Един на всеки десет лекари е търсил психологична подкрепа поради голямо напрежение или употреба на вещества през последните 19 години, като търсенето е нараснало рязко през първите години на пандемията от COVID-19. Това показват резултатите от ново изследване, публикувано на 17 ноември в Annals of Internal Medicine.
Според авторите на проучването увеличаването на грижите за психичното здраве сред лекарите по време на пандемията изпреварва нарастването, наблюдавано сред общото население. Констатациите обособяват дългогодишен модел на напрежение в психичното здраве сред лекарите, който се засилва под натиска на пандемията, отбелязват те.
Като част от проучването са анализирани данни за близо 30 000 лекари. Анализираните времеви модели в посещенията за здравни грижи, свързани с психичното здраве и употребата на вещества, са сред 29 662 лекари в началото и средата на кариерата им (средна възраст 33 години; 52% мъже), регистрирани в Колежа на лекарите и хирурзите на Онтарио между 1990 и 2018 г.
Изследваната популация е съставена предимно от семейни лекари (39%), следвани от тези по вътрешни болести (16%) и хирургия (12%). Други специалности включват психиатрия (5%), педиатрия (5%), анестезиология (4%), интензивно лечение/спешна медицина (4%) и радиология (3%). Според резултатите, 11% от лекарите са имали поне едно амбулаторно посещение с цел помощ за психичното им здраве или употреба на вещества по време на периода на проучването.
През годините преди пандемията (2003-2019 г.) делът на лекарите, търсещи грижи за психично здраве или употреба на вещества, се задържа стабилно на около 12% годишно. В периода на COVID-19 нивата се повишават до 14,6% през 2020-2021 г. и 15,2% през 2021-2022 г., отбелязвайки значително увеличение през първите две години на пандемията.
Търсенето на психологична подкрепа варира значително според специалността. През 2018-2019 г. 28% от психиатрите, 14% от семейните лекари и около 10% от лекарите от други специалности са имали поне една консултация. По време на пандемията този процент се увеличава във всички специалности с изключение на психиатрията, където нивата остават стабилни.
Авторите допълват, че големите вариации, наблюдавани в грижите за психичното здраве между представителите на отделните медицински специалности може да отразяват разликите в нуждите от индивидуален подход спрямо медиците, както и нуждата от целенасочени интервенции за групи лекари с по-висок риск от подобни проблеми.
