Д-р Ивета Недева, дм е специалист ендокринолог в София и Бургас с над 8 години медицински опит. Диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, предиабет, затлъстяване, метаболитен синдром, остеопороза, менструални нарушения, болести на щитовидната, паращитовидните, надбъбречните, половите жлези и хипофизата. В интервю за Medical News тя сподели своето мнение по най-важните въпроси в областта на метаболитното здраве:
Д-р Недева, наблюдаваме нарастваща употреба на инжекционни препарати за диабет с цел отслабване при напълно здрави хора. Какви са рисковете и кога затлъстяването се разглежда като медицински проблем, а не като естетичен?
Инжекционните медикаменти, използвани за лечение на диабет, имат ясни медицински показания и тяхната употреба извън тези рамки не е безрискова. При хора без метаболитно заболяване те могат да доведат до нежелани ефекти като изразени гастроинтестинални оплаквания, дефицити на хранителни вещества, загуба на чиста мускулна маса и нарушения в хормоналната регулация.
Затлъстяването e медицински проблем и е свързано с повишен риск или вече налични усложнения – захарен диабет тип 2, артериална хипертония, дислипидемия, сърдечно-съдови заболявания и репродуктивни нарушения. В тези случаи лечението цели подобряване на здравето, а не единствено промяна на външния вид.
Диагнозата „инсулинова резистентност“ често тревожи пациентите. Това доживотно състояние ли е?
Инсулиновата резистентност не е доживотна диагноза. В повечето случаи тя представлява функционално нарушение, което може да бъде значително подобрено или напълно повлияно чрез промени в начина на живот. Балансираното хранене, редовната физическа активност, адекватният сън и контролирането на стреса имат основна роля. Медикаментозната терапия се използва в допълнение, а не замества тези мерки.
Как хроничният стрес влияе върху надбъбречните жлези и възможно ли е покачване на тегло без реално преяждане?
Продължителният психоемоционален стрес води до повишена секреция на кортизол, което оказва влияние върху метаболизма на въглехидратите и мазнините. Това може да доведе до натрупване на мастна тъкан, най-често в абдоминалната област, както и до влошаване на инсулиновата чувствителност. В този контекст е възможно покачване на тегло дори без значително увеличение на калорийния прием.
Практикувате както в София, така и в Бургас. Наблюдавате ли разлики в метаболитното здраве на пациентите?
Съществуват известни различия, най-вече свързани с начина на живот. В големия град по-често се наблюдават хроничен стрес, заседналост и нарушения на съня. В крайморските райони хората обикновено са по-физически активни, но хранителните навици и там често са небалансирани. В крайна сметка метаболитното здраве зависи повече от индивидуалните навици, отколкото от географското място.
Кой е най-честият мит, с който се сблъсквате в практиката си?
Че хормоналните нарушения са напълно независими от начина на живот. В действителност, в голяма част от случаите те са повлияни от храненето, физическата активност, нивото на стрес и съня.
БЛИЦ: „Бързи съвети от специалиста“
Q: Да закусваме ли, или да пропуснем първото хранене?
И двата подхода могат да бъдат подходящи – изборът следва да е индивидуален и съобразен с метаболитния профил.
Q: Хранене след 20:00 ч. – проблем ли е?
Часът има значение, но по-голяма роля играят количеството, съставът на храната и навиците за сън.
Q: Плодове вечер – препоръчителни ли са?
Да, в умерени количества и в подходящ контекст.
Q: Най-честият фактор, който нарушава функцията на щитовидната жлеза днес?
Хроничният стрес.
Q: Кафето и ендокринната система?
При умерена консумация обикновено не представлява проблем.
Q: Кое носи по-голям риск – високата кръвна захар или високият холестерол?
И двете са рискови, но хронично повишената кръвна захар води до по-бързи метаболитни увреждания.
Q: Ще съществува ли универсално средство за отслабване?
Малко вероятно – устойчивите резултати зависят основно от начина на живот.
Q: Вашият основен съвет за добро здраве?
Поддържайте дългосрочен баланс между хранене, движение, сън и психично здраве.
Петя Дончева
