Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българска асоциация „ЕДИННО ЗДРАВЕ“ започват национална кампания за ограничаване на инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ИСМО) в лечебните заведения в страната. Целта на инициативата е да се повиши информираността по темата сред специалистите по здравни грижи и по този начин се минимизира риска от възникването на този проблем.

На 24-ти ноември в София ще се проведе поредното обучение под надслов „Превенция и контрол на инфекциите в обществото през призмата на единно здраве/one health”.

Лошата хигиена на ръцете е в основата на инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ИСМО). За да се намали броя им сред пациентите, са нужни комплекс от мерки, сред които рационална употреба на антибиотиците, промяна в поведението на персонала в болниците и на обществото, както и непрекъснатото им обучение. Затова БАПЗГ и Българската асоциация „Единно здраве“ започна кампания за повишаване знанията на специалистите по здравни грижи за превенция на ИСМО.

Дефиниция

ИСМО представляват един от най-сериозните проблеми на съвременната медицина, с нарастващо влияние върху заболеваемостта, смъртността и разходите за здравеопазване. Една инфекция се определя като свързана с медицинското обслужване, ако не е била налична в пациента при постъпването му в лечебното заведение, а е придобита вследствие престоят му в него.  Този тип инфекции могат да се развият по време на престоя на пациента в лечебното заведение (ЛЗ) или след изписването му в домашната среда. ИСМО засяга и служители и посетители на ЛЗ (медицински, немедицински персонал, студенти и др.)

Според данни на Световната здравна организация, над7% от хоспитализираните пациенти в развитите страни и над 10% в развиващите се държави се сблъскват с усложнения, свързани с инфекции, възникващи в лечебните заведения. Ефективната превенция и контрол на ИСМО изисква мултидисциплинарен подход и обединени усилия на всички медицински специалисти (One Health/Единно Здраве подход). Липсата на интегрирани стратегии за справяне с проблема застрашава не само здравните заведения, но и самите пациенти, които ежедневно разчитат на адекватни и безопасни грижи.

В Европа

Актуални данни за разпространението на ИСМО в Европа дава превалентното проучване на ECDC от 2022-2023 г. То е извършено сред 293 581 души от 1 250 болници в 31 държави. Резултатите показват, че броят на пациентите с ИСМО в болниците за активно лечение за 2022-2023 г. е бил 4.8 млн. или 8% от хоспитализираните.

Най-честите видове инфекции са респираторните – 29%. На следващо място по честота са инфекциите на пикочните пътища – 19% (уроинфекции), следвани от тези на хирургичното място – 16%, на кръвния ток (сепсис) – 12% и на стомашно-чревния тракт – 9%.

Според момента на възникването си 26% от инфекциите са били налични преди приема на пациентите, а 71% са възникнали след хоспитализацията. И в двата случая обаче произходът им е идентичен – от предходна болница, от болницата, в която пациентът е приет или от заведения за дългосрочни грижи. Минимален – под 3%, е броят на инфекциите с неясен произход.

За България

Данните за България са получени на база 3 997 проследени хоспитализации в 23 лечебни заведения от второ и трето ниво на компетентност. Според тях броят на пациентите с установени ИСМО е бил 147 или 4%, което е два пъти по-ниско от средното за Европа. Според причинителя им и у нас най-чести са респираторните инфекции, следвани от тези на уринарния тракт, хирургическите интервенции, кръвните, гастроинтестиналните.

22% от всички ИСМО в страната са възникнали преди приемането, а 76% по време на престоя. За разлика от средните стойности за Европа обаче у нас няма нито един установен случай на ИСМО от дом за дългосрочни грижи, за сметка на това процентът на инфекциите с неясен произход достига 29. Това разминаване в голяма част от данните у нас и в Европа навежда на извода, че в България ИСМО все още не се отчитат коректно. Това ограничава възможността на специалистите и ЛЗ да идентифицират наличието на проблем и съответно да работят активно за неговото отстраняване, чрез системни мерки за превенция и контрол.

Причини за появата им

Основната причина за възникване на ИСМО е не достатъчно добрата хигиена на ръцете на персонала (според данни от СЗО, ECDC, CDC). Микробите се пренасят и предават с ръцете на медицинските специалисти. Те могат да преживеят върху повърхностите и ръцете  от няколко минути до няколко часа. Времето на живот при E. coli например е до час и половина, докато микроорганизми като S. aureus, Pseudomonas spp. и вируси, като Rotavirus могат да оцелеят върху ръцете над 3-4 часа.

Пропуските в хигиената на ръцете води до предаване на микроорганизмите от един пациент на друг. Ключов качествен индикатор в тази превенция е използването на препарати на алкохолна основа в болниците. Според последните данни на ECDC в България се ползва 23 литра на 1000 леглодни в една болница срещу почти два пъти повече в Европа – 37.4 литра. При интензвините звена съотношението е още по-показателно – 43.6 литра у нас срещу 98.7 литра в Европа. Това недвусмислено показва, че в българските болници все още има съществени пропуски в спазването на хигиената на ръцете.

Още един сериозен проблем

Антимикробната резистентност (АМР) е другият голям проблем, който влияе на успешната борба с ИСМО. Нерационалната употреба на антибиотици в обществото и лечебните заведения и използването им в случаи, когато това не се налага, води до там, че те не могат да бъдат достатъчно ефективни в борбата си със съответните микроорганизмите и инфекциите, които причиняват, а последиците може да са фатални. През 2021 г. глобално са регистрирани 4.71 млн. смъртни случая, асоциирани с AMР, значимо е увеличението на смъртните случаи от AMР сред възрастните над 70 години – с 81%. Научните прогнози показват, че фаталните случаи заради АМР в света за 2050 г. ще достигнат 8.22 млн.

Данните в изследването на ECDC показват, че честотата на антимикробна употреба в ЕС/ЕИП според броя на заетите болнични легла е 32%. Този показател е важен, тъй като има корелация между употребата на антибиотици и индекса на антимикробна резистентност. 26 държави от ЕС/ЕИП са докладвали и резултати от тестване на изолати за чувствителност към антимикробни препарати. От общо 9 630 изолата, 32% са резистентни към основните маркери за антимикробна резистентност. За съжаление антимикробната резистентност се увеличава прогресивно, особено в България. В България данните сочат за между 2 до 5 кратно по-висока резистентност на определени причинители (Klebsiella spp., Acinetobacter spp., Pseudomonas aeruginosa).

Действия

За да се намали процента на ИСМО и на антимикробна резистентност в лечебните заведения, са нужни серия от мерки, посочват от там и изборяват:

• Въвеждане на Програма за превенция и контрол на инфекциите и нейното стриктно спазване
  • Обучение на персонала по ПКИ, която да доведе до промяна на поведението му
  • Обучение на бъдещите специалисти в университетите (One Health концепция)
  • Наблюдение и надзор на ИСМО с реално отчитане и използване на данните за самоподобрение
  • Стриктна и редовна хигиена на ръцете и лесен достъп до материали за хигиена на ръцете
  • Оптимизиране на на антибиотичната употреба в обществото и антибиотичната политика в лечебните заведения
  • Намаляване на употребата на (широкоспектърни) антибиотици
  • Ясно посочване на причината за предписване на антибиотик и преустановяване на практиката „за всеки случай“
  • Поставяне на дезинфектант/антисептик за ръце до леглото на болния, при входа на болничната стая, на места с оживен трафик, контрол на посетители и спазване на потоците в ЛЗ.
  • Информираност относно ваксините и повишено ваксинационно покритие в обществото и рисковите групи.

С оглед на това БАПЗГ и Българската асоциация „Единно здраве“ ще продължат с обученията на специалистите по здравни грижи в страната, като призовават за провеждането на целенасочени политики в тази област от страна към всички участници в процеса (компетентните институции, лекари, професионалисти по здравни грижи, немедицински персонал, компании, работещи в сектора и неправителствени организации).