Ползи от възобновяване на антикоагулантите при пациенти с предсърдно мъждене след мозъчен кръвоизлив

При пациенти с предсърдно мъждене (ПМ) и анамнеза за вътремозъчен кръвоизлив (ВМК), възобновяването на пероралните антикоагуланти значително намалява риска от исхемичен инсулт и големи нежелани сърдечно-съдови събития (MACE), но повишава риска от рецидивиращ ВМК и голям кръвоизлив. Не се наблюдават разлики в общата смъртност или сърдечно-съдовата смърт.

Papageorgiou et al.  провеждат систематичен преглед и мета-анализ на шест рандомизирани контролирани проучвания, идентифицирани от различни бази данни, с цел оценка на ефикасността и безопасността от възобновяване на перорални антикоагуланти спрямо тяхното избягване  при пациенти с ПМ и анамнеза за спонтанен ВМК.

Включени са общо 798 участници, които са стратифицирани в  следните групи: 403 започват перорални антикоагуланти (средна възраст 78.5 години; 37% жени) и 395 избягват тяхната употреба (средна възраст 78.2 години; 37% жени).

Основната крайна цел по отношение на ефикасност е появата на нов исхемичен инсулт; вторичната такава  е исхемичен MACE (композитен показател от исхемичен инсулт, системна артериална емболия, белодробна емболия и миокарден инфаркт).

Основната крайна цел по отношение на безопасност е рецидивиращ ВМК, а вторичните такива включват  хеморагичен MACE, обща смъртност при проследяване и сърдечно-съдова смърт.

Участниците, които възобновяват приема на перорално антикоагуланти, са с 80% по-нисък риск от нов исхемичен инсулт (относителнен риск [ОР], 0.20; number needed to treat = 9, т.е. един предотвратен инсулт на всеки девет лекувани пациенти) и с 59% по-нисък риск от исхемичен MACE (ОР, 0.41) от тези, които не получават от препаратите (P < .05 и за двете).

Тези, които започват антикоагуланти, са с приблизително трикратно по-висок риск от рецидивиращ ВМК, с изчислен number needed to harm от 19 (т.е. един допълнителен мозъчен кръвоизлив възниква на всеки 19 лекувани пациенти) и с около два пъти по-висок риск от хеморагичен MACE от тези, които не получават антикоагуланти (P < .05 и за двете).

Рисковете за обща смъртност и сърдечно-съдова смърт не се различават значително между двете групи.

Източник:

  1. Papageorgiou NM, Palaiodimou L, Theodorou A et al. Safety and efficacy of oral anticoagulation in patients with intracranial hemorrhage and atrial fibrillation: a systematic review and meta-analysis of randomized controlled clinical trials. Therapeutic Advances in Neurological Disorders. 2025;18. doi:10.1177/17562864251406065