10 милиона лева е неусвоената сума в специализираната извънболнична помощ за 2025 г. Защо се стигна до толкова голям неизразходван ресурс при заделен бюджет за изследвания и прегледи в извънболничната помощ попитахме доц. д-р Галинка Павлова, бивш заместник-председател на БЛС, заместник-председател на Националното сдружение на лечебните заведения от специализираната извънболнична помощ, и управител на ДКЦ5 Варна.

Д-р Павлова, над 10 млн. лева тази година останаха неусвоени в СИМП. Защо се стигна до тази ситуация? 

За съжаление, за поредна година част от бюджета, гласуван в Народното събрание, за дейностите в специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП), остава неусвоен. Причините са няколко, но основната е политиката на надзорния съвет на НЗОК за подценяване на тази сфера.
На първо място това са ограничените и неправилно преразпределени регулативни стандарти. Всяко тримесечие НЗОК отпуска на лечебни заведения за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ т.н. РС – брой направления за консултации за извършване на високоспециализираните дейности (ВСД), за ЛКК и др., които лимитират дейността. И тази година за третото тримесечие РС бяха значително намалени с около 20%, спрямо същите в предходната година. Най-съществено намалението на обемите беше при високоспециализираните дейности – ехокардиографии, електроенцефалография (ЕЕГ), електромиография (ЕМГ), холтер и др.

Как са разпределени те?

По неофициална информация от НЗОК, ВСД са разпределени в съотношение 80/20 в полза на общопрактикуващите лекари спрямо СИМП, с цел постигане на по-висок процент за изпълнение на профилактика на диспансерните пациенти. Като пример посочвам ВСД – ехокардиографията, на която диспансерните пациенти при общопрактикуващите лекарии подлежат на две години. Колегите лични лекари споделят, че на практика част от тези изследвания остават неизползвани, но не се преразпределят към специалистите. В същото време, кардиолозите са силно затруднени при диагностициране на остри или обострени състояния на хронично болни пациенти, защото неразполагат с РС. Разбираемо, това намаление предизвика реакцията на колегите от специализираната извънболнична помощ. От национално сдружение на лечебните заведения от специализираната извънболнична помощ (НСЛЗСИМП) изпратихме писмо до председателя на УС на БЛС и до управителя на НЗОК с искане за увеличаване на РС, отпускани на лечебните заведения в СИМП, но не последва никакъв отговор.

Изолирано ли е явлението толкова голям ресурс за прегледи в извънболничната специализирана помощ да не се изразходва или е тенденция, която се повтаря през годините? 

Икономиите на публичните средства, гласувани за СИМП, са пример за системно повтаряща се лоша практика, отразяваща се негативно върху качеството на здравната услуга, ефективността на специализираната извънболнична помощ и доверието в здравноосигурителната система на пациенти и работещи в здравеопазването. Говорим за „неусвоени средства“, но аз бих използвала друг израз – „посегателство върху правото на достъпна, своевременно предоставена, качествена медицинска помощ на здравноосигурените лица“. Липсата на РС принуждава пациентите да заплащат сами консултации при специалист и/или извършването на Високоспециализирани дейности. Част от тях се отказват от необходимия консулт и извършване на подобно изследване срещу допълнително заплащане или го отлагат във времето, което се отразява на здравето им. Всяко ограничение на РС, респективно в извършването на високоспециализирана медицинска дейност обаче, увеличава натиска за хоспитализации в скъпоструващата болнична помощ.

До какви последици води непълноценното усвояване на средства в СИМП?

Дефицитът на направления е неблагоприятен за качеството на работа на специалистите. За съжаление, страната ни продължава да е в челните места на показателите за заболеваемост и предотвратима смъртност от сърдечно-съдови заболявания и в този смисъл, всяко административно ограничение в диагностиката, се отразява негативно на тези показатели.  Едновременно с това се формира напрежение и сред пациентите, поради факта, че се налага да доплащат, въпреки че са здравноосигурени. Тези влошени условия на здравно обслужване пораждат конфликти и с работещите в системата. После се чудим защо има вербална агресия – с основание здравноосигурените паценти очакват да получат безплатно необходимата им здравна услуга.

Много специалисти алармират, че част от дейностите в извънболничната помощ не са остойностени адекватно, като например феталната морфология и това ги демотивира да ги извършват по НЗОК. Има ли такъв проблем действително? 

Ниските цени на медицинските дейности в СИМП и най-вече на ВСД е втората съществена причина за наличието на неусвоени средства. Отново ще дам пример с цената на ВСД, която заплаща здравната каса на изпълнителите. След увеличението на цените в НРД 2025 година, ехокардиографията, ЕЕГ, ЕМГ са на цена 30 лв., ехография за фетална морфология – 80лв. Няма да продължавам с другите високоспециализирани дейности. Сами разбирате, че тези дейности са силно подценени и недофинансирани. Необходимата медицинска апаратура – среден клас, е от порядъка на 100-150 хил.лв, лекарят преминава през допълнителна квалификация, която заплаща. Изследването е с продължителност около 40-50 минути и лекарят работи в екип с медицинска сестра. Основателно възниква въпросът как при тази цена, специалистите могат да си възвърнат инвестицията и да получат достойно заплащане? Ето затова, част от лекарите отказват да изпълняват тези дейности по здравна каса или работят само по няколко часа в определени дни. Пациентите,  дори и да имат издадено направление, в срока на неговата валидност 30 дни, не могат да извършат изследването безплатно за сметка на здравното си осигуряване. Варна е университетски град, но няма лекар който да извършва изследването по договор със здравната каса. В област Варна има само един лекар, който работи в фетална морфология по линия на касата. На частно цената е четири пъти по-висока. Това обаче, не притеснява нито УС на БЛС нито здравната каса. Те не искат да анализират причините за наличието на тези неусвоени средства и да предприемат мерки в интерес на здравноосигурените лица.

Как ще коментирате факта, че огромен ресурс от бюджета на НЗОК продължава да отива за болнична помощ? 

За поредна година, най-много ресурс е заделен за болнична помощ и лекарства. За определянето на здравния бюджет са отговорни депутатите в  Народното събрание. Ясно е, че няма как да имаме модерно, съвременно  болнично лечение, с иновивни техники и медикаменти без достатъчно голям финансов ресурс, но не трябва да се подценява извънболничната помощ, както и профилактиката. Средствата за първичната и за специализираната извънболнична помощ трябва да се увеличат в размер на 12-15% от бюджета на НЗОК. Как да се развива дейността в СИМП, когато от недостатъчния ресурс, гласуван с бюджета на НЗОК, се правят икономии, за сметка на пациентите. Докато шепа здравни олигарси определят политиките, организацията и разпределението на средствата в здравеопазването, проблемите за немалка част от здравноосигурените и медицинските специалисти ще се задълбочават и ще расте неудовлетвореността от функцонирането на системата.

Как се развива Сдружението за СИМП? 

Национално сдружение на лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ наброява 52 лечебни заведения, от които 25 МЦ и 27 ДКЦ. Организацията представлява немалка част от работещите в СИМП. 34 от лечебните са в големи градове, 21 в университетски и 18 в малки населени места. Видно е, че все още нямаме национално представителство. Никой в Управителния съвет на сдружението не получава възнаграждение и работим на добра воля. Дейността върви трудно, защото значителна част от колегите загубиха доверие в съсловната организация – БЛС, в която членуват по задължение, плащат членски внос, но не виждат реална защита на техните професионални интереси. Това недоверие мотивира немалка част от колегите в СИМП да ни подкрепят морално, но да не членуват в организацията ни. Те ни изпращат писма с предложения за нормативни промени, различни казуси по отношение наложени санкции от касата и други, очаквайки да решим поставените проблеми. До тук успяхме да постигнем няколко неща, но очакванията на колегите към нас са по-големи.  За да има осезаем успех дейността на НСЛЗСИМП, следва да има институционалната подкрепа на съсловната организация. За съжаление, УС на БЛС е с нас само на думи, лечебните заведения от СИМП не са им приоритет. И това е видно от последния събор на БЛС- увеличението на бюджета на СИМП е най-малко 4.7% и в същото време, по тяхно предложение санкциите се увеличават с 33%.  И въпреки трудностите, ние няма да се откажем. Все някога, за да не се „самозриви системата отвътре“, ще се случат необходимите промени.

Полина Тодорова