Не пипайте имунитета си по време на грипния сезон, съветва той
В сезона на грип и остри респираторни заболявания много хора прибягват до имуностимуланти, за да се предпазят от разболяване. Но тяхното използване е „нож с две остриета“. На това мнение е проф. д-р Доброслав Кюркчиев, дм, дмн, който предупреди, че те трябва да се дават по лекарско предписание. Срещнахме се с началника на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, за да ни разкаже до какво може да доведе безконтролният прием на имуностимуланти и защо имунологичните изследвания са важни преди прием на каквото и да е за подсилване на имунитета през зимата.
Проф. д-р Доброслав Кюркчиев завършва медицина през 1997 г. в МУ–София. Между 1999 и 2000 г. работи в Институт по биология и имунология на размножаването на БАН в секция „Молекулярна имунология“. От 2000 г. е докторант в Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, Медицински факултет, МУ-София с база Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Три години по-късно защитава дисертация за придобиване на научна и образователна степен „доктор”.
През 2007 г. придобива специалност „Клинична имунология“, а през 2015 г. – научна степен „доктор на науките“. Бил е на длъжностите „асистент“, „старши асистент“, „главен асистент“ и „доцент“ към Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МФ, МУ–София. От 2018 г. е професор в Катедра по клинична имунология, която ръководи от 2023 г.
От 2004 г. работи в Лаборатория по Клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, а от 2012 г. е началник на Лабораторията. Специализирал е в Лаборатория за туморни ваксини на Университетска болница, Католически университет, Льовен, Белгия.
Проф. Кюркчиев има множество публикации в чуждестранни и в български издания. С научни статии взима участия в доста книги, учебници и монографии, споделя опита си на множество научни конференции.
Проф. Кюркчиев, наблюдава ли се „бум“ на автоимунните заболявания в съвременния свят и на какво го отдавате – на по-добра диагностика или на фактори на околната среда?
Категорично се смята, че автоимунните заболявания вече засягат около 6-7% от човешката популация. Това е изключително сериозен процент. Те засягат предимно страни с висок индустриален стандарт, хора с добър начин на живот. От тази гледна точка има подозрения, че нещо в модерния начин на живот може да служи като пусков фактор за автоимунни заболявания. И предположенията са много. Начинът на хранене, замърсяванията на околната среда, „стерилния“ живот и много други се коментират като евентуални фактори. От друга страна, безспорно точно тези страни имат много по-високи възможности за диагностика. Така че е трудно да дам категоричен отговор на този въпрос. Според мен, изкушенията в едната или другата посока, не са добра идея, защото и двете опции съществуват и не си противоречат.
Вие сте началник на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Кои са най-новите биомаркери в имунодиагностиката, променящи правилата на играта за Вашите пациенти?
Непрекъснато се предлагат нови и нови. Това е един много динамичен процес. Например, в момента, имаме нови маркери за автоимунните заболявания, които засягат мускулите. Усъвършенства се диагностиката на ревматоиден артрит със анти CCP (Anti–CCP) трета генерация тестове. По отношение на антинуклеарните антитела (ANA), сравнително нова е системата ICAP, която описва различните образи светене на ANA, които ни подпомагат да изследваме конкретни техни подтипове. Въвеждането на нови имунологични показатели е процес, който не спира и ние непрекъснато участваме в научни конференции, за да сме в крак с нещата, които въвеждаме и правим.
Тeзи биомаркери подпомагат диагностиката, но понякога дават информация и за хода на заболяването – дали то е в активност или в ремисия, кои органи най-вероятно могат да бъдат засегнати. Тоест, биомаркерите в имунологията не служат само за диагностика за заболяването, а дават доста информация за неговия ход. Което е много важно.
За съжаление, доста хора първо се самолекуват и едва при по-сериозни неразположения стигат до лекарския кабинет. За това ли много автоимунни заболявания остават недиагностицирани дълго време?
Проблемът далеч не е свързан само с нашата страна. Изследвания за САЩ и Канада показват, че от първите симптоми на пациентите до диагнозата за някои автоимунни заболявания, са необходими средно посещения при 6 различни лекари. И минава от около година до три години. Това е обективен проблем навсякъде, и ние правим много, за да опитаме да го решим, защото хора, които имат такава наследственост, ако бъдат изследвани за автоантитела (те са повишени много преди клиничните симптоми), могат да се лекуват навреме. И това е един прозорец на възможностите, който не е лошо да се използва.
Можем ли да кажем, че има мода в имунологията и как се отсява сериозната наука от псевдонаучните твърдения за подсилване на имунитета?
Моди има, като някои от тях са много смислени и остават. Например – стволовите клетки, които, ако можем да използваме думата мода, намериха своето приложение. Не чак това, което се очакваше, но смислено приложение. Доколкото съм чувал, кортикостероидите през 60-те години също са били нещо като мода. Те също са намерили своето приложение. По отношение на имуностимулантите, които са абсолютна мода, те има смисъл да се използват при хора, които имат нужда от тях. При хората, които нямат нужда от тях, използването им е безсмислено и потенциално опасно. И граничи с псевдонаука.
Съществува ли риск безконтролният прием на имуностимуланти да „събуди“ латентно автоимунно заболяване или да провокира хиперагресия на имунната система?
Абсолютно категорично може да „отключи“, но не да „причини“. Причините, които могат да отключат автоимунно заболяване са много. Сред тях най-често са инфекциите, естрогеновите хормони, имуносимуланти, нощни смени, някои медикаменти, ваксини понякога, психологически стрес. Но обръщам внимание, че става дума за отключване, а не за причиняване.
Имуностимулантите, когато са такива наистина, в голямата си част имитират структури на микроорганизмите. И след като микроорганизмите могат да отключат автоимунно заболяване, то съвсем логично и по същия механизъм имуностимулантите да могат да направят същото.
Кога един имуностимулант е действително необходим и кога е просто плацебо с добър маркетинг? Има ли обективни изследвания, които пациентът да направи, преди да посегне към тях?
Нека обърнем внимание, че има имуностимуланти, които са лекарства. Те са с доказано действие, но са сравнително малко. Повечето от останалите минават в графа „хранителни добавки“ и са отвъд всякакъв контрол. Те могат да нямат никакъв ефект, но могат и да имат ефекти, които в някои случаи да са потенциално опасни. Има смисъл от доказани имуностилуланти, когато имунологично се докаже някаква форма на имунокомпрометираност. Тоест, прави се изследване, установява се, че нещо компонентите на имунната система наистина е потиснато, или липсва, или не функционира правилно. И тогава има смисъл да се дават имуностимуланти по схема и лекарско предписание.
На много хора по време на пандемията им бе предписвана една хранителна добавка „за имунната система“. Тя стана доста популярна и мнозина продължиха да я ползват и след Ковид. Във връзка с казаното от Вас, най-вероятно тя едва ли подсилва имунната система, а по-скоро просто има добра реклама.
Трябва да обърнем внимание има ли нужда да се подобрява имунната система. Тази необходимост трябва да бъде обективно доказана, а не да е вътрешно чувство на пациента или лекуващия лекар. Отделно, че подсилването на имунната система на фона на вирус е твърде рисково.
Много от възрастните разчитат на домашни средства, за да поддържат имунната си система здрава, например черен бъз. Как действа той?
Черният бъз е силен имуностимулант и приемът му под формата на самолечение е рисково поведение. Когато ефектът на черния бъз се насложи върху ефекта на даден вирус, например грипния, реакцията на имунната система може да е толкова силна, че тази реакция може да се превърне в истинския проблем, а не толкова самият вирус. Заради това по време на вирусни инфекции или профилактично, ей така, за да си подсилваме имунитета, такива неща не трябва да се взимат. И в частния случай, още по-малко черния бъз, който е със силен ефект.
Как родителите да познаят, че детето им е със слаб имунитет?
Има правило – ако децата боледуват повече от 8 пъти през годината и боледуването трае повече от 8 дни, тоест чести и продължителни боледувания, тогава има логика да се направят имунологични изследвания. Това трябва да стане, когато детето е здраво и не е боледувало поне две седмици. И не е взимало имуностимуланти. Тоест, необходимо е да се видят нещата в имунитета такива каквито са, а не на фона на външни влияния. Тогава, ако има необходимост, може да се използват имуностимуланти.
При възрастните говорим за слаб имунитет при боледувания 6-7 пъти за годината. Ако се разболяват често, още повече, ако тези боледувания са тежки, продължителни, това са показания да се направят имунологични изследвания. И на базата на тях да се предприеме медицински обусловено поведение, а не, че по принцип ние трябва да „помпаме“ имунната си система. Мога да дам пример с автомобилна гума, която трябва да е на 2, 2 примерно. Като я напомпаш прекалено, то не е добре, колата става нестабилна.
Имуномодулатори срещу имуностимуланти – каква е съществената разлика и защо е важно да не ги бъркаме?
По принцип няма добре определени дефиниции и за двете понятия. За имуностимуланта е ясно – той подсилва част от компонентите на имунната система. Имуномодулатор е общо понятие, което означава нещо, което влияе на имунитета в посока подсилване или потискане. Потискащите средства са ясни – тях не ги коментираме днес. Това, което хората си представят обаче като имуномодулатор, е нещо, което ще хване имунната система и ще я нагласи така, че тя да работи добре. Такива неща няма. Има средства, които подсилват дадени компоненти от имунната система и едновременно с това потискат други компоненти от нея, но това не е модулация. Ако трябва да се изкажа радикално – имуномодулатори не съществуват.
Изненада ли ни грипният вирус тази година. Няма ли организмът механизми на памет? Доколко „интелигентен“ е вирусът в способността си да заобикаля защитата ни?
Мен не ме изненада. Той всяка година предизвиква горе долу едно и също, по едно и също време. Просто на него започна да се гледа по друг начин чисто субективно. Грипен вирус има всяка зима, без две години, когато имаше коронавирус. Грипният вирус тип А, към който принадлежи настоящия потип H3N2 има две структури – хемаглутинин и невраминидаза, в които се случват непрекъснати мутации. Те могат да бъдат малки, точкови мутации и това се нарича антигенен дрифт, или промяна на целия хемаглутинин, което е известно като антигенен шифт. Именно тази изменчивост води до това, че създаденият имунитет е нетраен, строго специфичен към дадения вариант на подтипа и съответно при промяната имунитетът реагира не толкова адекватно. Същият проблем е и с антигрипните ваксини. Те не са подготвени за актуалния в момента подвариант К на H3N2.
Казвате, че здрави хора и пациенти, които са заразени с грип, не трябва да опитват по никакъв начин да стимулират имунната си система, защото може да има неприятни ефекти. Затова може ли след края на грипната вълна да си пуснем кръвни изследвания и така проверим какво е състоянието на имунитета ни?
Няма лошо в това, но по принцип трябва да се знае, че имунитетът известно време е потиснат след тежка инфекция. Трябва да се подбере момента, в който да се направят изследванията. Добре е след една тежка инфекция да минат месец, месец и половина до два, след които човек, ако иска, да си изследва имунитета. Аз бих казал, само ако има показания за това.
Имунологичните изследвания трябва да се правят не на фона на инфекция, не скоро след инфекция и не на базата на имуностимуланти. Тогава можем да видим истинската картина, а не картината, привнесена от дадено събитие.
Ако трябва да съставим „златно правило“ за имунна устойчивост през грипния сезон, то какво би било то?
Не пипайте имунната си система!
Medical News
