Катя Павлова е акушерка с близо 30-годишен стаж. За това време през ръцете й са минали толкова много родилки и бебета, имала е както хубави, така и доста трудни моменти в родилна зала. Срещнахме се с нея, за да ни разкаже кои са най-големите предизвикателства в професията. Навръх Бабинден тя смело посочи, че е щастливка, защото все още ходи с желание на работа и се чувства удовлетворена. И това си личи от множеството благодарствени картички, които получава всяка година по случай Деня на родилната помощ – 21 януари.

Завършва своето образование в Медицински университет – Пловдив през 1997 г. По онова време вече е майка на едно дете и въпреки натоварения си график, не се отказва и започва работа в пловдивската МБАЛ „Свети Мина“. През 2006 г. се присъединява към екипа на УСБАЛАГ „Селена“ в града под тепетата, където помага за посрещането на новия живот и до днес.

Сравнявайки обучението на акушерките по нейно време и сега, Павлова коментира, че има много кадърни и амбициозни млади колеги, които заслужават да получават по-мотивиращо заплащане за своя труд. Самата тя е насърчила много акушерки да се развиват в нелеката професия, която са избрали. Условията на труд и ниските заплати, са сред основните притеснения на младите акушерки, потвърждава тя.

Акушерката от Пловдив алармира, че с всяка изминала година младите, които искат да продължат започнатото от по-вещите в сферата като нея, са все по-малко. Ето защо съвсем реален е рискът скоро гинеколозите да останат без достатъчно квалифицирани акушерки, които да израждат заедно с тях в родилна зала.

Снимки: Личен архив

Трябва да се върне самостоятелната практика, смята Павлова

Павлова изтъква, че подкрепя исканията на колежките си, работещи в болниците в страната. Едно от тях е да се върне самостоятелната практика на акушерките.

„Предродилната подготовка, субпатронажа, следродилната грижа – всичко, което бе преди години и ни отнеха, може и е добре да се върне. Един акушер-гинеколог не може без акушерка! Много често ние сме търсени и в извънработно време, като се стараем да помагаме с каквото можем. Никога не сме отказвали помощ. Но защо да не практикуваме самостоятелно и приемаме спокойно жените в кабинета, които имат нужда от внимание и разбиране?!“, коментира тя.

Акушерката, посветила близо 30 години от живота си в това да напътства бременните и им помага да дадат нов живот, е категорична, че ще работи докато има сили. Макар да има около 10 години до пенсия, тя смята да практикува докато е на крака, защото това е нейното призвание.

Вниманието към акушерката след раждането – най-хубавото нещо

Връщайки се назад във времето, спомняйки си отделни съдби и случаи с различен край, Катя Павлова споделя с усмивка, че поддържа връзка с много жени, на които е била акушерка. И за нея да види как изписват здрави бебета заедно със щастливи родители и техните роднини, е най-важното. Разбира се, няма как да не се радва на жестовете на уважение към нея.

„Не става дума за бонбони и лъскави подаръци, а това, че не са те забравили дори години след раждането. Имам жени, на които децата са вече на 15-16-17 и още ме посещават. Не само по празници. Има свободно време, те решават и идват. Няма как да поддържам връзка с всички, но ми е много приятно, когато има жест на внимание към мен. Много е хубаво чувството“, казва акушерката.

Катя Павлова споделя, че вече я търсят много бъдещи баби, за да изроди техните внучета. Хубавото е, че самите те са раждали при нея преди време и днес искат тя да поеме в ръцете си децата на техните дъщери или снахи. Тя се радва искрено и за жени, които години наред не са зачевали, но накрая – дали спонтанно или чрез изкуствено оплождане, са й споделили, че чакат бебе.

„Да посрещнеш в ръцете си новия живот е както привилегия, така и отговорност. Честит празник на всички, замесени в чудото – живот!“, казва Катя Павлова.

На Бабинден, както всяка година, акушерката ще се събере са колегите си, за да извършат обредния ритуал и почерпят за здраве.

Medical News