Близо 450 млн. лв. годишно губят държавни и университетски болници в страната заради неефективност. Това показват данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), оповестени по време на дискусията „Икономисти говорят за здраве: Бъдещето на болниците в България – проблеми и възможни решения“. В нея взеха участие представители на лечебни заведения, лекари, съсловни организации, журналисти и неправителствени организации. На нея ИПИ представи информация за финансирането и ресурсите в болничната помощ у нас, давайки примери на европейско ниво.
Според анализа „Проблемите на големите: случаят с университетските и с държавните многопрофилни болници и тяхната техническа ефективност“, болничната система в България е на загуба, възлизаща на милиони левове. Тя „страда“ както от финансова гледна точка, така и от чисто човешки ресурс.
Кои са най-неефективните болници у нас?
Разглеждайки финансовите и ресурсни загуби в болничната система, анализът сочи, че средната загуба на ефективност при университетските многопрофилни болници (УМБАЛ) е 19.3%. Докато при държавните многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ) тя е 16.1%. Това показва, че ресурс в размер на съответно 347 млн. лв. (УМБАЛ) и 94 млн. лв. (МБАЛ) през 2024 г., е могъл да се използва по-добре, разкриват още от ИПИ.
При университетските многопрофилни болници (УМБАЛ) се използват неефективно като ресурс около 780 лекари (15%), 959 сестри (15%) и 1477 (14%) легла, а за 20- те държавни МБАЛ това са съответно 344 лекари, 613 сестри и 994 легла – отново около 15% от общия ресурс.
От ИПИ изтъкват, че болниците в дъното на двете класации по ефективност имат нужда от специфична оценка за причините и характера на загубата на ефективност. „Това може да стане с оценка на всички процеси и тяхната стойност – „пътеката“ на пациента от приема до изписването, загубата на време при приема, прегледа и лечението, използването на ресурси (лекари, сестри, друг персонал, апаратура, лекарства) по вид и стойност за отделните групи пациенти и т.н.“, пише в доклада на анализаторите. Те препоръчват някои многопрофилни болници, (например Националната кардиологична болница), да сменят своя статут на специализирани. „Добре е да се обмисли дори по-висока степен на специализация и отказ от извършване на дейност по пътеки, за които те не са тясно специализирани“, допълват от ИПИ.
Експертите, извършили доклада, се обединяват около това, че част от загубата на ефективност на болниците се дължи на неподходящия модел на финансиране чрез клиничните пътеки, прилаган у нас. „Оптимизирането на дейността е само първата крачка към по-добри резултати за пациента. За да се стигне до тези по-добри резултати за пациента обаче, финансовият модел следва да се промени в посока плащане за качество и за ефекти (outcomes), а там, където това не е възможно – плащането за преминал болен да е на основа на по-съвременен и адекватен модел“, пише в анализа.
Дискусията на ИПИ, провела се в София на 14 януари, е част от инициативата „Здравен инкубатор“. Нейната основна цел е да предлага реформи в здравеопазването, за да може потребителите да имат по-голям избор на своите доставчици на здравни услуги и протоколи за лечение. Тя насърчава и политики, водещи до подобряване на здравните показатели на населението и ефективното функциониране на здравната система.
