Проф. д-р Диана Попова, дмн е ръководител на Националният референтен център по аудиология и нарушения на слуха. Тя е професор към клиниката по УНГ болести УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ.“ Притежава внушителен опит в патологията на слуха – огромен процент от пациентите в България със слухозагуба са преминали през нейната професионална практика. Тя е дългогодишен двигател на модернизацията и нововъведенията в сферата на аудиологията в България. Какво сподели тя пред читателите на Medical News за най-често срещаните заболявания на горните дихателни пътища при децата и какви съвети би дала тя на родителите – разговаряме за съвременните възможности за подкрепа на организма и овладяване на симптомите в ранните фази на заболяването.

Проф. Попова, какви са най-често срещаните заболявания на горните дихателни пътища при децата, които наблюдавате във Вашата практика през есенно-зимния сезон?

В началото на есенно-зимния сезон всички се сблъскваме с различни вирусни инфекции. Детската възраст, особено при посещаване на ясла и детска градина, е по-уязвима през този период.   Най-честите вируси, които ни атакуват тази есен са риновируса,  аденовируса,  парагрипен вирус,  бокавируса, респираторен синцитиален  вирус. По –  ниските температури са причината за по-голямата репликация на тези вируси, които са типични за есенно-зимния период.

Кои симптоми са най-тревожни за родителите и налагат консултация с лекар?

Вирусите причиняват остри респираторни заболявания, които протичат със засягане на горните дихателни пътища.  В ранните етапи може да се прояви и суха, дразнеща кашлица. Кашлицата е изключително тревожна за родителите особено когато нарушава съня на детето.  Тя е резултат от възпалителни промени в лигавицата и свръхчувствителност на кашличните рецептори. Съвременната практика поставя акцент върху ранното подпомагане на мукозната бариера и щадящото повлияване на възпалената повърхност.

На какво се дължи пикът на заболеваемостта именно през този период?

Причините могат да с е разглеждат в две посоки: от една страна нашият организъм се адаптира към променливите температури, може да се намали имунитета или по-точно локалният имунитет на носната лигавица, дължащо се на по-студеният въздух. Риновирусите причиняват около 50 % от вирусните инфекции, те се развиват в носната лигавица при по-ниски температури. Освен това, по-рядко се проветрява, всички тези вируси се предават по въздушно-капков път и последните оставят жизнени върху различни повърхности в продължение на часове. Все по-често се обсъжда ролята на предварителната имуномодулираща подкрепа чрез безопасни естествени съставки като витамин D, цинк и растителни екстракти, които подпомагат нормалната функция на епителната бариера и имунния отговор.

Кашлицата е основен симптом. Каква е Вашата първа линия на подход при разграничаване и лечение на сухата спрямо влажната кашлица при малките пациенти?

Кашлицата е резултат от дразнене на дихателните пътища при различни възпаления, алергени и други дразнители. Има суха, непродуктивна кашлица, без отделяне на секрети, най – често от дразнене в горните дихателни пътища. И другият вид е продуктивна, при която се отделят различни по състав секрети най-често от долните дихателни пътища. Сухата кашлица при малките деца  може да доведе и до поява на допълнителни вторично възпаление, поради дразнене на лигавицата. 

Какво е необходимо да се направи в самото начало – това са инхалации с цел да се успокои лигавицата на дихателните пътища, както и прилагането на различни видове природни сиропи. Често се използват продукти с естествен състав, включително комбинации от мед и растителни екстракти, които да подпомагат успокояването на възпалената лигавица и облекчаването на кашличния рефлекс. Както е известно, пчелният мед притежава антимикробно, антиоксидантно, противовъзпалително и омекотяващо действие върху лигавицата. В комбинация с растителни екстракти може да допринесе за по-добро успокояване на възпалената повърхност, подпомагане на мукозната защита и по-бързо възстановяване на нормалната функция на дихателната лигавица. Дори Световната здравна организация препоръчва меда при суха кашлица при деца над една година.

В последните години се наблюдава засилен интерес към продуктите с естествен произход. Какво е Вашето мнение за тяхната роля в лечението на респираторните симптоми при деца?

Концепцията за  лечение с природни продукти произхожда от френския лекар Анри Льоклер, през 1913 г. и публикува различни издания на „Ръководство по фитотерапия“, първото от които през 1922 г. През 60-те Рудолф Фриц Вайс също пише научен труд по темата, който се превръща в основен немски учебник по природолечение. Подходите както на Льоклер, така и на Вайс се отличават със силен акцент върху това, което по-късно започва да се нарича доказателствена медицина.

Кога предпочитате да предпишете продукт с натурален състав пред синтетични медикаменти?

В началото на някои вирусни заболявания на горните дихателни пътища могат спокойно да се използват натурални продукти, при необходимост да се продължи лечението със синтетични медикаменти, двата вида могат също и да се комбинират.   Като пример за подобен щадящ начален подход могат да се посочат сиропи с натурален състав, използвани с цел симптоматично повлияване при суха и преминаваща във влажна кашлица, когато клиничната картина не налага незабавно приложение на антибиотична терапия и липсват данни за бактериална инфекция, като сред този тип продукти могат да се разглеждат серии като Zarbee’s. Задължително е винаги да се подхожда строго индивидуално и при по тежка клинична картина да се потърси навременна лекарска помощ. В някои случаи за много кратко време могат да се появят тежки възпалителни промени и е необходимо бързо и адекватно лечение. 

В практиката Ви срещате ли деца с хранителни ограничения – например непоносимост към глутен или специфични диети като вегетарианство – и как това влияе върху избора на терапевтични продукти? 

Реално съм срещала глутенова непоносимост при някои деца, но деца вегетарианци – изключително рядко. Винаги  е необходимо да се съобразяваме с този вид непоносимост, тъй като клиничните признаци могат усложнят заболяването и да замъглят клиничната картина – като болки в корема, умора, главоболие, мускулни и ставни болки, обриви и други.

От значение е изборът на продукти с ясен и щадящ състав, включително такива без съдържание на глутен, когато това е релевантно за конкретния пациент.

Според Вашите наблюдения имат ли влияние вкусът и начинът на прием на един сироп или таблетки за смучене върху готовността на децата да ги приемат?

Това е едно от условията децата да приемат медикаментите, тъй като говорим за малки и болни деца.  По-сладки и добре познати вкусове обикновено се приемат по-добре от децата и улесняват редовния прием.

Имате ли наблюдения или опит, който потвърждава по-високата ефикасност или благотворното действие на комбинацията от мед и бръшлян в сравнение с монопрепарати или други комбинации?

В клиничната практика използваме препарати за кашлица на основата на бръшлян, както и препарати с мед. Сиропите на бръшлянова основа могат да се използват при лечение на ранни симптоми на инфекции на горните дихателни пътища, като се облекчава кашлица и експекторацията.  Комбинирането на тези две съставки е рационален подход, тъй като позволява едновременно повлияване на различни механизми на кашлицата, както дразненето на лигавицата, така и затрудненото отхрачване. Именно такива комбинирани формули, са разработени с цел да отговарят на комплексната симптоматика при кашлица в детска възраст. 

Кои са трите най-важни съвета, които бихте дали на един родител, чието дете започва да показва първи симптоми на настинка или възпалено гърло?

При вирусните заболявания, за които ние говорим от началото, ние не лекуваме вируса, а само симптомите. 

• Прием на течности за хидратиране на детето

• При температура над 38  градуса прилагаме антипиретици

• При хрема – използват се промивки, за да се намали секрецията от носа 

• При кашлицата могат да се използват природни сиропи, насочени към поддържане на мукозната бариера, щадяща симптоматична грижа и минимизиране на ненужната медикаментозна натовареност  

• Изолиране от близки и приятели, за да не се разпространява вирусната инфекция.

Все пак трябва да се знае, че е нормално едно дете на възраст от  1- 7 години да боледува между четири и седем пъти годишно от различни инфекции. Именно това прави съвременния, балансиран и щадящ подход при овладяване на симптомите важен в ежедневната практика.