Липсата на диагноза хронично бъбречно заболяване възпрепятства лечението на пациентите с това състояние, както и тяхната диспансеризация. Това обявиха на пресконференция от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели.
„България е единствената страна в ЕС, в която лекарите нямат код за диагнозата хронично бъбречно заболяване, а имат код за хронична бъбречна недостатъчност, но когато се стигне до там, ситуацията е почти необратима“, заяви Георги Пеев, който е бъбречно и сърдечно трансплантиран.
Припомняме, от асоциацията, заедно с Дружеството по нефрология и на общопрактикуващите лекари у нас, настояват за нормативни промени, с които да се въведе нов Международен код на болестите (МКБ) за хронично бъбречно заболяване. „Надяваме се промените да се случат до края на годината, за да може от догодина всички тези хора да получат адекватна диагноза и да получат лечение. Липсата на диагноза възпрепятства лечението на пациентите, както и тяхната диспансеризация. Тук идва и проблемът при кого да бъдат диспансеризирани тези хора, защото се оказва, че огромна част от тях се наблюдават поради други причини, но не се обръща внимание на изменението на бъбречната им функция“, поясни адв. Христина Николова, председател на УС на „Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания и приятели“. Тя алармира, че у нас няма достатъчно нефролози, които да спомогнат за по-ранното откриване на заболяването, когато то е лечимо. Затова и от АПБЗП ранното наблюдение и диспансеризация на пациентите с подобен проблем да преминат към личните лекари.
„Колкото по рано се включат МКБ кодовете, които отговарят за първите етапи на хроничното бъбречно заболяване, толкова по-рано тези хора ще се диагностицират и ще имат шанс изобщо да не стигат до диализа и в последните й етапи“, подчерта адв. Николова. „Заболяването е такова, че то със сигурност ще прогресира, ако не му се обърне внимание“, заяви и Георги Пеев.
От организацията представиха резултат от проект за диагностика на хора, живеещи в 10 отдалечени и труднодостъпни райони в Северна и Южна България, в които няма достатъчно нефролози и лични лекари. В повечето случаи намиращите се там нефролози не работят в Специализираната извънболнична помощ, а в диализните структури.
„Целта на проекта е да се открият хора с начален етап на хроничното бъбречно заболяване, които не знаят за него, да разпространим максимално много информация за заболяване и да популяризираме спорта като метод на превенция“, обясни адв. Николова. В рамките на проекта са тествани 463 души, от които 24 са били в последен стадий на бъбречно заболяване, за което са знаели.
„Всички останали са били в ранните, лечими стадии на заболяването. Част от тях са били наясно за състоянието си, но това не е ги е провокирало да променят начина си на живот. Тоест, те знаеха, че имат някакъв проблем, но нито бяха наясно за последиците, нито как да се грижат за себе си. Единици бяха направили консултация с нефролог и им беше изписана терапия, което е много притеснително“, коментира Николова. Данните потвърждават Световната статистика, че от 10 заболели 7 не знаят за него, посочи тя. Положителната тенденция е, че малка част от тях са в последните етапи, което потвърждава смисъла от превенцията и ранната и диагностика, изтъкна Николова. 300 души от всички прегледани трябва да положат усилия за проследяване на своето състоянието, което е възможно чрез улеснен достъп до нефролог и нужните медикаменти, обясни тя.
„Видяхме проблема в малките населени места, там държавата е абдикирала от това да информира населението за превенцията и рисковете от прогресията на заболяването. Проблем е и неравномерното разпределение на личните лекари – например в община Трън има един личен лекар и той е над 70-годишна възраст“, каза още Пеев.
От асоциацията настояват за разширяване на профилактичния пакет за изследвания от НЗОК, като се покриват по-широк кръг хронично болни, а не само пациентите със сърдечносъдови заболявания, както и за по-често извършване на специфичното изследване измерване и оценка на GFR.
Полина Тодорова
