Консултативният комитет по имунизационни практики (ACIP) под ръководството на администрацията на Р.Ф. Кенеди-младши, инициира обсъждане относно ревизия на действащите от 1991 г. насоки за имунизация срещу хепатит B (HBV). Основното предложение, разгледано по време на заседанието, е преустановяване на практиката за универсално ваксиниране на всички новородени в рамките на 24 часа след раждането. Вместо това се предлага преминаване към стратегия на селективна имунизация само за новородени от HBsAg-позитивни майки, като за останалото население първата доза да бъде отложена за по-късен етап (напр. 2-месечна възраст).
Към момента гласуването по предложението е отложено след оспорвани дебати в рамките на панела.
Членовете на комисията изразяват становище, че:
- Универсалната ваксинация е „ненужна“ за новородени, които не са изложени на директен риск (т.е. родени от HBsAg-негативни майки), тъй като трансмисията на HBV е свързана предимно с рисково поведение при възрастни или експозиция на телесни течности.
- Съществуват хипотетични притеснения относно кумулативния ефект на алуминиевите аджюванти във ваксините върху развиващата се имунна система на новороденото, въпреки липсата на утвърдени клинични данни, подкрепящи тази теза.
- Имунизационният календар е „претоварен“ и следва да се редуцира броят на антигените, въвеждани в неонаталния период.
Водещи педиатрични и инфекциозни асоциации (вкл. AAP и предишни състави на CDC) категорично се противопоставят на отпадането на дозата при раждане, базирайки се на следните клинични факти:
- Профилактика на вертикалната трансмисия: Дозата при раждане действа като „защитна мрежа“ (safety net). Въпреки че пренаталният скрининг на бременни за HBsAg е стандарт, съществува риск от фалшиво отрицателни резултати, лабораторни грешки или липса на проследяване. Без дозата при раждане, новородените от недиагностицирани майки остават незащитени в критичния прозорец на експозиция.
- Хронификация на инфекцията: При перинатална инфекция 90% от новородените развиват хронична инфекция, което значително повишава риска от чернодробна цироза и хепатоцелуларен карцином (HCC) в по-късна възраст.
- Епидемиологични данни: След въвеждането на универсалната имунизация през 1991 г., заболеваемостта от остър хепатит B сред деца и юноши е намаляла с 99%. Премахването на универсалната доза може да доведе до повторна поява на вируса в педиатричната популация.
- Хоризонтална трансмисия: Вирусът на хепатит B е силно устойчив във външна среда (до 7 дни) и може да се предаде чрез контакт с битови предмети или членове на семейството, чийто вирусологичен статус е неизвестен (асимптомни носители).
Ако промяната бъде приета в бъдеще, това би поставило тежестта на превенцията изцяло върху точността на пренаталния скрининг. Лекарите ще трябва да бъдат изключително бдителни относно серологичния статус на майките и да информират родителите за потенциалните рискове от отлагане на имунизацията, въпреки липсата на официална препоръка за универсален обхват.
За момента настоящият имунизационен календар остава непроменен, но дискусията индикира възможна промяна в парадигмата на общественото здраве в САЩ, преминаваща от универсална превенция към оценка на индивидуалния риск.
Припомняме, че наскоро CDC написа, че може да има връзка между ваксините и аутизма, а научната общност в САЩ скочи, а през септември членове на семейството на здравния министър на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши призоваха той да се оттегли от поста си.Това се случи след оспорвано изслушване в Конгреса миналата седмица, по време на което Кенеди беше разпитван за ръководените от него федералните здравни агенции.
