Антимикробната резистентност (АМР) е проблем, с който съвременната медицина се сблъсква все по-често, превръщайки го в една от съвременните заплахи за здравните системи. С нея се описва способността на бактериите, вирусите, гъбичките или паразитите да устояват на действието на прилаганите лекарства. Когато антибиотиците, които се използват за лечение на бактериални инфекции, и други антимикробни средства са неефективни, инфекциите стават трудни или невъзможни за лечение, увеличавайки риска от разпространение на болестта, тежко протичане и смърт. Според прогнозите на Световната здравна организация, ако не се предприемат своевременни мерки, антимикробната резистентност може да доведе до повече смъртни случаи, отколкото онкологичните заболявания до 2050 г.
АМР е пряко свързана и с друг наболял проблем в болничното здравеопазване, а именно – разпространението на вътреболничните инфекции, по-правилно наричани инфекции, свързани с оказване на медицинско обслужване. По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) около 6% от пациентите в европейските болници имат поне една вътреболнична инфекция, като общо този тип болести засягат над 4,3 милиона пациенти годишно на стария континент. Значителна част от тези инфекции се причиняват от резистентни бактерии – приблизително една на всеки три подобни инфекции са причинени от микроорганизъм, устойчив на основни антибиотици.
Поради обезпокоителни данни редица европейски страни не само са разработили и прилагат свои национални планове за борба с антимикробната резистентност, но и стимулират лечебните заведения публично да обявяват данни за нивата на вътреболничните си инфекции като показател за прозрачност в усилията за ограничаването на тези сериозни проблеми.
На този фон България не само се бави години наред с приемането на националната си програма за антибиотична резистентност, но и демонстрира слаб контрол по отношение на регистрацията на вътреболничните инфекции у нас.
Според официални данни на Министерството на здравеопазването, предостави на Medical News, през 2024 г. у нас са регистрирани 16 188 вътреболнични инфекции при 2 536 540 изписани болни или 0,64%. Процентът за предходната 2023 г. е аналогичен – регистрирани са 15 940 вътреболнични инфекции при 2 370 123 изписани болни или 0,67%. Според специалистите обаче тези данни не отговарят на реалните стойности. За сравнение, по данни на ECDC, страни като Португалия, Италия, Белгия, Швеция и други отчитат между 6% и 9% на вътреболничните си инфекции.
„Процентът, отчитан в България, е нереално нисък, в развитите страни той е 7-8%. След като това е средният процент в Европа, най-вероятно и у нас той е далеч по-висок“, каза за медията ни проф. Ива Христов, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
Липсващ национален план срещу антимикробната резистентност
Страната ни все още, въпреки настояванията на редица специалисти от години, не е приела и Национален план за действие срещу антимикробната резистентност – инструментът, който би следвало да е база за политики, по-добра отчетност на проблема с АМР и нужните за ограничаването му мерки.
В отговора си до медията ни, от здравното ведомство заявяват, че има подготвен Национален план, който е с хоризонт 2025-2028 г. Според информацията от МЗ, той следва“ цялостния координиран подход (т.нар. One-Health), включващ ангажираност и участие на институции от всички нива, имащи отношение към здравето на човека и животните, безопасността на храните и фуражите, биобезопасността, околната среда, научните изследвания и др. „Целта на Националния план за действие срещу антимикробната резистентност е ограничаване на антибиотичната резистентност в контекста на концепцията на СЗО „Едно здраве„, визирайки взаимосвързаните проблеми в хуманната, ветеринарната медицина и околната среда. Към него плана са разработени Работна програма, с разписани конкретни дейности, срокове за изпълнение, целеви групи и резултати. Изпълнението на Плана ще позволи ограничаване на антибиотичната резистентност, оптимално прилагане на антибиотиците при хора и животни и трайно подобряване на здравните показатели“, твърдят от институцията.
Към настоящия момент проектът на Плана е предоставен за междуведомствено съгласуване, с последващи стъпки от националната процедура за одобрението му, допълват от там.
Вътреболничните инфекции – пожелателна строга отчетност
Според нормативната база у нас, всяко лечебно заведение трябва да има програма за профилактика и контрол на вътреболничните инфекции; да идeнтифицира рисковите отделения/клиники и практиките в тях, да определя ендемичното ниво на заболяемост от вътреболнични инфекции и да въвежда мерки за отстраняването на причините, както и да оценява резултата от предприетите мерки. От МЗ са категорични, че е необходима пълна разкриваемост на ВБИ и причините, довели до възникването им, както и ефективна работа на болничните комисии по ВБИ и екипите по контрол на инфекциите, с участието на микробиологичните лаборатории. От ведомството подчертават, че профилактиката на вътреболничните инфекции е отговорност на целия персонал на лечебното заведение – медицински специалисти, технически персонал, фармацевти, студенти и др. Регистрираните случай на вътреболнични инфекции в лечебните заведения се изпращат всяко тримесечие до Районните здравни инспекции, които от своя страна ги изпращат до Националния център по обществено здраве и анализи.
Предвид малкия брой регистрирани подобни тежки здравни проблеми у нас обаче е много малко вероятно всички тези дейности да се осъществяват в пълен обем и под стриктен контрол.
„Отдавна алармираме и съветваме, че е нужно пациентите, които са носители на подобен тип резистентни бактерии, да се изолират в отделни помещения, както това се случваше с болните от COVID. В повечето болници в Европа още при хоспитализиране, преди приема, се извършва скрининг за подобни микроорганизми, знае се дали пациентът е бил в друга болница, с какво е влязъл, с какво е излязъл, цялата му здравна история е достъпна в електронното досие и се преценява къде да бъде приет. Това в България го няма и отново опираме до кратките болнични пътеки, които създават риск от разнасяне на бактерии от болница в болница, както и сред обществото“, коментира в интервю по темата и Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“.
И докато ние все още очакваме приемането на Националния план в отговор на антимикробната резистентност, ново проучване, публикувано в списание The Lancet, прогнозира обезпокоителни очаквани данни, свързани с антимикробната резистентност. Според него броят на загубените животи в световен мащаб поради инфекции, които са резистентни към лекарствата, предназначени за тяхното лечение, може да се увеличи с близо 70% до 2050 г. Данни сочат, че кумулативно от 2025 г. до 2050 г. светът може да стане свидетел на близо 40 милиона смъртни случая, които се дължат пряко на антимикробна резистентност.
Полина Тодорова
