси в сферата на детското хранене и детската гастроентерология. Завършва Медицински факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ през 2016 г. Своята специалност детски болести придобива през 2022 г. след раждането на второто си дете. Има придобита магистърска степен по специалност Публична администрация с профил Здравен мениджмънт в УНСС. Разговаряме с нея за боледуването при децата, непоносимостта към лактоза и глутен, както и други важни теми в областта на здравето:

Какви са най-честите съвети, които давате на родителите, за да боледуват децата им по-рядко и да се възстановяват по-бързо след преминала инфекция?

С всяка година броят на все по-често боледуващите деца във всяка възраст расте, като причините са комплексни – лошите екологични условия, некачествената храна, употребявана и по време на бременността, и от самото дете. Частично тази ситуация може да се поправи с каляване на бебето в домашни условия още от раждането, но в бавни темпове и под контрол на педиатъра.

Първите насоки, които давам за каляване, са детето да се отглежда през деня на температури около 23-24 градуса, а вечер около 18-20 градуса, като плавно се достига до тях през първата седмица десетина дни след изписването от родилното. Да извеждат детето/децата на разходки с колички и/или на самоход и през зимните дни (като изключим тези със силен вятър). Да ги извеждат да играят навън в дъжд и сняг, все пак вече има толкова много магазини, от които могат да се снабдят с подходящи дрехи и обувки. 

Едно от важните е да не държат децата си и у дома, и навън свръх навлечени, защото все пак се движат. Както и да предлагат качествена и разнообразна храна, витамини редовно.

Кои са най-честите грешки в храненето на децата в България, които водят до здравословни проблеми по-късно?

Нередовното хранене и нездравословната храна, която получават, само, за да хапнат нещо. Рядко виждам по площадките деца, които да носят нарязани на ленти моркови, чушки или краставички – повечето консумират солети, бисквитки и всякакви други пакетирани храни. Така се променя желанието и съответно количеството за пълноценен обяд или вечеря. За съжаление, това изключително много вреди при изграждането на добри навици за хранене, нужните интервали между самите хранения и състава на конкретното меню. Родителите трябва преди всичко да променят собствените си вредни навици, за да е по-лесно и на самите деца да научат кое, кога и по колко е полезно за тях като храна. 

Има ли храни, които буквално ‘изключват’ имунната система през зимата?

Няма храна, която сама по себе си да „изключи“ имунитета реално, но със сигурност има хранителни навици, които могат значително да го отслабят. През зимните месеци, когато организмът така или иначе е подложен на по-голямо вирусно натоварване, качеството на храната играе особено важна роля. Най-неблагоприятно въздействие върху имунната система имат храните с високо съдържание на добавена захар, силно солените продукти, пържените, както и силно преработените и пакетирани храни. Те не осигуряват полезни хранителни вещества, а напротив – стимулират процеси на хронично нискостепенно възпаление в организма.

Храните, които рязко повишават кръвната захар, водят до увеличено производство на възпалителни молекули като тумор-некротичен фактор алфа, С-реактивен протеин и интерлевкин-6. Високите нива на кръвна захар потискат функцията на важни имунни клетки – неутрофили и фагоцити, които са първата линия на защита срещу инфекции. Освен това честите „захарни пикове“ могат да нарушат бариерната функция на червата и да доведат до дисбаланс в чревната микрофлора. А както вече знаем, голяма част от имунитета се формира именно в храносмилателната система. Затова прекомерната консумация на сладки напитки, десерти и рафинирани въглехидрати прави организма по-податлив на вирусни и бактериални инфекции.

Солените и силно преработени храни – като бързи закуски, чипсове, колбаси, готови полуфабрикати – също оказват неблагоприятно влияние. Те могат да променят нормалния имунен отговор, да засегнат чревната микробиота и да стимулират възпалителни процеси в организма. Разбира се, солта е необходима за нормалното функциониране на тялото, но ключовата дума тук е баланс – проблем създава именно прекомерният прием на скрита сол в индустриално обработените продукти.

Не трябва да се подценява и ролята на тестените изделия от бяло, рафинирано брашно. При технологичната обработка зърното губи голяма част от фибрите, витамините и минералите си. Затова тези храни имат ниска хранителна стойност, но висок гликемичен индекс. Прекомерната им консумация е свързана с нередовно изхождане, наднормено тегло и повишен риск от метаболитни нарушения, което индиректно отслабва и имунната защита. Вместо да търсим „забранени“ храни, е по-разумно да се стремим към хранене, което подкрепя имунитета: повече пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести продукти, качествени белтъчини, риба, ядки и достатъчно течности. Колкото по-естествена и минимално преработена е храната, толкова по-добра е тя за имунната система. Нито една конкретна храна не може сама да разруши имунитета, но натрупването на лоши хранителни избори със сигурност го отслабва. Особено през зимата е важно да ограничаваме захарта, силно солените и преработени продукти и да даваме предимство на пълноценната, балансирана и разнообразна диета.

Напоследък все по-често чуваме за непоносимост към лактоза и глутен при съвсем малки деца. Това реално увеличение на случаите ли е, или е резултат от по-добра диагностика? 

Истината е някъде по средата. От една страна, наистина разполагаме с много по-добри диагностични възможности в сравнение с преди 10–15 години. Днес имаме достъпни и надеждни тестове, по-ясни клинични критерии и по-голяма информираност както сред лекарите, така и сред родителите. Това естествено води до по-често поставяне на диагнози, които в миналото вероятно са оставали неразпознати. От друга страна, не може да се отрече, че има и реално увеличение на някои от тези състояния, особено що се отнася до цьолиакията – истинската автоимунна непоносимост към глутен. Тя се среща по-често в съвременното общество, вероятно заради комбинация от генетична предразположеност, промени в начина на хранене и фактори на околната среда.

Важно е обаче да направим ясно разграничение: непоносимостта към лактоза и непоносимостта към глутен не са едно и също нещо и често се бъркат.

Лактозната непоносимост при малките деца обикновено е временна. Тя най-често се появява след вирусна инфекция на червата, когато ензимът лактаза временно намалява. Истинската първична лактозна непоносимост се развива по-късно – обикновено в училищна възраст или при възрастни. Затова, когато съвсем малко дете има симптоми след прием на мляко, в повечето случаи говорим за преходно състояние, а не за трайна диагноза.

С глутена ситуацията е различна. Тук трябва да разграничим три отделни състояния- цьолиакия – сериозно автоимунно заболяване, което изисква строга безглутенова диета за цял живот; алергия към пшеница; или т.нар. нецелиакична глутенова чувствителност.  Най-важното е да не се поставят самодиагнози. Симптоми като подуване на корема, газове, диария или коремни болки са много неспецифични и могат да се дължат на десетки различни причини – инфекции, функционални нарушения, стрес, неправилно хранене. Затова, преди да се изключват цели групи храни от менюто на детето, е необходимо да се направи консултация с педиатър или детски гастроентеролог. Само след целенасочени изследвания може да се прецени дали става дума за истинска непоносимост, за алергия или за съвсем друго състояние.

Днес чуваме повече за лактозна и глутенова непоносимост, но това е комбинация от по-добра диагностика и известен реален ръст на случаите. Най-важното послание към родителите е: не предприемайте строги диети без медицинска оценка. Неправилното и ненужно ограничаване на храни в ранна възраст може да доведе до хранителни дефицити и повече вреда, отколкото полза.

Често казваме, че стомахът е нашият ‘втори мозък’. Как стресът от детската градина или училището се проявява чрез гастроентерологични симптоми и как родителите да различат физическото заболяване от емоционалния дискомфорт?

Абсолютно съгласна съм с това мнение и грижата за нашето стомашно здраве е ключов елемент към перфектното ни ментално, физическо и психическо равновесие. Ние, възрастните, сме податливи на този дисбаланс, а какво остава за малките деца, които дори трудно биха споделили своите страхове, преживявания и стаени емоции, натрупани в часовете, прекарани в детската градина или училище. Разбира се, това има и своето научно обяснение. Между мозъка и храносмилателната система съществува изключително тясна връзка – т.нар. ос „черва–мозък“. В червата се намира огромна мрежа от нервни клетки, която реагира на същите хормони и невротрансмитери, свързани с емоциите – серотонин, адреналин, кортизол. Когато едно дете преживява напрежение – нова среда в детската градина, контролно в училище, конфликт с връстници – организмът му реагира със стресов отговор. Това може да доведе до ускорена перисталтика, спазми на червата, повишена киселинност. Затова много деца започват да се оплакват от коремни болки, гадене, диария, запек или липса на апетит именно в емоционално натоварени периоди. Важно е да подчертая – тези симптоми са напълно реални. Детето не симулира, просто неговото тяло изразява тревожността по соматичен начин.

Ето и няколко ориентира – когато причината е по-скоро емоционална, оплакванията често имат характерен модел: появяват се сутрин преди градина/училище, засилват се в дни с изпити или напрежение и изчезват през уикендите и ваканциите. Детето иначе изглежда здраво, активно е, храни се нормално, няма температура или други обективни признаци на болест. Обратното се случва, ако болката е постоянна, събужда детето нощем, има висока температура, продължително повръщане, кръв в изпражненията, рязка загуба на тегло или силна отпадналост, тогава задължително трябва да се търси медицинска причина и да се направи консултация с педиатър или детски гастроентеролог. Никога не подценявайте оплакванията на детето. Изречения като „нищо ти няма“ или „преструваш се“ могат да задълбочат проблема. Много по-полезно е да се говори спокойно и открито с детето, да се опита да се разбере какво го тревожи. Не трябва да забравяме, че често зад коремната болка, стои страх от провал, трудности в общуването или несигурност в нова среда, затова говорете с децата си и ги подкрепяйте. Не усещат подкрепата и стабилността у дома, за да са пълноценни в реакциите си и опазването на вътрешния си мир и баланс.

Редовният режим на сън, балансираното хранене, физическата активност и предвидимата дневна рутина също имат огромно значение. При по-упорити симптоми консултацията с детски психолог може да бъде много ценна. Детският организъм е изключително чувствителен към емоциите. Понякога стомахът наистина говори вместо думите. Задачата на нас, лекарите, и на родителите, е да чуем това послание – и да помогнем на детето както медицински, така и емоционално.

Като специалист, как оценявате връзката между здравето на червата и честото боледуване от респираторни инфекции? Можем ли да спрем цикъла ‘антибиотик – сополи – антибиотик’ чрез правилна грижа за храносмилателната система?

Връзката е много по-силна, отколкото повечето хора предполагат. Днес вече знаем, че около 70–80% от имунните клетки в организма се намират именно в червата. Чревната микробиота – милиардите „добри“ бактерии, които живеят там – играе ключова роля в изграждането и регулирането на имунния отговор.

Когато чревната флора е балансирана, тя подпомага съзряването на имунната система, стимулира производството на защитни антитела и помага на организма да реагира адекватно на вируси и бактерии. Обратно – при нарушен микробиом, например след чести инфекции, неправилно хранене или многократни курсове антибиотици, имунната защита отслабва. Тогава детето става по-податливо на респираторни заболявания, а възстановяването е по-бавно и трудно.

На въпроса можем ли да спрем цикъла „антибиотик – сополи – антибиотик“ чрез правилна грижа за храносмилателната система – до голяма степен отговорът е да. Този порочен кръг е един от най-честите проблеми в педиатричната практика. Антибиотиците понякога са жизненоважни и необходими, но когато се използват прекомерно или без ясни показания, те унищожават не само болестотворните бактерии, но и полезната чревна флора. В резултат имунитетът допълнително отслабва и детето влиза в следващ порочен кръг на боледуване.

Правилната грижа за храносмилателната система е един от най-ефективните начини да се прекъсне този цикъл. Това включва няколко основни неща:

• рационално и балансирано хранене, богато на фибри, плодове, зеленчуци и пълноценни белтъчини;
• ограничаване на силно преработените храни и излишната захар;
• разумна употреба на антибиотици – само когато има категорични медицински (клинични и биохимични) показания;
• прием на пробиотици и пребиотици при нужда, особено след антибиотично лечение
• достатъчен сън и физическа активност.