За науката изминалата 2025 година беше поредната стъпка към сливането на границите между мечтите и реалността, време на успехи, но и на предупреждения и предизвикателства. Ето някои от тях, подбрани специално за читателите на Medical News, от проф. Радостина Александрова, която е доктор по вирусология и професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН.

През 2025 г. беше демонстриран най-малкият пейсмейкър в света. Той е с дължина само 3,5 милиметра, побира се на върха на спринцовка и може да бъде инжектиран неинвазивно в тялото. Устройството е предназначено за временна употреба и търпи биоразграждане в рамките на определен брой дни, в зависимост от нуждите на пациента. Пейсмейкърът работи при сърца с всякакъв размер, но е особено подходящ за новородени бебета с вродени сърдечни дефекти.

За пръв път бяха намерени гени, свързани с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Става дума за около 250 гена в 30 независими области в генома, до чието откритие доведе анализ на данни от над 2 милиона души, включително 53 660 случая на ОКР и 2 044 417 контроли. Информацията дойде от страниците на престижното  списание Nature Genetics. Благодарение на нея значително бе подобрено разбирането ни за биологичната основа на това състояние, засягащо около 1% от децата и възрастните, отваряйки и вратата за нови лечебни подходи. Нещо повече –  разкрита беше „споделена генетика“ и с други състояния като тревожност, депресия и анорексия.

През 2025 г. бе създаден атлас на човешкото тяло. Повече от 480 години след появата на „De humani corporis fabrica“ („За структурата на човешкото тяло“) на Андреас Везалий през 1543 г., нашето разбиране за устройството на човешкото тяло направи поредната огромна крачка напред. За постигането му допринесоха усилията на британски изследователи, които направиха повече от милиард образни изследвания на 100 000 доброволци. Проектът – част от британската биобанка, една от най-обширните здравни бази данни в света – включва магнитно-резонансна томография, ултразвук и други подробни сканирания на мозъка, сърцето, костите, ставите, торса и кръвоносните съдове. Проведени бяха физически измервания, взети са кръвни проби и генетичен материал, оценени са начинът на живот и влиянието на околната среда. Чрез проекта хиляди участници ще се върнат седем години по-късно за допълнителни изследвания, предоставяйки информация за това как тялото се променя с течение на времето.

Също през изминалата година бе удължен животът на пациентите с трансплантирани органи на животни. През януари 2025 г. бе извършена поредната, четвърта, трансплантация на генно редактиран свински бъбрек в САЩ. Пациентът, 67-годишният Тим Андрюс, живя с този орган рекордните 271 дни, преди да се наложи отстраняването му през октомври. Като символ на надеждата, Тим Андрюс беше поканен да хвърли първата топка на мача на Бостън Ред Сокс на „Фенуей Парк“ на 16 юни 2025 г. Направи го в компанията на съпругата си Карън, други членове на семейството и участници в  екипа, който се грижи за него.

Изминалата година показа и че ваксините може да са полезни не само в борбата с инфекциозните болести. Според голямо проучване, публикувано в списание “Nature”, възрастни хора, получили ваксина срещу херпес зостер, са с 20% по-малка вероятност да развият деменция през следващите седем години в сравнение с тези, които не са я получили. На какво се дължи този ефект? Ваксината предотвратява реактивирането на варицела-зостер вируса и осигурява по-широк имунен отговор, който защитава мозъка. Освен това ваксината може да намали хроничното възпаление в нервната система, а също и потенциално да предпази от инсулт – два фактова, които са рискови за развитие на деменция. Публикация в European Heart Journal разкри, че ваксината срещу херпес зостер понижава с 23% риска от сърдечносъдови събития, включително инсулт, сърдечна недостатъчност и коронарна болест на сърцето. Изводът е направено въз основа на проучване при повече от един милион души. Благоприятният й ефект се свързва с възможността херпес зостер да причини увреждане на кръвоносните съдове, възпаление и образуване на съсиреци – нежелани последствия, които ваксината предотвратява.

През изминалата година учени от Китай създадоха контактни лещи, позволяващи на хората да виждат на тъмно, дори със затворени очи. Тайната се крие в способността им да преобразуват невидимата близка инфрачервена светлина във видими цветове (червено, зелено, синьо), както и на факта, че инфрачервената светлина прониква през кожата по-добре от видимата. Лещите използват енергия от мигането и телесната топлина, без да изискват външно захранване. Към момента постиганата с тях резолюция е ограничена, но те крият обещаващи възможности за приложение при спасителни операция, както и за подпомагане на хора с далтонизъм.

Отново през отминаващата година, в клетките на бозайниците, включително в човешките, беше открита неизвестна досега структура, наречена хемифузома. Действайки като своеобразен „товарен док“, хемифузомите играят важна роля при сортирането, опаковането, рециклирането и изхвърлянето на клетъчо съдържимо. Изучаването им предлага на изследователите нов поглед върху поддържането на клетъчното равновесие. Как се държат хемифузомите в здрави клетки и какво се случва, когато нещата се объркат? Отговорът на тези въпроси може да разкрие нови мишени за намеса при генетични нарушения. 

Изминалата година отбеляза нови успехи в прилагането на генната терапия.

Пример за това е забележителната история на бебето Кей Джей Мълдун. Роден с тежък дефицит на карбамоил фосфат синтетаза 1 (ключов ензим в орнитин-урейния цикъл), той страда от състояние, причинено от рядка генетична мутация, правеща невъзможна правилната обмяна на белтъците и пораждаща риск от развитие на прогресивно мозъчно увреждане. За спасяване на детето е приложено първото в света персонализирано генно редактиране с технологията CRISPR. В рамките на три инфузии бебето KJ е получило милиарди генни редактори, доставени в черния му дроб, за да поправят мутацията. KJ ще трябва да бъде наблюдаван до края на живота си, но лечението е намалило зависимостта му от лекарства за повлияване на това генетично смущение и значително е подобрило качеството му на живот. През ноември майката на момченцето заяви, че то започва да ходи и постига други важни етапи от развитието си.

Също през 2025 г., клинично проучване, чиито резултати бяха публикувани в Nature Medicine, показа, че генна терапия за вродена глухота, доставяща функционално активен OTOF ген директно в клетките на ухото, е довела до клинично значими подобрения в слуха при 11 от 12 деца. Три от децата са постигнали нормални нива на слух. Генът OTOF произвежда белтъка  отоферлин, който позволява предаването на звуци от ухото към мозъка. Мутации в този ген причиняват слухов дефект, който е една от най-честите причини за вродена глухота. Наблюдаваният терапевтичен ефект зависи от възрастта, с оптимални резултати при деца на възраст от 5 до 8 години. Проучването продължава, необходимо е продължително проследяване, за да се потвърди дългосрочната безопасност и ефикасност на терапията.

През 2025 г. FDA одобри инжекционен продукт (Yeztugo, ленакапавир) за предекспозиционна профилактика (PrEP) на ХИВ. Прилаган на всеки 6 месеца той предотвратява почти изцяло предаването на този вирус. Световната здравна организация нарече одобрението „крайъгълен камък“, отбелязвайки, че то ще помогне за преодоляване на ключови бариери пред превенцията на ХИВ/СПИН, особено в момент, в който все още не разполагаме с ваксина.

През 2025 г. се случиха и някои тревожни, но не и изненадващи събития. На 10 ноември 2025 г. Канада загуби статута си на свободна от морбили държава. Епидемията започна през октомври 2024 г. и през 2025 г. в страната бяха регистрирани над 5300 потвърдени или вероятни случая на морбили, включително два смъртни случая. Напрегната остава и ситуацията в САЩ, и не само, напомняйки ни колко крехко е равновесието между нас и микросвета, който ни заобикаля.

Хората изградиха нови, понякога обезпокоителни, взаимоотношения с чатботове с изкуствен интелект, които стават все по-добри в имитирането на човешки разговори. Хора споделят, че са открили романтични партньори в чатботове (някои дори сключиха брак с тях), често твърдейки, че техните спътници с изкуствен интелект са им помогнали да преминат през емоционални трудности.

Популярност придоби случаят с 16-годишния Адам Рейн, който се самоуби през април тази година. След смъртта му родителите откриха записи на разговорите на момчето с ChatGPT, насърчаващи тийнейджъра към изолация, а дали не и към самоубийство? Общуването с изкуствения интелект първоначално е започнало в търсене на помощ при подготовката на домашните работи за училище. Родителите на Рейн сега съдят създателя на бота, OpenAI.

„Психоза на изкуствения интелект“ – така специалистите нарекоха състоянието, при което хората започнат да бъркат бот със съзнателно същество и преживяване, подхранващо заблуди у уязвими потребители. Феноменът не е нов, тъй като отдана е известно, че хора с психоза може да включат книги, филми, музика в своето илюзорно мислене. Интерактивността на новите технологии обаче поставя проблема в нова светлина и потенциално променя профила на риска.

А какво ще ни донесе Новата 2026 г. в изумителния и вечно неспиращ да ни изненадва и изумява свят на науката предстои да разберем.

Проф. Радостина Александрова