Нови данни показват, че извършването на 5000 крачки дневно може да ограничи прогресията на предклиничната болест на Алцхаймер (БА) чрез забавяне на натрупването на тау протеин в мозъка.

Натрупването на тау и когнитивните функции се стабилизират при 5001-7500 крачки на ден, но дори умерена активност от 3001-5000 крачки дневно е свързана със забележимо забавяне на натрупването на тау и когнитивния спад при тези с ранна патология на заболяването.

Изследователи, ръководещи Харвардското проучване за стареещ мозък (HABS), вече са съобщавали, че по-високият брой крачки дневно е свързан с по-бавен когнитивен спад сред когнитивно нормални възрастни с повишен мозъчен амилоид-бета, но не е ясно дали това може да е свързано с промени в амилоид-бета или тау протеина с течение на времето или дали по-умерената активност би предложила същата полза.

Физическата неактивност е добре установен рисков фактор за болестта на Алцхаймер, но връзката ѝ с прогресията на патологията на Алцхаймер остава неясна. „Повечето предишни проучвания, свързващи физическата активност с риска от Алцхаймер, разчитаха на клинични симптоми, а не на директни измервания на амилоид или тау в мозъка“, обясни Яу.

В продължение на 14 години Яу и колегите му са проследили 296 възрастни от дългогодишния проект HABS, които са били без когнитивни проблеми в началото на проучването. Участниците са носили крачкомери, за да записват ежедневните си стъпки, и са се подлагали на годишни когнитивни тестове, заедно с редовни PET сканирания на мозъка.

Според резултатите, дори умерените нива на активност са довели до измерима разлика с течение на времето. В сравнение с неактивните индивиди, когнитивният спад е бил по-нисък с 40%, 54% и 51% при повишаване на нивата на физическа активност.