Д-р Йоана Лесичкова e сред наградените в категорията „Ти си нашето бъдеще“, връчвани от Българския лекарски съюз. Завършила е медицина в Медицинския университет – Плевен. След дипломирането си специализира педиатрия в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново. Има и завършена магистратура по Здравен мениджмънт. Към момента практикува активно като педиатър във Велико Търново и Горна Оряховица.

Д-р Лесичкова, защо се насочихте към педиатрията?

Работата с най-малките пациенти за мен е истинско удоволствие. Тя носи особена енергия. Да виждам развитието, усмивките и напредъка на всяко дете ме мотивира ежедневно и ми напомня защо съм избрала този професионален път. Още в университетските години доц. Боцова успя да ме въведе в педиатрията по начин, който остави дълбок отпечатък върху мен — чрез своя професионализъм, човечност и искрена отдаденост към децата. Тя ме научи да гледам на педиатрията не просто като на специалност, а като на призвание, което носи огромен смисъл и удовлетворение.

По-лесно или по-трудно се работи с пациенти-деца?

Работата с деца е по-различна. Тя изисква индивидуален подход, спокойствие и търпение. Клиничната картина при тях често се променя динамично — те компенсират добре, но могат и внезапно да се влошат, което налага внимателно и често проследяване. Овладяванет на тревогата на родителите е също толкова важно, колкото и самото лечение на децата им. Нужно е търпение, ясно обяснение и изграждане на доверие. Работата с деца е едновременно предизвикателство и удоволствие — трудна по отговорност, но лека по смисъл и емоция.

Кои са най-големите предизвикателства в работата Ви като педиатър

Съвременните родители са по-информирани и загрижени за здравето на децата си, което е голямо предимство. Понякога родителите отиват при лекаря с вече формирани мнения или с информация, която не е доказана, и това изисква деликатна комуникация с тях.

Кои са най-големите грешки според Вас, които съвременните родители допускат по отношение на здравето на децата си?

Често родителите грешат, като отлагат прегледите, прибягват до самолечение или прекъсват вече предписаното лечение, когато видят подобрение. Също така нередовният прием на лекарства или несъобразяването с препоръките на лекаря са чести грешки, които могат да усложнят състоянието на детето.

Напоследък отново темата за възможностите за специализация е актуална. Трудно ли се специализира педиатрия у нас?

По мое време беше трудно да започнеш специализация в големите болници, но за сметка на това по-малките областни болници ни приемаха с отворени врати и готовност да ни обучават активно. Може би тук е моментът да благодаря за подкрепата на моите ментори и за възможността, която ми е била предоставена. Доброто академично и практическо обучение, подкрепата от колегите и личната мотивация правят специализацията постижима. За съжаление педиатрията е от дефицитните специалности, усеща се и недостигът на кадри, но пък това я прави по-достъпна за нови специализанти. Днес, от гледна точка на специализант и по обща медицина, смятам, че да специализираш в България е предизвикателство, но същевременно носи много възможности за практика, обучение и реален принос към здравето на пациентите.

Какво е за Вас отличието на БЛС „Ти си нашето бъдеще“?

За мен отличието „Ти си нашето бъдеще“ е признание за труда ми и стимул да продължавам да давам най-доброто от себе си за децата и техните семейства.