„Не приемаме предложението за допълнително наливане на пари в системата на здравеопазването, без тя да бъде реформирана и без да се създадат по-строги механизми за контрол за това как се изразходват средствата в нея“. Това заяви пред Medical News Василена Киара Димитрова, студент по медицина и част от Инициативния комитет „Бъдеще в България“, които вече близо половин година организират протести с искане за достойни възнаграждения за медиците и други промени, свързани с условията им на труд и професионална реализация.
Преди дни депутатите от комисията по бюджет и финанси в парламента приеха на второ четене поправки в проектозакона за бюджета на НЗОК за 2026, според които допълнителните средства за заплати на медицински персонал ще се насочат само към държавните и общински болници. Те бяха внесени от депутати от управляващото мнозинство. Средствата са в размер на 260 млн. евро под формата на трансфер от бюджет и с тях ще могат да се увеличат заплатите в държавните и общинските болници, тези със смесено държавно и общинско участие, и т. нар. ведомствени болници – към Министерството на отбраната и на вътрешните работи. 30 млн. евро ще се насочат към структурите към МЗ като центровете по трансфузионна хематология, спешните центрове и др. С допълнителните субсидии трябва да се осигури минимална основна заплата от 1860 евро за лекар без специалност и 1550 евро за медицинска сестра. Правилата как да бъдат разпределени средствата ще определя Надзорният съвет на НЗОК след съгласуване с министъра на здравеопазването.
Срещу тези поправки обаче се обявиха в общо становище от Българската болнична асоциация, както и от Националното сдружение на частните болници. От там определиха за предложенията са „особено тревожни“ и заявиха, че те създават неравнопоставено третиране между медицинските специалисти в различните видове структури.
Критика към новите текстове изразиха и от Инициативния комитет „Бъдеще в България“.
„От самото начало ние се борим за това да има ефективни механизми, които да следят как се разпределят налични средства в бюджета на НЗОК. Много от нас са на мнение, че и към момента те са достатъчни за заплащане на всички работещи в системата. Наливайки отново пари в нея, без да има реформи, тези средства отново ще „изтекат“ някъде. Затова и не приемаме това решение“, заяви Димитрова.
Тя посочи, че се надява проектобюджетът на НЗОК да не бъде приет в този вид и да бъде преразгледан. „За нас това решение е неприемливо. Неприемливо е и че всички други наши искания бяха изолирани и отхвърлени от дневния ред. Неприемливо е да се налеят още 260 млн. евро в система, която не е реформирана и които да потънат в нечии джобове, а след това – ние, които сме най-отпред на протестите, да бъдем виновни за това“, каза още Димитрова.
Припомняме, освен за достойни стартови възнаграждения, младите лекари настояват и за прозрачност при конкурсите за специализация в лечебните заведения, промени в начина на заплащане на нощен труд, извънредни часове, както и при придобиване на допълнителни квалификации. Също така те искат проблемът с възнагражденията да бъде уреден не само за 2026 година с еднократното отпускане на 260 милиона евро, каквито са заложени в проекта за бюджета на НЗОК.
На въпрос дали новите предложения не задълбочават разделението между частни и държавни лечебни заведения, тя отговори: „От самото начало на протестите ни беше казано, че няма как в частните дружества да се наложи даването на определено възнаграждение. Това решение, което се дава сега, обаче можеше да стане факт още преди много месеци чрез наредба към Министерството на здравеопазването. Дълго време обаче МЗ отричаше това да е възможно“, допълни Димитрова.
Припомняме, че след мащабен протест и изразени критики и от работодатели, и от синдикати, трите големи бюджета, сред които и този на НЗОК, бяха спрени от оконачателно приемане, а управляващите дадоха заявка за редактирането им. Какво точно ще бъде прието по отношение на доходите на медиците предстои да стане ясно.
Полина Тодорова
