Доц. д-р Лилия Вакрилова е началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ „Майчин дом“. С над 35 годишен стаж в болницата, тя притежава и две специалности – по педиатрия и неонатология. Разговаряме с нея за най-малките пациенти, дошли на този свят преждевременно, за грижите за тях, за щастливите моменти и миговете, които никога няма да забрави в професионалния си път, както и за кампанията „Българската Коледа“.
Доц. Вакрилова, колко новородени преминават средно на година през Клиниката по неонатология в “Майчин дом”?
В последните години в „Майчин дом“ се раждат средно 3200 бебета. Всички те постъпват в Клиника по неонатология – във Физиологично или Интензивно отделение. В Интензивно отделение преминават около 800-850 новородени годишно. Този висок брой пациенти на Интензивно отделение, се дължи на факта, че в „Майчин дом“ се съсредоточават бременни с висок риск и/или предтерминно раждане от цялата страна, чиито новородени се нуждаят от интензивни грижи.
Какъв процент от тях са недоносени и изискват по-специфични грижи?
Предтерминно родените бебета в „Майчин дом“ са около 18-20% от всички живородени в болницата. За сравнение в България в последните години родените недоносени са около 10% от всички живородени. Причината отново е съсредоточаването на рискови бременности и предтерминни раждания от цялата страна. Действително, недоносените бебета изискват специфични грижи, и то обратно пропорционално на степента на незрялост, т.е. колкото по-рано и с по-ниско тегло е родено едно бебе, толкова по-интензивно и продължително е неговото лечение. За най-незрелите, родени преди 32 или дори преди 28 гестационна седмица, водещата патология след раждането е свързана с незрялостта на белия дроб и невъзможността той да поеме функциите си на ефективно дишане и газообмен.Голяма част от тези бебета се нуждаят от респираторно (дихателно) подпомагане по различни начини: апаратна вентилация (обдишване), назална вентилация, кислородни канюли. Нуждаят се и от комплексно медикаментозно лечение: медикаменти за стимулация на собственото дишане, често – антибиотици поради висок риск от инфекции и незрялата имунна система, парентерално (венозно) хранене, третиране на бебешката жълтеница. Често захранването с адаптирано мляко или кърма е затруднено. То обикновено става постепенно, през стомашна сонда и се изисква търпение, както от страна на лекарите, така и на родителите. Най-общо – лечението на малките бебета е комплексно.
Кои са били най-малките бебета, родени преждевременно, които сте успели да спасите?
Спасявали сме бебета, родени в 24 гестационна седмица, дори и такива, родени при навършена 23 г.с. Теглото на най-малкото, отгледано при нас бебе, беше 450гр. и то е с добро развитие впоследствие. Такива деца обикновено се лекуват месеци и изискват много усилия и търпение от страна на целия екип. Факт е, че за да имаме успех с тези толкова раними пациенти е необходимане само съвременна апаратура (монитори, апарати за вентилация, кувьози, перфузори …). Необходима е координация с акушер-гинеколозите, тъй като лечението и подготовката на едно екстремно недоносено бебе започва още докато е в майката, тогава когато има риск то да се роди преждевременно. Необходим е съвършено подготвен екип, който да поеме грижата за миниатюрния човек, започнал живота си много по-рано от предвиденото – екип от неонатолози, акушерки/медицински сестри, лаборанти, специалисти по образна диагностика и други.
Кои са рисковите фактори за преждевременно раждане?
Факторите са многобройни и могат да се разпределят в няколко групи. На първо място можем да поставим факторите от средата – напрегнат живот, стрес, нисък жизнен стандарт, недохранване или неправилно хранене. Друга група фактори са свързани със здравното състояние на жената: диабет, хипертония и други хронични заболявания, специфичната за бременността прееклампсия, инфекции по време на бременността, непроследявана бременност, твърде ниска или напреднала възраст, плацентарна патология. Не на последно място в тази група фактори е високата честота на раждане чрез цезарово сечение, което при последващи бременности може да доведе до неправилно прикрепяне на плацентата, кървене и необходимост от спешно прекъсване на бременността. Трета група фактори са тези, свързани с плода – многоплодна бременност, някои аномалии на плода. Честа причина за предтерминно раждане е майчино-фетална инфекция, която води до преждевременни маточни контракции или изтичане на околоплодните води.
Имате ли случай, който е оставил по-силна следа във Вас?
Два случая от последните години никога няма да забравя. Първият е на бременна в 23-24 г.с., изпаднала в кома след малка оперативна интервенция. Жената беше транспортирана с хеликоптер до дихателния център в Александровска болница в кома и на апаратно дишане. Колегите проведоха нужното интензивно лечение на жената, така че да се изчака навършване на 25 г.с. и да се даде по-голям шанс на новороденото. В 25 г.с. беше направено цезарово сечение, след което последва постепенно пълно възстановяване на майката. Транспортирахме бебето до Интензивно отделение, след което започна един дълъг и сложен път на лечение, който продължи над 6 месеца. В края на престоя в грижите за детето се включиха активно и родителите. То беше изписано вкъщи все още с необходимост от продължаване на лечението – кислород с ниски концентрации и инхалации, с което те се справиха добре.
Вторият случай от тази година беше на една много симпатична млада жена, бременна в 28 г.с., когато в белия и черния дроб бяха установени ехинококови кисти (кучешка тения). Поради риск от спукване на белодробните кисти жената трябваше беше оперирана в Александровска болница като първоначално беше решено да се запази бременността колкото е възможно по-дълго. За съжаление нейното състояние се влоши в нощта след операцията и в 28 г.с. се направи цезарово сечение за спасяване на живота на бременната и бебето. Майката се възстанови напълно, за бебето бяха нужни 3 месеца грижи в Интензивно отделение. Никога няма да забравя усмивката на майката и бащата при изписването, когато те си тръгнаха с тяхната красива малка госпожица.
Болница „Майчин дом“ е сред лечебните заведения, подпомогнати от инициативата „Българската Коледа“. Със средства от нея болницата очаква да се сдобие с апарат за церебрално функционално мониториране и термолегло за новородени. Моля, разкажете малко повече за нуждата от тези апарати и как те подпомагат медицинската грижа за новородените.
Апаратът за функционално церебрално мониториране (аЕЕГ) навлезе в последните години в интензивните отделения за новородени. С него перманентно може да се следи мозъчната функция при рискови новородени и да се диагностицират отклонения. Използва се при новородени след трудно раждане, които се поставят в условия на лечебна хипотермия в продължение на 72 часа и се проследява мозъчната функция – дали тя е нормална или се регистрират патологични промени. При недоносени апаратът спомага засвоевременно проследяване и откриване на гърчова активност, тъй като при тях гърчовете често могат да бъдат „тихи“, т.е. без видима клинична проява. Така се определя не само тежестта на мозъчните увреждания, но се вземат своевременни решения за терапията. Термолеглата за новородени също се неразделна част от съвременния облик на интензивните отделения. Те осигуряват температурен комфорт на недоносените, като същевременно позволяват добро наблюдение и провеждане на нужната терапия.
Споделяте ли като лекар нуждата от кампании като „Българската Коледа“?
Разбира се. Това са средства, които спомагат за попълване на липсващата апаратура в неонаталните отделения, но също така помагат за осигуряване на скъпо струващо лечение на редки, но тежки заболявания при деца.
Тази година в Клиниката по неонатология бе открит сектор по кенгуру-грижа. Защо е важно да се прилага подобна грижа за най-малките?
Кенгуру-грижата се използва за пръв път в Богота, Колумбия през 1978 година по идея на д-р Едгар Рей Санабрия. Тогава причината е била липса на оборудване и кувьози. Така лекарите решават да използват за затопляне на недоносените майчините обятия като „жив кувьоз“, като ги поставят„кожа до кожа“ върху гърдите на майката. Оказало се, че тази практика далеч надхвърля първоначалното си предназначение: не само се постигала оптимална телесна температура, но отглежданите така деца имали по-равномерно дишане, правели по-малко дихателни паузи, намалявали нуждите от кислород и апаратно подпомагане. Недоносените се чувствали по-комфортно в близост до майката, те като че ли се успокоявали, чувайки майчиното сърце, дишане, глас, които познавали. Многобройни проучвания в продължение на повече от две десетилетия са показали предимствата на кенгуру-грижата при недоносени бебета за период след раждането и по-късното неврологично развитие на недоносените бебета. Към момента в Съединените щати над 80 % от неонатологичните отделения използват този метод.
От юли тази година в Клиниката по неонатология функционира Кенгуру сектор, където майката/родителите могат да бъдат с детето през цялото време. Те постепенно се обучават в самостоятелни грижи за него. С това се подобрява връзката майка/родител-бебе. Значително се намалява и стресът, който много родители на недоносени бебета изпитват при изписване от отделението, тогава когато отговорността за отглеждане на бебето ляга върху техните рамена.
Моментът на раждането е един от най-важните за всяка жена. Полага ли болница „Майчин дом“ някакви усилия за по-добрата комуникация между медицинските екипи и родилките в този период?
Да, комуникацията между медицинския екип с родилките и с родителите на новородените, макар и трудна, е изключително важна, особено когато става въпрос за новородени с висок риск. За подобряване на комуникацията между лекари/акушерки и родители в „Майчин дом“ съвместно с Фондация „Даная“ вече се провеждат тренинги с клинични психолози. Последният модул с екипите на Родилна зала, Клиниките по неонатология и Патологична бременност се проведе преди броене дни и беше посрещнат с голям интерес. Обсъдени бяха различни ситуации при контактите с родителите, какво е препоръчителното поведение при комуникация с майки на деца в критично състояние. Предстоят още срещи със специалисти, организирани от „Майчин дом“ и Фондация „Даная“, които смятам, че ще бъдат посетени с още по-голям интерес. Ще бъдат обучени ключови комуникатори сред лекарите и акушерките от Клиниката по неонатология, които при възникване на кризисни ситуации в нашата ежедневна работа да могат да превръщат трудните разговори във възможности за доверие и разбирателство между екипа и родителите.
Съвременната жена често отлага раждането на първото си дете. Коя е най-добрата възраст за забременяване и до какви рискове води прекаленото й отлагане?
Така е, днес много жени отлагат във времето раждането на първото дете. Често виждаме родилки над 40 години, понякога близо до 50 и дори над 50. Естествено в много от тези случаи става въпрос за намесата на асистирана репродукция с дарителски яйцеклетки или ембриони, в противен случай рискът от раждане на увредено бебе би бил твърде висок. Причините са желание за кариера, жилище, финансова стабилност или просто повече свободно време и по-малко ангажименти. С възрастта, обаче, се наслагват здравни проблеми, които правят забременяването по-трудно. Освен това отлагането във времето на първото дете често отменя второто и последващите. Смятам, а предполагам и колегите-акушери ще ме подкрепят, че оптимален период за първото дете са двадесетте години, когато жената е в разцвета си и няма други здравни проблеми или те са значително по-малко. Това оставя отворена вратата за следващи бременности и деца.
По-информирана ли стана българката за нуждата от адекватно проследяване на бременността си, грижи ли се повече за здравето си, докато очаква дете?
Има доста голяма ножица между добре информираните жени и такива, които са с по-нисък социален статус и не смятат за нужно да следят бременността си. Все пак голямата част от бременните са с висока здравна култура, следят адекватно бременността си при съответните специалисти и полагат повече грижи за здравето с докато чакат дете – режим на хранене, хранителни добавки и витамини, редовни контролни прегледи.
В този контекст – все още много българки пушат по време на бременността си или докато кърмят. До какви рискове води този вреден навик?
Категорично тютюнопушенето е несъвместимо с бременност и кърмене. Екипът на Клиниката по неонатология подкрепяме кампанията „Без компромиси. Без тютюн и никотин при бременност – избор за бъдеще“ за превенция на употреба на такива продукти при бременни и кърмачки. Организирахме през последните месеци серия от информационно-обучителни лекции за бременните и техните партньори в рамките на Училище за родители в „Майчин дом“. Препоръчително е при планирана желана бременност двойката да спре да пуши или поне да редуцира до минимум цигарите още преди забременяване.
При бременните, които пушат, са доказани, сериозни по-високи рискове в сравнение с непушачките. В началото на бременността те са спонтанен аборт, извънматочна бременност, вродени аномалии; през втори и трети триместър – преждевременно раждане, изоставане в растежа на плода, отлепяне на плацентата, мъртво раждане. Пушенето по време на бременност може да има и дългосрочни последици върху развитието на детето – повишен риск от Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD), по-нисък коефициент на интелигентност, по-чести респираторни проблеми, алергии, повишен риск от социално значими заболявания като диабет тип 2 и инсулинова резистентност.
А какви са рисковете от пушенето по време на кърмене?
Никотинът и повечето токсични вещества в цигарите преминават в кърмата и са токсични за бебето. Кърмата е с влошено качество и по-малко количество. Бебето става по-неспокойно и спи лошо, има повече колики. Налице е и повишен риск от синдром на внезапна детска смърт. Не трябва да забравяме, че пасивното пушене също вреди на плода и кърмачето и има подобни на активното пушене, макар и по-слабо изразени ефекти. Вейповете и устройствата с нагряване на тютюн (IQOS) също не са алтернатива за бременната и кърмачката, още повече, че при тях контролът е недостатъчен и дългосрочните ефекти не са добре проучени.
