След месеци на протести, инициирани от младите лекари и специализантите, с искане за достойни възнаграждения, вариантът, който се предлага в отговор на техните искания, е планираните средства за ръст на заплатите им да се реализира чрез увеличение на клиничните пътеки. Това стана ясно от изказване на управителя на НЗОК доц. Петко Стефановски. Във вторник Надзорният съвет на Касата заседава извънредно, за да обсъди проектобюджетът на фонда поради ръста на минималната работна заплата.
Това означава, че парите за медиците няма да се дадат целево. НЗОК ще анализира кои болници не могат да увеличат заплатите към момента, а БЛС и Касата ще вземат решение за разпределението на по-голямата част или 230 млн. евро от заложените 260 милиона евро за осигуряване на ръста на доходите на медиците чрез увеличение на цените на пътеките, определяни с Националния рамков договор.
Подобен механизъм обаче крие редица рискове и липса на гаранции как ще се разпределят средствата, предимно за малките и общинските болници. Общинските болници вече предупредиха, че въвеждането на задължителни минимални размери на заплатите без промяна в структурата на финансирането би довело до тежко влошаване на финансовото им състояние и съществува реален риск част от тях да преустановят дейността си. Не е ясно дали планираният ръст на КП, който тепърва ще се уточнява, ще им е достатъчен, за да успеят да увеличат и заплатите на младите лекари и специалистите по здравни грижи, както и дали ръстът на КП няма да се насочи основно към вече печелившите структури.
Отново ще има и предпоставки за субективизъм например за доходите на лекарите със специалност, чиито заплати ще се увеличават по решение на болничните директори. Припомняме, че младите лекари настояваха да се въведе минимален праг не само за специализантите, но и за лекарите с една и повече специалности, който да представлява процент от средната работна заплата и който ще гарантира достойно възнаграждение за всички заети в здравеопазването, съобразно придобитата от тях професионална квалификация. Искането им бе и с цел ограничаване на порочната практика част от доходите на лекарите да зависят от т. нар. ДМС – Допълнително материално стимулиране, което се дава по лична преценка на ръководителите на болничните структури. В законопроекта на НЗОК липсват и първоначално предложените санкции за болниците, които не подсигурят заложените увеличени заплати.
Пред журналисти председателят на Надзорния съвет на НЗОК Явор Пенчев, обясни, че 230 млн. евро от заложените за заплати са за осигуряване на минималния размер на основно месечно трудово възнаграждение на лекари без специалност и от следващата година те трябва да получават най-малко 1860 евро месечно, което се равнява на 150% от средната работна заплата за страната. В тези средства е и планираният ръст до 1550 евро месечно или 125% от средната работна заплата за медицинските сестри, акушерките, лекарските асистенти, фелдшерите и останалите специалисти по здравни грижи.
Тепърва ще се изяснява как точно ще се разпределят средства и с какъв процент ще се увеличат цените на клиничните пътеки, които са основният приход на болниците. Предстои и разглеждане на проектобюджета на НЗОК, както от Националния съвет за тристранно сътрудничество, така и в парламента, като е възможно той да претърпи корекции.
Решението за ръст на заплатите през клинични пътеки се случва и на фона на все още липсващото остойностяване на медицинския труд у нас, въпреки многото дадени заявки в тази насока. Това е една от причините за голямата „ножица“ в заплащането на медицинските кадри у нас, в чиито заплати често има фрапантни разлики.
