д-р Росина Младенова, стоматолог, резидент Орална хирургия към “МУ- София”, ФДМ- София

Първата усмивка, първата думичка, първите стъпки, първото зъбче – все вълнуващи и основополагащи събития от развитието на едно дете през първите години от живота му. И ако останалите събития имат основно позитивен смисъл, то за появата на първото/първите зъбчета често сме чували страховити истории от близки роднини и приятели: „Почакай само пробива на кътниците, резците са нищо на фона на тях.“ Това слушах аз, когато бях в ролята на млад родител. А вие чували ли сте подобни фрази?

В тази статия искам да разгледаме фактите около пробива на млечните зъби, както и да посочим сроковете за нормален, физиологичен пробив.

Колко точно страда бебето от прорязването на зъбите през оралната лигавица и има ли значение видът на зъба за дискомфорта по време на пробива?

Към момента не разполагаме с проучвания, които да посочват точни данни за степента на болка по време на пробива. Има изследвания за симптомите, но няма инструменти, които точно да измерят болката, нито висококачествени доказателства за нейния интензитет. Факт е обаче, че при някои деца пробивът на млечните зъби е съпроводен с повишена раздразнителност и чувствителност, които могат да се изразят с плач, неспокойствие, чести нощни събуждания, промяна в начина на хранене и предпочитане на едни храни пред други. Поради бурния растеж на бебето през първата година трудно е да се изолира един конкретен причинител на тази повишена раздразнителност.

Относно прорязването на зъбите и т.нар. „срязване“ на гингивата – всъщност има микроразрушаване на съединителна тъкан и костна резорбция, което води до лек локален възпалителен процес. Въпреки това процесът на прорязване се подпомага от факта, че при изграждането си зъбът в развиващата се челюстна кост е покрит с епител, наречен „редуциран емайлов епител“. Емайлът има ектодермален (епителен) произход и при прорязването се извършва „фузия“ – сливане на оралния епител на гингивата и епитела на емайла. Това се случва чрез апоптоза на клетки от двата епитела, което освобождава място за пробиващата корона на зъба. По време на пробива в челюстните кости се стимулират процеси, които освобождават „пътечка“ за придвижването на зъба по оста му. Друг важен аспект на детските челюстни кости е по-високата им клетъчност и по-ниската минерализация, което улеснява пробива. Всички тези физиологични особености предполагат нормален и незатруднен пробив – без значителна болка или други възпалителни белези.

От хистологична гледна точка физиологичният пробив е обезпечен като относително безболезнен, но при около 70% от децата се наблюдава леко възпаление, поради активност на цитокини и локална резорбция. То се проявява със зачервяване, подуване, оток и болка. Често при поява на раздразнение родителите решават да прекратят орално-хигиенните навици, което всъщност влошава ситуацията. Правилното поведение е оралната хигиена не само да не се преустановява, а напротив – да бъде поддържана. За първите зъбчета родителите могат да почистват зъбките с влажна марличка и внимателно да отстраняват плаката от зъбите и оралната лигавица. Така се намалява рискът от възпаление, което само усложнява периода на пробива (AAPD Policy on Infant Oral Health Care, 2023).

На пазара съществуват различни продукти (обикновено гелове за локално приложение върху лигавицата) за намаляване на болката по време на пробив, но към някои активни съставки трябва да се подхожда с повишено внимание, а други показват ограничено ниво на ефект. Няма статистически значими данни за разлики по групи зъби – например, че кътниците болят повече от резците по време на пробив.

Друг важен факт за зъбите в пробив и скоро след него е, че те нямат изграден корен. Кореновото оформяне при млечните зъби завършва около две години след пробива, което ги поставя в уязвима ситуация по отношение на зъбни и зъбно-челюстни травми – често срещани при повишаване на двигателната активност у бебета и малки деца (1–3 г.).

А сега нека уточним сроковете за пробив на млечните зъби. Съществуват проучвания, които сочат ускорен пробив при момичета, както и че долните зъби имат тенденция да пробиват преди горните. Все пак процесът е строго индивидуален и леки отклонения от нормата не бива да будят притеснения. Най-добър съвет за зъбите на вашето дете може да даде неговият зъболекар, който препоръчваме да посетите поне веднъж до първата годинка. Официални диапазони (AAPD / ADA):

• Около 6 м възраст – пробиват централните резци. Обикновено долните преди горните. Синхронният пробив на два зъба едновременно е често срещан, но не е задължителен и нито един вариант не се смята за по-нормален.
• Около 6–12 м възраст – пробиват временните странични резци.
• Около 12–16 м възраст – пробиват първите временни кътници.
• Около 16–20 м възраст – пробиват временните кучешки зъби.
• Около 20–30 м възраст – пробиват вторите временни кътници.

До около 30 м възраст говорим за „стабилно временно съзъбие“, като общият брой на зъбите е 20. За преждевременен пробив говорим при изразено отклонение от средната възраст, но няма конкретен универсален праг, а за закъснял – при поне два месеца над горната граница. Все пак – при притеснения се консултирайте с вашия зъболекар.